Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 347 от 26.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 102/2025
Вид
Решение № 347
Подписан
26.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Емилия Дончева, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Благоевград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500102 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 26921/26.11.2024 г., депозирана от „К.“ ООД, ЕИК .*, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Х.“ № , представлявано от М. Ж.- управител, чрез адв. Н.

Ш., служебен адрес: гр. П., ул. „В.“ №, ет. и ет. против Решение № 720/13.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2363/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „К.“ ООД, представлявано от М. Ж- управител против “К. С- ” ЕООД, представлявано от Р.Д. С.- управител искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 24549,62 лв. с вкл. ДДС, представляваща извършени от „К.“ ООД, в качеството му на превозвач разноски вследствие нарежданията на ответника, както следва: сумата в размер на 7604,28 лв., от които: сумата от 1736,78 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за престой на камион с peг. № РВ 2441 КС и ремарке с peг. № РВ 1032 ЕС за периода от 17.03.2022 г. до 18.03.2022 г. и сумата от 5867,50 лв., представляващи разноски за връщане и превоз обратно на стоката от Германия до България, за която сума е издадена фактура № 0000005711 от 22.03.2022 г.; сумата в размер на 8472,67 лв., от които сумата от 2605,17 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за престой на камион с peг. № РВ 7335 ТС и ремарке с peг. № РВ 1337 ЕС за периода от 16.03.2022 г. до 18.03.2022 г. и сумата от 5867,50 лв., представляващи разноски за връщане и превоз обратно на стоката от Германия до България, за която сума е издадена фактура № 0000005713 от 22.03.2022 г.; сумата в размер на 8472,67 лв., от 1 които: сумата от 2605,17 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за престой на камион с peг. № РВ 7988 СА и ремарке с peг. № РВ 1420 ЕС за периода от 16.03.2022 г. до 18.03.2022 г. и сумата от 5867,50 лв., представляващи разноски за връщане и превоз обратно на стоката от Германия до България, за която сума е издадена фактура № 0000005715 от 22.03.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба пред РС- Пловдив (03.05.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Твърди се, че от ангажираните по делото доказателства била доказана изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, но от първостепенния съд не били обсъдени изложените от въззивника правни доводи.

Оспорва се извода на районния съд, че всички камиони е следвало да бъдат натоварени на 09.03.2022 г. Сочи се, че от събраните по делото писмени доказателства било установено, че между страните било постигнато съгласие товаренето да се извърши на 9 или 10 март 2022 г., което се потвърждавало и от показанията на св. Х.Ц.

Оспорва се и извода на районния съд, че процесните договори представляват фикс сделки. Твърди се, че в процесните договори имало срок за изпълнение, но никъде не било посочено, че сделката е фикс. От вайбър кореспонденнята между страните било установено, че след уведомяването на представителя на ответното дружество за наложена забрана за движение в Унгария и невъзможност три от камионите да пристигнат в посочения срок, било дадено нареждане в 14:51 часа на 11 март „понеделник да се разберем за другите три“. Посоченото потвърждавало, че представителят на ответника не счита сделката за фикс сделка.

Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че наложената забрана за движение на товарни автомобили в Унгария била изненадваща, но в тази връзка били изложени кратки и неясни мотиви. Изтъква се, че забраната била наложена на 11.03.2022 г., като на същата дата всички страни в ЕС били уведомени, поради което забраната за движение в Унгария представлявала обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне, и последиците на което не е могъл да преодолее съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз. Твърди се, че от страна на въззивника е направено всичко възможно стоките да пристигнат в уговорения срок.

Оспорва се извода на районния съд, че връщането на стоките до България не представлява разноски, а навла по договори за превоз между въззивника и третото лице помагач. Твърди се, че между превозвача и третото лице помагач не е имало никаква комуникация, а стоките са върнати в България по нареждане на възложителя на транспорта.

Прави се искане за отмяна на Решение № 720/13.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2363/2022 г. по описа на РС- Благоевград и уважаване на предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 13.01.2025 г. В указания срок, който изтича на 27.01.2025 г., насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че доводите на въззивника не могат да бъдат изведени от събраните 2 доказателства по делото. Изложени са подробни фактически и правни аргументи срещу възраженията на въззивника.

Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.

Препис от въззивната жалба е връчен на третото лице помагач на ответника на 10.01.2025 г., което в указания срок е депозирало отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се твърди, че не са налице изложените основание за отмяна на решението на районния съд, за което се излагат подробни съображения.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

От прието като доказателство по делото потвърждение за покупко-продажба от 25.02.2021 г. се установява, че между Лидл, като купувач и „Винарска изба Логодаж“ ООД, като доставчик- продавач, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който купувачът е поръчал и е приел да закупи, а доставчика се е задължил да достави 96 960 бутилки червено вино „М.“, предназначено за търговската мрежа в Германия, при реализирането на търговски акции КС43/2021 (48 480 бутилки) и КС 10/2022 (48 480 бутилки). Уговорено е, че доставката на продукта е ангажимент на доставчика, като мястото на предаване на стоката е гр.

Алзай - Германия, където се намира дистрибуционния търговски център на купувача, като продавачът се задължава да достави точното поръчано количество на посочен от купувача ден най-късно до 11:00 ч. Страните са уговорили, че ако въпреки своевременното получаване на поръчката, продавачът не може да достави навреме част или съответно цялото заявено количество за доставка на спедитора T S T в Алзай, разходите му за транспорт на товара за палетите, които не са доставени в срок, ще се начисли въпреки всичко на купувача от спедитора.

Купувачът съответно ще начисли неплатените фактури на продавача и ще ги прихване от текущите плащания по доставки на стоки. Ако продавачът не успее да достави в срок 100 % от стоките, съответно ако приемането на стоката бъде отказано, поради вина на продавача, освен разходите за транспорт на товара, ще се начислява сума за възстановяване на разноски в размер на 150 евро/1 палета, която ще се приспада от текущите плащания за извършени доставки. Видно от писмо от 02.03.2022 г., всичките 101 европалета трябва да са в Алзай на 14.03.2022 г. между 6 и 12 ч.

Между страните не се спори, че между въззивемото дружество „Кирил С. 97“ ЕООД и третото лице- помагач „Винарска изба Логодаж“ ООД е сключен спедиционен договор, съгласно който спедиторът се задължил да сключи от свое име, но за сметка на „Винарска изба-Логодаж“ ООД, договори за превоз срещу определено възнаграждение на произведени от винарска изба Логодаж вина по маршрут- с. Логодаж, Република България до складова база на магазин Лидл, гр.

Алзай, Федерална Република Германия.

Установява се, че със заявки- договор „К. С.- 97“ ЕООД е възложило на „Куултранс“ ООД извършването на автомобилен транспорт, както следва: със заявка-договор № 17394-Т от 03.03.2022 г. е възложено извършването на превоз с хладилен автомобил с peг. № РВ 7988 СА/РВ 1420 ЕС, дата и час на товарене- 09.03.2022 г., адрес на товарене- Логодаж, Винарска изба, адрес за разтоварване- Германия, Alzey, Trans Service Team GmbH , срок на доставка – 3

14.03.2022 г., 06:00-12:00 ч., навло и срок за плащане- 2500 евро плюс ДДС; със заявка-договор № 17395-Т/03.03.2022 г. е възложено извършването на автомобилен транспорт с хладилен автомобил с peг. № РВ 6090 КХ/РВ 1784 ЕР, дата и час на товарене- 09.03.2022 г., адрес на товарене- Логодаж, Винарска изба, адрес за разтоварване- Германия, Alzey, Trans Service Team GmbH , срок на доставка14.03.2022 г., 06:00-12:00 ч., навло и срок за плащане- 2500 евро плюс ДДС; със заявка-договор № 17396-Т/03.03.2022 г. е възложено извършването на автомобилен транспорт с хладилен автомобил с peг. № РВ 2441 КС/РВ 1784 ЕР, дата и час на товарене- 09.03.2022 г., адрес на товарене- Логодаж, Винарска изба, адрес за разтоварване- Германия, Alzey, Trans Service Team GmbH , срок на доставка14.03.2022 г., 06:00-12:00 ч., навло и срок за плащане- 2500 евро плюс ДДС и със заявка-договор № 17426-Т/04.03.2022 г. е възложено извършването на автомобилен транспорт с хладилен автомобил с peг. № РВ 2493 КС/РВ 1297 ЕС, дата и час на товарене- 09.03.2022 г., адрес на товарене- Логодаж, Винарска изба, адрес за разтоварване- Германия, Alzey, Trans Service Team GmbH , срок на доставка14.03.2022 г., 06:00-12:00 ч., навло и срок за плащане- 2500 евро плюс ДДС.

По делото е приета електронна кореспонденция между служители на „Куултранс“ ООД и „К. С.-97“ ЕООД, видно от която като дата на товарене е била уточнена 9 или 10 март, но като дата на разтоварване изрично е посочен 14 март. Три от камионите са натоварени на 9 март, а четвъртият- на 10 март, поради забавяне на разтоварването му от предходен маршрут. На 1 1 март превозвачът е уведомил възложителя за наложена забрана за движение в Унгария от 11 март, както и че единият от камионите ще стигне навреме в разтоварния пункт, а другите три няма да стигнат, поради което е поискал определяне на друг ден за разтоварване. Възложителят е уведомил превозвача, че ще запази нов час за разтоварване в сряда и за трите камиона, но видно от кореспонденцията, в същия ден са пристигнали само два от камионите. Предложено е разтоварването на стоките в отделните обекти на Лидл по график, за което от превозвача е отправена оферта за извършване на транспорт до посочените отделни обекти, както следва:

РВ 2441 КР- 3700 евро, РВ 7988 СА- 4560 евро и РВ 7335 ТС- 4880 евро. В отговор от възложителя е поискано преизчисление на разноските като прекомерни и предложение да бъдат покрити 50 % от разноските поради вина на превозвача. В следващо съобщение възложителят е уведомил превозвача, че клиентът отказва предложението за извършване на транспорт до посочените обекти и иска стоката да се върне.

От събраните по делото доказателства се установява, че само един от общо четирите международни превоза е бил осъществен от превозвача „Куултранс“ ООД съгласно уговореното със заявка- транспорт. Това е вторият по време натоварен камион с peг. № РВ 2443 СА съгласно извършен транспорт по заявка за транспорт № 17395-Т /03.03.2022 г. За извършения съгласно уговорения срок за доставка превоз е издадена фактура № 0000005642/14.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв., която сума страните не спорят, че е заплатена. Останалите три международни превоза не са били осъществени от превозвача „Куултранс“ ООД съгласно уговорената дата на разтоварване и доставка- 14.03.2022 г. от 06:00-12:00 часа. От представените международни товарителници се установява, че превозите не са извършени съобразно уговореното и че стоките не са доставени на получателя на уговорената дата и час. Съответно трите камиона са пристигнали в разтоварния 4 адрес в Германия на 15.03.2024 г. и на 16.03.2024 г.- автомобил РВ 7336 ТС е пристигнал в Германия на 15.03.2022 г. около 09:00 ч. сутринта, камион РВ 7988 СА е пристигнал в Германия на 15.03.2022 г. около 09:00 ч., съответно камион РВ 2441 КС е пристигнал в Германия на 16.03.2022 г. около 09:00 ч. В трите товарителници е направено отбелязване, че според транспортната заявка срокът за доставка е 14.03.2022 г., поради неспазване на срока, клиентът връща стоката на изпращача.