Определение № 9231 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9231 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110139885 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

С Определение № 852/11.06.2025 г. по гр. д. № 1069/2025 г. по описа на РС – Монтана, производството по посоченото гр. дело е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.

Производството пред СРС е образувано по първоначална искова молба на П. П. П. срещу „Изи финанс“ ЕООД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи финанс ЕООД.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Изи финанс“ ЕООД срещу П. П. П..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск П. П. П..

В отговора на първоначалната искова молба ответникът „Изи финанс“ ЕООД е направил искане по чл. 213 ГПК – за съединяване на производството по настоящото дело с производството по гр. д. № 1068/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана. Тъй като настоящото дело и гр. д. № 1068/2025 г. са подсъдни на различни съдилища, не са налице предпоставките по чл. 213 ГПК и искането за съединяване следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“.

Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в исковата молба парична претенциия от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенцията, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. от 13:45 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от „Изи финанс“ ЕООД срещу П. П. П. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за сумата от 766,95 евро с левова равностойност от 1 500,03 лева – непогасени вноски за главница по договор за кредит от 31.10.2024 г. за периода 30.11.2024 г. – 28.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното плащане.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявената парична претенция, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е от П. П. П. срещу „Изи финанс“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 89,21 евро с левова равностойност от 174,47 лева – платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит от 25.10.2024 г., сключен между страните.

Предявен е от „Изи финанс“ ЕООД срещу П. П. П. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за сумата от 766,95 евро с левова равностойност от 1 500,03 лева – непогасени вноски за главница по договор за кредит от 31.10.2024 г. за периода 30.11.2024 г. – 28.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното плащане.

В първоначалната исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 25.10.2024 г. между П. П. П. и „Изи финанс“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 3 000 лева. Три дни след сключване на договора за заем ищцата е погасила предсрочно задълженията си по заема, като е заплатила сумата от 3 174,47 лева.

Поддържа, че тъй като договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на сумата по кредита. Поради това, заплатената над главницата от 3 000 лева сума в размер на 174,47 лева е платена при изначална липса на основание и ответникът дължи връщането й. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи финанс“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 25.10.2024 г., както и че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата му е заплатила сумата от 3 174,47 лева. Излага съображения, че поради диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, единствено в случай на заведени дела на кредитора срещу кредитополучателя. Поддържа, че преддоговорната информация не съдържа условията на окончателния договор за кредит, в който може да има и индивидуално уговорени клаузи.

Навежда съображения, че посоченият в преддоговорната информация лихвен процент от 40,15 % не противоречи на добрите нрави, а евентуална нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва не влече нищожност на целия договор, доколкото същата не е част от същественото съдържание на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск „Изи финанс“ ЕООД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за сумата 766,95 евро с левова равностойност от 2

1 500,03 лева – непогасени вноски за главница по договор за кредит от 31.10.2024 г. за периода 30.11.2024 г. – 28.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 31.10.2024 г. между „Изи финанс“ ЕООД, като кредитор, и П. П. П., като кредитополучател, при условията на ЗПФУР, е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 514183, по силата на който дружеството се е задължило да й предоставило в заем сумата от 4 000 лева, която ответницата по насрещния иск е следвало да върне на 24 месечни вноски.

Твърди, че сумата е усвоена от ответницата по посочената от нея банкова сметка, но поради неплащане на дължимите вноски, задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми с изпращането на съобщения на електронния адрес на ответницата, каквато възможност е предвидена в глава I X , т. 5 от Общите условия. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответницата П. П. П., с който признава предявения иск. Твърди, че с решение по гр. д. № 1068/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана Договор за кредит № 514184 е обявен за недействителен. Не оспорва обстоятелството, че е усвоила главницата по договора за кредит в размер на 4 000 лева и че не е правила плащания за погасяване на задълженията си по договора. Твърди, че с цел генериране на разноски ищецът по насрещния иск претендира чистата стойност на кредита на части в настоящото производство, в производството по гр. д. № 1068/2025 г. по описа на Районен съд – гр.

Монтана и в производството по гр. д. № 41580/2025 г., въпреки че се касае за едно задължение. Признава, че дължи сумата от 166,67 лева, но моли на ищеца по насрещния иск да не се присъждат разноски поради злоупотреба с права. Излага съображения, че договорът от 31.10.2024 г. е недействителен, поради това, че в него не е посочен действителният ГПР, приложен в отношенията между страните, а действителният ГПР надвишава установения максимален размер в ЗПК. Поддържа, че при изчисляване на ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил твърдените суми по договора за кредит.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на действителен договор за потребителски кредит, въз основа на който са извършени начисления на процесните стойности, за което обстоятелство не сочи доказателства.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ наличие на валидно сключен Договор за кредит № 514183/31.10.2024 г. между „Изи финанс“ ЕООД като кредитор и П. П. П. като кредитополучател с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ изпълнение на задълженията по договора за кредит за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя; 3/ настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят становище относно наличието/липсата на неравноправни клаузи в процесния договор.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между „Изи финанс“ ЕООД – като кредитор, и 3

П. П. П. – като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит от 25.10.2024 г.; за изпълнение на задълженията си по Договора за кредит от 25.10.2024 г. П. П. П. е заплатила на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 3 174,47 лева; че между „Изи финанс“ ЕООД – като кредитор, и П. П. П. – като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 514183/31.10.2024 г.; че „Изи финанс“ ЕООД е предоставил на П. П.

П. заемната сума по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 514183/31.10.2024 г. в размер на 4 000 лева; че П. П. П. не е извършвала плащания в погашения на задълженията по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 514183/31.10.2024 г.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на искова молба и насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от РС – Монтана относно етапа, на който се намира производството по гр. д. № 1068/2025 г., ведно с препис от крайния акт по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Изи финанс“ ЕООД за задължаване на П.

П. П. на основание чл. 190 ГПК да представи екземпляр от Договор за потребителски кредит от 25.10.2025 г., тъй като същият признава, че е страна по този договор, поради което следва да разполага с екземпляр от него.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Изи финанс“ ЕООД за задължаване на адвокат Д. Г. да представи оригиналите на договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представения от „Изи финанс“ ЕООД CD – диск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по насрещния иск за назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.