Решение № 97 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пазарджик, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20235200900138 по описа за 2023 година

Т. д. № 138/2023 г. е образувано по исковата молба на Д. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж. к. Т. бл. № **. вх. *, ет. *. ап. *, и С. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. А. М. № **. ет. **, ап. ** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД), ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Е. С. И. и Р. Г. Б. - изпълнителни директори, като с него е съединено за разглеждане и постановяване на общо решение т. д. № 139/2023 г., образувано по иска А. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Ч., ул. С. К. № * против същия ответник.

Исковете са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 ЗЗД и имат за предмет вземаня за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди /на С. В./, причинени при едно и също ПТП, станало на 12.03.2023 г. на главен път 1-8 в посока П.-П..

Цена на исковете:

Първоначално предявените като частични искове на С. В. и Д. Х. за неимуществени вреди с цена 30 000 лв. (тридесет лева) са изменени, като се предявяват в пълния им размер от 200 000 лв.

Останалите искове са: за 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди за ищцата С. В. и 30 000 лв. (тридесет лева), предявен частично от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца А. Д. Д..

Обезщетенията се претендират заедно със законната лихва, считано от датата на „завеждане на щетата пред застрахователя“, като първите две ищци сочат 10.04.2023 г., а А.

1

Д. – 18.04.2023 г.

Правно основание на исковете: чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, а обстоятелствата, на които се основават са следните:

На 12.03.2023 г., около 16:09 часа, по главен път 1-8. в посока от гр. П. към гр. П. се движи МПС марка „Шкода“, модел „О.“, с per. № ****, управлявано от С. М. Т.. В района на км. 198+200 м. водачът на автомобила губи контрол над управлението му, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно движещото се по нея МПС марка „Форд“, модел „Ф.“, с per. № ****. управлявано от М. С. А.. При настъпилия пътен инцидент е загинала пътуващата на задна седалка в МПС марка „Шкода“, модел „О.“, с per. № **** - Д. П. С..

По повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.04.2023 г„ по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик. По случая е образувано ДП № 194/2023 г„ по описа на РУ на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 653/2023 г.„ по описа на ОП - Пазарджик, по което към момента на подаване на исковата молба се твърди, че няма привлечен обвиняем.

Д. Х. С. и С. Д. В. заявяват, че са съответно дъщеря и майка на починалата в пътния инцидент Д. С..

Вследствие на инцидента Д. Х. С. е загубила родната си майка, която е била найблизкия й човек, който винаги е била нейна опора, подкрепа в живота и пример за подражание. Смъртта на толкова близък човек като майката винаги е много тежка и непреодолима с времето. Между родителите и децата им съществува една специална духовна връзка, която в конкретния случай е приключила с нелепа смърт. Д. С. е споделяла всичко със своята майка и е разчитала на нея.

Двете били заедно при процесния инцидент. При научаването за кончината й, тя изпаднала в шок и не осъзнавала какво се случило. Чувствала се безсилна и безпомощна, че не е могла да й помогне, но и самата тя самата била в тежко състояние. Доверителката ми преживява изключително тежко загубата на своята майка. Смъртта й е била внезапна. От случилото се доверителката ми се сринала ******* затворила се е в себе си. отказва да контактува с близките си и постоянно плаче за майка си. Все още не може да проумее, че никога повече няма да я види, да има възможността да поговори с нея и да усети нейната подкрепа и любов. Доверителката ми се опитва да скрие тъгата си. но въпреки това й е тежко и мъчно.

С. Д. В. била в много близки отношения с дъщеря си. Те споделяли всичко една с друга, разчитали на взаимната си подкрепа си и били заедно в преломните моменти на живота. Пълномощникът на майката твърди, че изпаднала в шок, от който не може да се отърси вече месеци наред, не иска да признае фактът, че дъщеря й е починала. Към момента била в **** и постоянно плачела. Затворила се в себе си и отказвала да общува с околните, не намирала вече никаква радост и смисъл в живота. Загубата на детето й като да за всеки родител била обвързана с много безгранична болка, страдание и непрежалима мъка.

Във връзка с извършването на погребението, С. В. е претърпяла и имуществени разходи в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), за които разполагала със следния документ: Договор № ****** г. за погребално обслужване, сключен между Траурна агенция „****“ - П. и С. В..

Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.04.2023 г„ издаден от СПП при ОД на МВР - Пазарджик, който е официален свидетелстващ документ в тази си част, виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС марка ..Шкода“, модел „О.", с per. № ****. Към датата на застрахователното събитие, същият е имал валидна застраховка .Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Евроинс“ АД. полица № **********. валидна от 13.12.2022 г. до 12.12.2023 г.

На 10.04.2023 г., от името на първите две ищци били подадени Молба с per. № ***** г. и Молба с per. №***** г.. по описа на „ЗД Евроинс“ АД. по описа на „ЗД Евроинс** АД, с която са претендирани изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на Д. С.. Същото направил на 18.04.2023 г. и третият ищец. С Уведомление с peг. № ********** г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, застрахователят изискал представянето на допълнителни документи, свързани с образуваното по случая досъдебно производство. Въпреки че от страна на ищците били представени всички налични документи, с които разполагат към настоящия момент, застрахователят продължил да изисква отново представянето на документи от досъдебното производство, каквито към 2 момента все още не са изготвени.

За превод на дължимите обезщетения ищците посочват банкова сметка: IBAN:

********** открита при „****“ АД, с титуляр Г. Б. Х..

Преписи от исковите молби са връчени на ответника, който е подал в законни срок два отделни отговора, припокриващи се до голяма степен в своето съдържание.

Общите възражения, които ответникът прани срещу предявените искове са:

1.Че водачът, чиято отговорност се твърди да е застраховане при ответника – С. М. Т. няма вина за настъпване на инцидента,тъй като той се явявал пряка последица единствено от противоправното поведение на другия водач М. С. А.. Поради функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на застрахования всички искове следвало да бъдат от хвърлени като неоснователни.

В тази връзка се прави и искане с правно основание чл.219 ГПК за привличане на страна на ответника като трето лице-помагач застрахователя на гражданската отговорност на ползвателя на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ф.“, с рег. № ****, а именно: „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б.

Правният интерес от привличането се обосновава с обстоятелството, че фактическите и правни констатации, направени при постановяването на крайния съдебен акт по настоящото производство ще се ползват със задължителна сила между привлечената и привличащата страни, като в случай че бъде установен приносът за настъпването на произшествието от страна на водача на гореупоменатото превозно средство, то това би обусловило възникването на солидарна отговорност между него, неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ответника с произтичащите от това правни последици.

2. За прекомерност на претендирания от размер на обезщетението.

3. За съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата /починалото лице/ е пътувала без поставен предпазен колан, който, ако е бил ползван от нея правилно, то не би се стигнало до уврежданията, дали повод за завеждане на съответните застрахователни претенции и последвалите я искове или поне - уврежданията не биха били в такава степен, че да са несъвместими с живота.

Същото възражение се прави и по отношение на ищеца А. Д.а, който с непоставянето на предпазен колан бил допринесъл за причиняване на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение.

3. За неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва, считано от

10.04.2023 г., доколко съгласно чл.497,ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят дължи законна лихва след изтичането на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, и то ако увреденото лице му е представило всички доказателства, от които да може да бъде направен извод относно основанието и размера на претенцията му, което в случая не е сторено от ищците.

Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и С. М. Т., съгласно което застрахователят се е задължил да обезпечи възникването на гражданската му отговорност в случай на настъпване на застрахователно събитие.

Ищците са подали обща допълнителна искова молба, в която оспорват като неоснователни всички направени от ответника възражения, а във връзка с това за съпричиняване допълват и уточняват следните обстоятелства:

Нямало данни починалата Д. С. да е била в автомобила без поставен колан, в нарушение на законови разпоредби на ЗДвП, но в конкретния случай този факт бил напълно ирелевантен за спора. С оглед механизма на настъпване на процесния инцидент, както и получените деформации на автомобила, обезопасителният колан се явявал неефективен. От приложените с исковата молба протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, изготвени за целите на досъдебното производство било видно, че цялата предна част на автомобила е деформирана. Вследствие на интензивността на удара предната лява част на 3 автомобила, в това число и предната лява врата и прозорец, били буквално смазани.

Починалата е стояла именно от лявата страна, зад шофьора. В този смисъл предпазният колан не би помогнал по никакъв начин на пострадалата, за да се предпази от тежките телесни увреждания, които са довели до нейната смърт. В подкрепа на това се сочи и фактът, че пътуващият на предната лява седалка водач на автомобила също е починал при инцидента.

За ищеца А. Д. се твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан. Получените от него увреждания в лицевата част били от контакта с твърди предмети вътре в купето на автомобила, като арматурно табло, отломки от пластмасови предмети и др.В случай, е бил без поставен обезопасителен колан и с оглед интензивността на удара, който се явява челен, а автомобилите - силно деформирани, то уврежданията, които биха настъпили щяли да са с много по-тежък характер и позиционирани по цялото тяло на ищеца. В подкрепа на твърденията, че той е бил с поставен колан при настъпване на инцидента е и фактът, че предният десен колан е блокиран, т. е. същият е бил поставен, като при удар с такъв интензитет той се е блокирал.

Относно възражението на ответника за началната дата за присъждане на законна лихва ищецът допълва, че с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1. т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Съгласно трайната практика на ВКС, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.

В настоящия случай застрахователят следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенциите, (така Решение № 128/4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., 1 т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска).