Решение № 4465 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4465 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505911 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3863 от 04.03.2024 г. по гр. д. № 49642/2023 г. Софийският районен съд е осъдил „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата 14 243,01 лв., представляваща разликата между изплатеното от „Дженерали Застраховане” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка № 210928583, ведно с направените обичайни разноски по определяне на обезщетението, разходите за репатриране на л.а. „Пежо Рифтър“ и разходите за разоборудване и определяне на стойността на вредите по л.а. „Пежо Рифтър“, намалено със стойността на продадените останки от автомобила, и доброволно възстановената от „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 1 439,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2022 г. /датата, на която е изтекъл указаният в чл. 412, ал. 3 от ЗЗД 30 – дневен срок за доброволно погасяване на задължението/ до 03.09.2023 г. /датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба/, както и сумата 2 032,32 лв., представляваща общ размер на направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД като неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и 1 процесуалния закон. Излага се възражение, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв размер. Изтъква се, че решението е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му. Съдът не бил отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване, с което допуснал нарушение на процесуалния закон, доколкото изобщо не бил отчел поведението на водача, застрахован при ищцовото дружество, въпреки наличните доказателства за това. От събраните писмени и гласни доказателства било установено, че водачът на МПС „Пежо Рифтер“ е нарушил чл.

20 и чл. 21 от ЗДвП като е предприел маневра „навлизане в съседно пътно платно“, с осъществяването на която до голяма степен е станал причина за настъпване на процесното произшествие. Излага се и възражение, че съдебно-техническата експертиза не давала категоричен отговор за точния механизъм на увреждане на МПС „Пежо Рифтър“. Вещото лице посочило само някаква предполагаема верига от събития, която би могла да доведе до процесното увреждане на автомобила, като при изготвянето на заключението вещото лице се водило единствено по исковата молба и по твърденията на ищцовата страна. С оглед на това въззивникът счита, че заключението не е следвало да се кредитира от съда в частта относно механизма на настъпване на произшествието. Не била доказана и причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици. Въззивникът счита, че при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда справедливо обезщетение е следвало да бъде намалено наполовина. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност – да се намали размера на дължимото обезщетение при съобразяване с доказаното възражение за съпричиняване от една страна, а от друга – с доказаната прекомерност на претендираното обезщетение.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД оспорва възивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Дженерали застраховане” АД е предявило срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД искове за заплащане на сумите /след допуснато увеличение на размера им/: 14243,01 лв., представляваща незаплатената част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № 210928583, ведно направените разноски по определянето му и разходите за репатриране на автомобила; и сумата 1439,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до датата, предхождаща датата на предявяване на иска – 03.09.2023 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021 г. на път ІІІ-205, на около 1000 м. преди с. Ясеновец, е реализирано ПТП между л.а. „Фиат Дукато” с рег. № ********, управляван от Б.Х.Н., и т.а. „Пежо Рифтер“ с рег. № ********, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и управляван от С.П.П.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Фиат Дукато” – Б.Х.Н., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи управлението на автомобила, навлиза в пътното платно за насрещно 2 движение и удря насрещно движещия се в това платно т.а. „Пежо Рифтер“. Вследствие на удара т.а. „Пежо Рифтер“ се отклонява, напуска пътя и се обръща в канавката, преминаваща покрай пътя. Твърди се, че в резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско” с полица № 0320210111007380 т.а. „Пежо Рифтер” били нанесени материални щети. За описаното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.08.2021 г. от длъжностно лице от ОДМВР – гр. Разград. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Дукато” била застрахована в ответното дружество. След настъпилото ПТП увреденият автомобил не можел да си движи на собствен ход и му била оказана пътна помощ от „Europ Assistance Magyarorszag“ Kft, като автомобилът бил изваден от канавката и транспортиран първоначално от местопроизшествието до КАТ, а след това от КАТ до автосервиз „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД. За извършените услуги от „Europ Assistance Magyarorszag“ Kft била представена фактура № EAHUSN004715/22 от 04.04.2022 г. на обща стойност 52097,52 лв., ведно със справка за обслужените автомобили. В справката били включени разходите за репатриране на автомобила, възлизащи на общата сума от 244 лв. На 21.04.2022 г. „Дженерали застраховане“ АД изплатило на Europ Assistance Magyarorszag“ Kftсумата от 52097,52 лв., дължима по горепосочената фактура. На основание сключената застраховка „Каско на МПС” за т.а. „Пежо Рифтър“ пред ищцовото дружество постъпило искане за заплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите по него, по което искане била образувана ликвидационна преписка № 210928583.

След извършени огледи на увредения автомобил били изготвени опис-заключения на щетите, въз основа на което била изготвена експертна оценка на разходите за възстановяване на тези щети, възлизаща на сумата 47680 лв. – съгласно издадена проформа фактура от автосервиза „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД, в който автомобилът бил разглобен. Тъй като размерът на ремонта съгласно изготвената експертна оценка надхвърлял 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, щетата по преписката била квалифицирана като „икономически тотал”. Ремонтът на автомобила бил икономически нецелесъобразен и без гаранция за техническа възможност за цялостното му възстановяване до предхождащото ПТП негово състояние и годност за нормална и безопасна употреба. За разоборудването на автомобила, огледа и определяне на стойността на вредите „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД издало фактура № 43905/03.12.2021 г. на стойност 312 лв., която сума била изплатена от ищеца на този сервиз на 20.12.2021 г. За възстановяване на уврежданията по процесния автомобил било определено обезщетение в размер на 45820,13 лв., представляващо застрахователната сума по процесния договор в размер на 46376,13 лв., намалена с изплатените от „Дженерали Застраховане“ АД разходи за разоборудване и определяне на стойността на вредите в размер на 312 лв. и разходите за репатриране в размер на 244 лв.

Ищецът твърди, че на 09.02.2022 г. изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 45820,13 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение по преписката, като дружеството реализирало и обичайни разноски в размер на 15 лв. за ликвидацията по преписката.

3

Твърди се, че въз основа на надлежно упълномощаване от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД ищецът успял да продаде останките от процесното МПС за сумата от 5300 лв.

С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Фиат Дуката”, на основание чл. 411 от КЗ, за сумата 41091,13 лв., представляваща сбор от: изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки от автомобила, в размер на 40520,13 лв.; разходите за пътна помощ в размер на 244 лв.; разходите за разоборудване на автомобила и определяне стойността на вредите в размер на 312 лв.; обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Ищецът изпратил до ответника на 19.09.2022 г. писмо с регресна покана за заплащане на задължението му по преписка № 210928583, получена от ответника на 20.09.2022 г. Ответникът възстановил на ищеца само сумата от 26848,12 лв., а останалата част от претенцията в размер на 14243,01 лв. не била заплатена.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че не всички увреждания върху процесното МПС са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на твърдяното ПТП. Излага възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Сочи, че констатираните вреди обуславят квалифициране на щетата като „тотална“ по смисъла на чл. 390 от КЗ. Изтъква, че с изплатената от него на ищеца сума от 26848,12 лв. е погасено задължението, тъй като тази сума е изчислена като от действителната сума на увреденото МПС в размер на 38354,46 лв., определена съгласно приложение № 2 на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 за задължителното застраховане, е приспадната 70 % съгласно чл. 390 от КЗ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”, за платеното обезщетение на увреденото лице, ведно с направените разходи и ликвидационни разноски, както и за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ до предявяване на иска.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по 4 застраховка „Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен иска по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже: наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл.

45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.