Решение № 256 от 03.11.2020, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 256

30.10.2020 г.

Град ХАСКОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Хасково

I-ВИ СЪСТАВ

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР И. ХАДЖИЕВ

П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20205600500705 по описа за 2020 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 490/25.11.2019г., по гр.д.№282 по описа за 2019г., Районен съдДимитровград е уважил предявеният от Я. С. А. против П.А.П. иск с правно основание чл.87 ал.З от ЗЗД е развалил договор от 29.03.2007г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №186, т.1, дело №186/2007г. на нотариус с №096 НК до размер от ½ / една втора/ ид.част по силата на който е прехвърлен недвижимия имот: самостоятелен обект и сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г.на Изп.директор на АК, с адрес на имота: гр.***, в сграда №3, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 66 кв.м., ведно с избено помещение №49, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, ***; под обекта няма; над обекта ***, съгласно схема на СГКК гр.*** . С решението Я. С. е осъдена да заплати на П. А. П. деловодни разноски в размер на 44,50 лв.

С Решение №82/ 09.03.2020г., по гр.д.№282 по описа за 2019г., Районен съдДимитровград е отхвърлил искането на адв. Инджова за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 490/25.11.2019 г. по гр.дело № 282/2019 г. по описа на РСДимитровград.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата П. А. П. , която 1 чрез пълномощника си адв.И. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност по отношение на частта, в която е развален договора за прехвърляне на недвижим имот за издръжка и гледане.

Твърди се във въззивната жалба, че неправилно и в противоречие с изискването на закона първоинстанционният съд е приел, че следва да развали договора сключен на 29.03.2007г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане до размера на 1/2 ид. ч.от целия имот ,като счита, че в конкретния случай и тъй като предмета на делото обхваща ¾ ид.части от процесния имот, договора,следва развалянето да бъде ½ ид.част от тези ¾ ид.части от имота,съответно от договора. Като е развалил ½ ид.част от договора,съдът всъщност е развалил договора в част по-голяма от наследствения дял на ищцата, поради което счита ,че решението е неправилно и моли въззивния съд да постанови решение, с което да развали договора за издръжка и гледане до размера на 3/8 ид.части, съответни на наследствената част на ищцата и на идеалните части на ответницата по делото.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Я. С. А. , чрез пълномощника й адв.Т. Т., с който се ,с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност.Претендират от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково,както и направените пред въззивната инстанция. Твърди се, че първоинстанционният съд е развалил договора до размера на 1/2 ид.ч. от наследствения имот, поради което и доводите в тази насока изложени във въззивната жалба били неправилни.

Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РСДимитровград,както и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

СЪДЪТ съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за гледане и издръжка сключен на 29.03.2007 г. и обективиран в нотариален акт № 186,дело № 186 от 2007 г. на нотариус с рег.№ 096 на Нотариалната камара.Искът е предявен от Я. С. А. ,като наследник на прехвърлителя Д.Ж.Х. ,починала на 19.01.2019 г. срещу Д.Н.Т. и П. А. П. .В хода на съдебното производство е било установено,че единият от приобретателите –длъжници по договора за гледане и издръжка 2

Д.Н.Т. е починала на 22.11.2013 г..С определение от 17.06.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.дело № 282/2019 г., в частта по отношение на ответника Д.Н.Т. като недопустимо.

За да уважи иска и развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,обективиран в нотариален акт против П.А.П. първоинстанционният съд въз основа на подробния анализ на събраните гласни доказателства е приел трайно неизпълнение на договорените задължения от страна на ответника П. след 2017 година до смъртта на прехвърлителката. Договорът от 29.03.2007 г. с който е пехъврлен имотът срещу задължение издръжка и гледане ,е развален само за правата на предявилия иска наследник и по отношение на неговите права - до размер от ½ / една втора/ ид.част,като това е частта на ищцата Я.С.А., като наследник на прехвърлителката Д.Ж. Х., починала на 19.01.2019 г., видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ 87/22.01.2019 г.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност в рамките поставени във въззивна жалба, настоящият състав на възивния съд и след преценка на събраните по делото доказателства намира възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните доказателства.

В конкретния случай задължението по договора за издръжка и гледане е било поето съвместно от ответницата П.П. и от Д.Т., нейна майка, която е починала преди предявяването на иска за разваляне на договора. Последната е оставила като наследници ответницата П. А. П. и М.Т.Г. ,дъщеря ,видно от удостоверение за наследници изх.№ ***г.

Искът е предявен от наследник на кредитора- прехвърлител на вещното право,който може да иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, но само до размера на субективните си права произтичащи от наследяването, т.е съобразно дела си от наследството,а не за целия договор ,ако не е единствен наследник , какъвто е настоящият случай.

Искът е предявен от наследника Я.С.А., която има ½ ид.част от наследството на прехвърлителката Д.Ж.Х., починала на 19.01.2019 г. и оставила двама наследници – ищцата Я. С. А. и брат й Н.С.А.,който има дял равен на дела на ищцата,но не е предявил иск за разваляне на договора за издръжка и гледане.

С ТР № 6/ 15.05.2012 г. по т.дело № 6/2011 г. ОСГК на ВКС е прието,че когато недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за гледане и издръжка дължимата престация по своя характер е неделима и поради това и задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделим, съгласно чл.128 ,ал.1 от 3

ЗЗД.

Кредиторът прехвърлител сключил договора за гледане и издръжка за да получи договорения резултат може да иска изпълнение на задължението от всеки длъжник по свой избор в пълен размер ,или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници. В конкретния случай единият от солидарните длъжници по алеаторния договор е починал, поради което и искът е предявен в пълен размер срещу другия длъжник - приобретател. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел,че предмет на делото не са ¾ ид.части от процесния имот ,договора и доколкото ищцата е поискала изцяло развалянето на договора, искът следва да се уважи до размер от ½/ една втора/ ид.част, т.е до частта която ищцата притежава от наследството на прехвърлителката Д.Ж.Х., починала на 19.01.2019 г.

Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 600 лева – за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490/25.11.2019г., на Районен съд-Димитровград по гр.д.№282 по описа на съда за 2019 г..

ОСЪЖДА П. А. П. от гр.***,с ЕГН ********** да заплати на Я. С. А. от гр.***, с ЕГН ********** направените във въззивното производство разноски в размер на 600 лева – за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС –София в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4