Присъда № 10 от 13.02.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1059/2023
- Вид
- Присъда № 10
- Подписан
- 13.02.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Росица Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 10 от 13.02.2024 г., постановена по н.ч.х.д.
№1059 по описа за 2023 година на РС-Враца
Производството по делото е образувано по тъжба, подадена от Ц. Г. К. от с.******** ЕГН ********** срещу Ц. М. В. от същото село, ЕГН **********, като изхождайки от изложените в тъжбата обстоятелства съдът е дал ход на същата в разпоредително заседание като е квалифицирал обвинението на тъжителя срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото е предявен от тъжителя К. срещу подсъдимия В. и съответно приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени, вследствие на престъплението неимуществени вреди и в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съдът конституира тъжителя Ц. Г. К. като граждански ищец в наказателния процес.
Частният тъжител поддържа обвинението така, както е възведено в тъжбата.
Процесуалният представител на частния тъжител - адв.Д.К. намира частното обвинение за доказано по безспорен и категоричен начин, включително и по отношение основателността на гражданската претенция, за което излага съображения. Пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и уважаване на предявения граждански иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление в пълен размер. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Защитата на подсъдимия - адв.Г. намира обвинението за недоказано от обективна и субективна страна, като поддържа становище, че са налице съществени противоречия между изнесеното в тъжбата и установената по делото фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда с присъждане и на направените по делото разноски.
Подсъдимият Ц. М. В., роден на ***** г. в гр.Враца, адрес: село ******** област Враца, ул.”****** българин, български гражданин, разведен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, поддържа становището на своя адвокат и моли да бъде оправдан.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и след преценка доводите и съображенията на страните и на основание чл.14, ал.1 и чл.18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Ц. Г. К. живеела сама на адрес: село ******** област Враца, ул.”******* Същата е неосъждана с основно образование, разведена, пенсионер.
1
Подсъдимият Ц. В. живеел в същото село. Свидетелите М.М.-Г., Р. С., Ц. М., В. Г., Х.П. и В.М. живеели в същото село и познавали страните по делото. Подсъдимият и свидетелите Х.П. и В.М. познавали тъжителката като конфликтен съселянин от многото й сигнали до органите на реда и образувани преписки в РУ-Враца срещу подсъдимия и други жители на селото.
На 28.07.2023 година, следобед, подсъдимият В. и свидетелите С., П. и М. били заедно в дома на св.Р. С., в беседка на двора, където седели, пиели и си говорели. По едно време, в късния следобед при тях дошла и тъжителката Ц. К.. Между подсъдимия и тъжителката възникнал словесен конфликт, който бил породен от обстоятелството, че тъжителката непрекъснато пишела жалби срещу хората от селото и по специално срещу подсъдимия. При така развилият се между тях спор, подсъдимият, ядосан от нейните отговори, се пресегнал през масата и й ударил един шамар по бузата, вследствие на който тъж.К. не е падала на земята, а само се подпряла на св.С.. Междувременно чувайки врява от дома на свидетелите С. и М., в двора им пристигнала и св.М.М.-Г. – кметски наместник на селото. Последната успяла да разтърве тъжителя и подсъдимия и казала на тъж.Ц. К. да си ходи вкъщи, като след това и тя самата тръгнала към сградата на кметството. След около две-три минути св.М.-Г. видяла подсъдимия да тръгва към дома си, но също така забелязала и че последният всъщност продължил да се движи нагоре по улицата в посока къщата на тъжителката, поради което се затичала след него и го заварила на вратата на къщата на тъжителката, където двамата продължили да се карат. Тогава кметският наместник хванала подсъдимия и тръгнала с него обратно надолу по улицата. След това се върнала отново при тъжителя Ц. К., за да я успокои и да й измери кръвното налягане. Във връзка с този случай не е подаван сигнал на телефон 112 и няма образувана преписка в РУ- Враца на ОД МВР Враца.
В обстоятелствената част на депозираната пред ВрРС тъжба частният тъжител Ц. К. твърди, че на 28.07.2023 г. около 19:30 часа, в село М.П. подсъдимият е упражнил физическо насилие спрямо нея, като й нанесъл удари с юмруци, а след като паднала на земята и ритници по цялото тяло.
Твърди, че след като си тръгнала той я настигнал и отново започнал да нанася удари по цялото тяло и да я рита, вследствие на което същата е получила видими белези – кръвонасядане под мишница; оток , охлузване и кръвонасядане на дясна подбедрица, както и невидими белези – болки в областта на гръдния кош вдясно. Към тъжбата е приложено съдебномедицинско удостоверение № 233/01.08.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и назначените съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и комплексна психолого-психиатрична експертиза.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на 2 свидетелите М.М.-Г., Р. С., Ц. М., В. Г., Х.П. и В.М., както и чрез обясненията на подсъдимия В..
От показанията на свидетеля М.М.-Г. – кметски наместник на село М.П. от 13.06.2023 г. се установява, че същата на посочената в тъжбата дата и място, след като чула врява, отишла в дома на свидетелите С. и М., където заварила тъж.Ц. К., подс.Ц. В., св.Р. С. и св.Х.П.. Според свидетелските показания на св.М.-Г. между тъжителя и подсъдимия имало пререкание, като последният й казвал да спре да пише жалби срещу него и да се маха, след което афектиран от отговора на тъжителката, скочил и я ударил един път с ръка в главата, при което тъжителката не е падала на земята, а само се подпряла в св.Р. С.. Установява още, че след като изпратила тъжителката да си ходи, тя самата слязла в кметството, но след около 2-3 минути видяла подсъдимия да върви нагоре по улицата. Установява още, че тръгнала след него и го заварила на вратата на дома на тъжителката, където двамата отново се карали, при което хванала подсъдимия В. и тръгнала с него обратно надолу по улицата. Св.М.-Г. твърди, че когато е била на вратата на дома тъжителката не е видяла удари, нито е чула заплахи от страна на подсъдимия към тъжителя. Съобщава, че изпратила подс.Ц. В. до дома му, след което се върнала при баба Ц., дала й вода и й измерила кръвното.
Свидетелят Р. С. с показанията си установява, че на въпросната дата, в дома им били подс.Ц. В. и св.Х.П., а мъжът й - св.Ц. М. бил вътре в къщата, когато по едно време тъж.Ц. К. дошла при тях. Установява още, че подсъдимият и тъжителката започнали да спорят на висок глас, относно нейните жалби срещу хората и срещу него самия, поради което при тях дошла и кметицата на селото. Св.С. установява още, че подс.В. се афектирал от отговорите на тъжителя и през масата й ударил един шамар по бузата, при което св.М.М. застанала между тях, след което извела Ц. от дома им и после всички си тръгнали.
Свидетелите М.-Г. и С. не са заинтересовани от изхода на делото и съдът кредитира изцяло техните показания, тъй като същите са последователни и логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Ц. М. се установява, че тъж.Ц. К. често ходела у тях за услуги, като един ден през лятото в беседката на двора им били св.С., св.П., подс.В. и тъж.К., като последните двама се карали на висок глас, при което дошла и св.М.-Г. – кметски наместник. Твърди, че след като двамата започнали да се карат, той излязъл от къщи и когато се върнал св.С. му съобщила за нанесен шамар от подс.В. на тъж.К.. Свидетелят М. твърди, че тъж.Ц. К. непрекъснато се оплаква, пише жалби и вика полиция в селото.
Св.Х.П. твърди, че тъж.К. тормози цялото село и постоянно пише жалби срещу него и други хора. Установява с показанията си, че бил в дома на св.Ц.
Христов, когато тъжителят Ц. К. дошла и започнала да обижда подс.Ц. В., при което двамата започнали да се карат. Твърди, че свидетелите Г. и М.-Г. не са 3 били там. Споделя, че тъж.К. го обвинявала, че имал устройство, с което я тормозел, че я задушавал с някакво електронно устройство и с нещо я бутал в краката. Установява още, че на следващия ден тъжителката изглеждала нормално, не е имала синини по себе си, нито отоци.
Св. В.М. е била кметски наместник на селото от 2012 г. до 2016 г.
Същата твърди, че тъж.Ц. К. е най-конфликтният човек в селото, тъй като постоянно пуска жалби срещу жителите на селото, които дори организирали подписка срещу нея. Св.ММ. установява, че тъжителката писала срещу нея, а именно че има устройство, което насочвала към краката й, за да не може да ходи. Твърди, че последната непрекъснато си фантазира, измисля си и пише жалби, както и че никой не се грижи за нея. Установява, че през лятото на 2023 г. не е виждала тъж.К. със синини по тялото, а ходела в селото и си говорела сама.
Очертаната група свидетели – жители на селото не са заинтересовани лица от изхода на делото. Техните показания са последователни, логични и кореспондират едни спрямо други, както и с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и проведени експертизи. Тези свидетели установяват еднозначно пред съда с показанията си поведението на тъжителката и подсъдимия, а именно установяват, че тъжителката е конфликтна личност, която непрекъснато подавала жалби срещу съселяните си. По отношение на датата 28.07.2023 г. тези свидетелите не установяват да е имало нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото на тъжителя К. от страна на подс.В..
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, които кореспондират един спрямо друг и на събраните по делото доказателства.
При така събраните гласни доказателства от показанията на разпитните свидетели, в по-голямата си част незаинтересовани от изхода на делото, съдът намира, че се събраха непротиворечиви и последователни показания по отношение на главния факт, подлежащ на доказване в това производство, а именно кой и какви удари е нанасял на тъжителя К. и какъв е механизма на осъществяването им на дата 28.07.2023 г. Свидетелите са категорични, че удари с юмруци и ритници по тялото същия ден не са установили, нито са чули обидни думи, отправени от страна на подсъдимия към тъжителката.
Показанията на горепосочените свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, последователни, логични и правдиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Св.В. Г. твърди, че един ден през 2023 г. минавала по улицата на подсъдимия и видяла, че тъж.Ц. К. и подс.Ц. В. се карали. Твърди още, че подсъдимият е конфликтен човек, който всяка вечер се напива, ходи по улиците и дразни кучетата. Установява, че на следващия ден Ц. дошла в дома й и показала наранявания на дясната ръка и по лицето от лявата страна, имала следи от кръв по носа и нараняване на десния крак и оток под коляното.
4
Показанията на св.Г. по отношение нараняванията на пострадалата не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, включително и със заключението на проведената СМЕ, поради което в тази им част съдът не ги кредитира.
В хода на съдебното следствие подс.В. е дал обяснения с твърдението, че не е удрял тъжителката, която пък от своя страна постоянно го тормозела с жалби до РУ-Враца и викане на полиция. Посочва случай, в който бил обвинен от нея, че й откраднал портфейла и документите, които впоследствие били намерени под дюшека й. Твърди, че тъжителката го обвинявала в кражба на телефон, както и че той правел нещо с нейния телефон, за да не може тя да се свързва с полицията. Съобщава, че тъжителката го обвинявала в това, че имал устройство, което включвал, за да й бръмчи главата и друго, с което я удрял в краката. Установява още, че на процесната дата тъж.Ц. К. дошла в дома на св.С. с претенции към него, че й блокирал телефона и не можела да се свърже с полицията, за да подаде жалба. Твърди, че тогава само я помолил да спре с писането на тези жалби. Твърди, че не е удрял тъжителката, а последната била добра актриса, тъй като легнала на земята и започнала да вика силно, че е ударена, при което пристигнала св.М.М..