Разпореждане № 351 от 05.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 86/2022
- Вид
- Разпореждане № 351
- Подписан
- 05.05.2023
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.296, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 и сл. · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 351 гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20225200900086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.405 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с молба вхV 0 3952/26.04.2023 г. от ищците И. Ш. О. и А. И. Х., чрез пълномощника адв. Д. Т. (САК), съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист относно присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, съответно в размер на 10 000 лв. - за първия от тях и 5000 лв. - за втория ищец, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното им изплащане, по отношение на които, според молителите, първоинстанционото решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след проверка констатира, че производството делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 33/14.03.2023 г., с което ответното „ЗК Л.И.“ АД, е осъдено да заплати на ищеца И. Ш. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като е отхвърлен иска над тази сума до претендирания размер от 30 000 лв.
(частично от 50 000 лв.), като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Осъден е ответника да заплати на втория ищец А. И. Х., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлен иска над тази сума до претендирания размер от 15 000 лв. (частично от 25 000 лв.), като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С решението е разпределена и отговорността между страните по отношение на сторените разноски по делото.
Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както от ищците, така и от ответния „ЗК Л.И.“ АД.
От представителя на ответния застраховател е депозирана въззивна жалба вх. № 3457/10.04.2023 г., съдържаща оплаквания против решението в частта му, с която е бил уважени предявения иск на ищцата И. О. за заплащане на сумата от 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава.
От страна на двамата ищци е постъпила въззивна жалба вх. № 3271/04.04.2023 г., в която са изложени оплаквания против съдебния акт в отхвърлителните му части за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. – по отношение на ищеца И. О.; както и за разликата над присъдените 5000 лв. до размера от 10 000 лв. ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. – по отношение на А. И. Х..
Съгласно Разпореждане № 340/28.04.2023 г. препис от посочената жалба с вх. № 1
3271/04.04.2023 г. е изпратен на „ЗК Л.И.“ АД по реда на чл.263, ал.1 ГПК, като към момента отрязъкът от изпратеното в този смисъл съобщение все още не е върнат в съда, т.е липсват данни дА. и кога съобщението е връчено на ответната страна.
От данните по делото се установява, че преди съдът да разпореди размяна на жалбата, от страна на застрахователното дружество е постъпил отговор по реда на чл. 263, ал.1 ГПК с вх. № 3859/24.04.2023 г., в който ответника моли въззивния съд да остави жалбата на ищците без уважение.
При тези данни и съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист се явява неоснователна.
Този извод се налага преди всичко, защото както е видно и от изпратеното съобщение до „ЗК Л.И.“ АД , към настоящия момент за ответната страна все още не е изтекъл предоставения срок по реда на чл.263, ал.2 ГПК, в който би могла да се депозира и насрещна въззивна жалба. В случая е видно, че ответникът вече е упражнил правото си да депозира въззивна жалба против решението, както и да подаде отговор на въззивната жалба на ищците още преди да е получил съобщението по реда на чл. 263, ал.1 ГПК, но последното не лишава тази страна от възможността да подаде и насрещна въззивна жалба в предоставения срок за това по чл. 263, ал.2 ГПК, който както става ясно все още не е изтекъл.
С оглед на тези съображения към този момент не може да се приеме и че е нА.це съдебен акт, влязъл в сила при условията на чл.296, т.2 ГПК, който да удостоверява подлежащи на изпълнение вземания против длъжника. След изтичане на съответните процесуални срокове молителя би могъл да депозира ново искане да издаване на ИЛ относно необжалваната част на първоинстанционното решение. Към настоящия момент молбата за издаване на ИЛ се явява неоснователна, като преждевременно подадена.
Водим от изложеното Пазарджишкият окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на от ищците И. Ш. О., ЕГН ********** и А.
И. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д. Т. (САК), съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист против ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*****, относно присъдените в полза на молителите обезщетения за неимуществени вреди, съответно в размер на 10 000 лв.
- за първия от тях и 5000 лв. - за втория ищец, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното им изплащане, като неоснователна.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на молителите.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2