Решение № 587 от 10.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300500340 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Рожен агро“ЕООД против решение № 3961/24.11.2022г. по гр.д.№ 17937/2021г. на на ПдРС, ХІХ гр.с., с което в производство по иск по чл.422 от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Наси 2009“ООД сумата от 14400 лева- главница по фактура № 236/17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Районният съд уважил иска по чл. 422 от ГПК, въпреки че липсвали доказателства, както за сключване на договор за посочената във фактурата услуга, така и за изпълнението на същия. Изложени са подробни доводи за това какви документи би следвало да са налице, за да се приемат за доказани горепосочените обстоятелства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

От въззиваемата страна „Наси 2009“ООД оспорват въззивната жалба като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 17937/2021г. на на ПдРС, ХІХ гр.с. е предявен иск по чл.422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „Наси 2009“ ООД против „Рожен агро“ ЕООД за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14400 лева- главница по фактура от 236/17.09.2020г. за извършена жътва на 1500 дка. слънчоглед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда03.09.2021г., до окончателното погасяване. Твърди се, че жътвата била извършена през месец септември 2020г. в землището на с.П., при цена от 8 лева за декар. Горепосочената фактура била предадена възложителя на 17.09.2021г.. Плащането следвало да се извърши в 14-дневен срок по банков път. Дължимото възнаграждение не било платено.

С подадения от „Рожен агро“ ЕООД отговор на исковата молба искът се оспорва като неоснователен. Отрича се получаването и подписването на фактурата от управителя 1

Сюлевски. Оспорва се възлагането на услугата и нейното извършване. Твърди се, че през стопанската 2019/2020г. дружеството не е отглеждало слънчоглед на площ от 1500 дка. или на друга площ. До 15.10.2020 г. *** на дружеството бил П. К..

В исковата молба по първоинстанционното дело е записано, че „по силата на договор, обективиран във фактура № 236/17.09.2020г.“ „Наси 2009“ООД е извършила по поръчка на жалбоподателя „Рожен агро“ЕООД жътва на 1500 дка. слънчоглед. Това твърдение следва да се разбира, че преди началото на жътвата на слънчогледа през стопанката 2019/2020 година между страните е бил сключен договор за изработка, имащ за предмет жътвата на 1500 дка. слънчоглед при единична цена от 8 лева на декар. Тъй посочената стойност на договора е над 5000 лева, съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, сключването му не може да бъде установено със свидетелски показания. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се цени като доказателство за сключване на търговска сделка при определени условия. Така например в редица решения непротиворечиво се приема, че „само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване“. От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице А. Б., категорично се установява, че фактура № 236/17.09.2020г. е осчетоводена редовно в счетоводствата и на двете дружества.

Друго условие фактурата да бъде възприета като доказателство за сключването на договор е в нея да фигурира описание на съществените елементи на сделката /така например в този смисъл е Решение № 185 от 14.04.2020г. по т.д. № 3224/2018г. на ВКС, ІІ т.о., както и изброените в него други решения на ВКС/. Във фактура № 236/17.09.2020г. е записано следното: в графа „Наименование на стоката/услугата“- жътва слънчоглед, в графа „Мярка“дка., в графа „Количество“- 1500 и в графа „Единична цена“- 8. Съдейки единствено по съдържанието на фактурата, предметът на твърдяния договор за изработка се определя единствено като жътва на 1500 дка. слънчоглед, без да става ясно в кое землище попадат тези декари, какви имоти по КВС се включват в тях- съответно какви масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ, включително и чия собственост са те- на поръчващия, на негови арендодатели или на трети лица, с който той има сключен някакъв друг договор. Всъщност достатъчно за ясното определяне на предмета на договора би било препращането относно индивидуализацията на горепосочените 1500 дка. към друг документ или други документи.

Такава препратка обаче не се съдържа във фактурата. Ето защо, сама по себе си тя не съставлява доказателство за сключването между страните на договор с достатъчно определен предмет. По същия начин не би могъл да се възприеме като годно доказателства за възникване на облигационно правоотношение писмен договор, в който предметът му е определен като „жътва на 1500 дка. слънчоглед“.

По- пълно и точно описание на предмета на твърдяния договор за изработка не се съдържа и в представените с исковата молба заверени копия от д невник за продажбите на „Наси 2009“ООД през месец септември 2020г. и от справка- декларация от същото дружество за ДДС. Както беше посочено по- горе, показанията на разпитания по първоинстанционното дело свидетел П. К. не могат да се ценят като доказателство за сключването на договор за изработка между страните и съответно те не съставляват доказателство и за изпълнението на такъв договор. С писмо изх.№ от 20.11.2020г. / л.43 по делото на ПдРС/ от ОД“Земеделие“- гр.Пловдив е предоставена справка № 1 за сключени договори за аренда и пренаемане на земеделски земи от „Рожен агро“ЕООД и справка № 2 за наем на имоти, собственост на същото дружество. От писмото и от справка № 1 е видно, че повечето арендувани от дружеството земеделски имоти са преотдадени на Р. К., за която свидетелят П. К. сочи, че е негова майка, а останалата част са арендувани заедно с „Еко стил“ООД, преарендувани са или са с изтекли аренди. В писмото се сочи, че договорите за пренаемане, сключени с Р. К., отговарят на изискванията за регистрацията на договори за наем и аренда, одобрени със Заповед № РД46- 353/26.07.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, която регистрация се извършва в изпълнение на чл.37б от 2

ЗСПЗЗ за целите на формирането на уедрени масиви. В писмото е отразено също така, че на основание чл.70 от ППЗСПЗЗ Р. К. е подала заявление с опис на преотдадените й имоти. На л.262 и сл. от първоинстанционното дело е налице заверено копие от договор за наем № 199/11.07.2020г., сключен между „Рожен агро“ООД и Р. К., от който става ясно, че горепосочените справки се отнасят до стопанската 2020/2021 година.

Площта от 1500 дка. / 150 хектара/ е отразена в таблица 2 / л.137/ по първоинстанционното дело, представляваща част от подадени от П. К., като *** на „Рожен агро“ЕООД на 27.02.2020г. в ОД“Земеделие“- гр.П. анкетна карта и анкетен формуляр по чл.8 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В тази таблица, наименована „Растениевъдство“, е отразено, че през стопанската 2019/2020 година дружеството има засети 1500 дка. с обикновена пшеница и възнамерява да засее още 1500 дка. със слънчоглед, като още 680 дка. са оставени като угари. Липсват доказателства за това „Рожен агро“ЕООД действително да е засяло слънчоглед на площ от 1500 дка, както и относно това на кои имоти по КВС или на кои масиви по чл.37б от ЗСПЗЗ от общо 2112- те имота с обща площ от 3680 дка. по анкетния формуляр съответстват тези 1500 дка.

С молба от 11.05.2022г. от ответника по първоинстанционното дело „Рожен агро“ЕООД е поискано „Наси 2009“ООД да бъдат задължени да представят издадените му разрешителни по чл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, заплатените пътни такси за издаване на разрешително по чл.18, ал.3 от ЗП, разрешителното по чл.14 от Наредбата за движение на извънгабаритните ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника, МПС и име на физическото лице, което е извършило съпровождането на комбайна до с.П., заповеди за командироване на работниците, участвали в транспорта на комбайна и извършване на жътвата и др.В о.з. на 19.05.2022г. на „Наси 2009“ООД е дадена възможност да заявят дали разполагат с горепосочените документи. В о.з. на 14.09.2022г. от въззиваемото дружество е представено единствено заверено копие от свидетелство за регистрация на комбайн марка „Клаас“, модел „Лексион 480“, като процесуалният му представител изрично е заявил, че не разполагат с други документи. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя“. В ал.4 на посочената разпоредба е предвидено, че разрешителното по ал. 2 и 3 се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата. При липса на разрешително по чл.8 от наредбата комбайнът, за който е представено свидетелството за регистрация, не би могъл да се придвижи на собствен ход до село П.

Липсват твърдения и доказателства за това той да е бил превозен по друг начин. Липсват и доказателства относно това кои работници на „Наси 2009“ООД следва да са осъществили жътвата. При това следва да се отчете и обстоятелството, че съдейки по представеното с исковата молба извлечение от дневника на продажбите на това дружество за месец септември 2020г., по същото време то следва да е извършило същата услуга- жътва, и в полза на ППЗК“Бъдеще“- с.О., обл.Русе, „Глобал трейдинг“ООД- гр.Пловдив и „Ел Ей агро“ЕООД- гр.Пазарджик.

В обобщение на горното съдът намира, че единствено на база на фактура № 236/17.09.2020г. не може да се приеме, че между страните е сключен договор за извършване на жътва на слънчоглед в конкретно определени, стопанисвани от жалбоподателя имоти, а от друга страна произтичащият от факта на осчетоводяването на фактурата извод за възникване вземане в полза на въззиваемата страна за посочената в нея сума се разколебава от липсата на доказателства за засят през стопанската 2019/2020 година от „Рожен агро“ЕООД / към онзи момент ООД/ слънчоглед в землището на с.П. и за обективната възможност такива насаждения да са ожънати с притежавания от „Наси 2009“ООД комбайн.

Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от същия съдебни разноски в общ размер от 2184 лева / 2040 3 лева за адв.възнаграждение и 144 лева за държавна такса/.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3961/24.11.2022г. по гр.д.№ 17937/2021г. на на ПдРС, ХІХ гр.с., с което в производство по иск по чл.422 от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят „Рожен агро“ЕООД дължи на „Наси 2009“ООД сумата от 14400 леваглавница по фактура № 236/17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2021г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като вместо това

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Наси 2009“ООД против „Рожен агро“ЕООД иск по чл.422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за това да бъде признато за установено, че „Рожен агро“ЕООД дължи на „Наси 2009“ООД сумата от 14400 лева- главница по фактура № 236/17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2021г.датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Наси 2009“ООД, ЕИК: 200620448, със седалище и адрес на управление: с.К., общ.К* да заплати на „Рожен агро“ЕООД, ЕИК: 202810371, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б*** сумата от 2184 лева- съдебни разноски във въззивното производство.