Решение № 184 от 04.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Виолина Шивачева в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Силвия Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600689 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 137 от 03.07.2025г. по НОХД № 5973/2024г., Районен съдПловдив, 21 н.с. е признал подсъдимия С. Б. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал1, вр.чл.78а от НК, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по ал.1 на същата разпоредба. ПРС се е произнесъл и по разноските и вещественото доказателствено средство-1 бр. магнитен носител.

Срещу присъдата е депозиран протест от районната прокуратура, в която се претендира, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния наказателен закон. Аргументирано е несъгласие с подхода на първата инстанция, преквалифицирала процесната деятелност в по-леко наказуемо престъпление-такова по чл.216, ал.4 от НК.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на окръжната прокуратура, подкрепи протеста на районната прокуратура, като изложи съображенията си, поради които счита, че стореното от подсъдимия не покрива изискването на закона за „маловажен случай“. По отношение на 1 законосъобразността и обосноваността на останалата част от атакуваната присъда районната и окръжната прокуратура не възразяват.

Частният обвинител Б. Г., редовно уведомена за съдебното заседание пред въззивната инстанция, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител, също надлежно известен за делото. Не са и представили писмено изложение на позицията си по делото.

Подсъдимият, редовно призован в заседанието пред ПОС, се явява и взема лично участие по делото, представляван от упълномощения си защитник адв.Н.С.. Защитата изрази подробни съображения, с които подкрепи виждането си за правилност на първоинстанционната присъда, като акцентира върху множеството обстоятелства, които намира за закономерно подкрепящи направеното от районния съд преквалифициране. Посочва, че в никой от етапите от производството по делото не е пледирал за приложение на чл.9, ал.2 от НК, единствено поради изричното настояване на подзащитния му, че желае да понесе полагаемата му се санкция за процесното престъпление, а не да бъде оправдан.

При упражняване правото си на лична защита, подсъдимият се присъедини към изложеното от своя защитник, а в последната си дума поиска от въззивния съд да потвърди присъдата на първата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Протестът, който не е просрочен, подадена е и от страна, разполагаща с нужната процесуална легитимация да обжалва първостепенния съдебен акт, е процесуално допустим, а разгледан по същество, е неоснователен.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Б. Й. е роден на ***. в гр. П.. Живее в същия град. Той е б., български гражданин е. Има полувисше образование, женен е, пенсионер.

Амнистиран е. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият Й. стопанисвал животновъдно стопанство и мандра, находящи се в землището на ***. Дейността си осъществявал чрез търговското дружество „Ш.М.“ ООД с ЕИК: ***. През годините подсъдимият закупил голяма част от съседните на стопанството му имоти.

Частният обвинител Б. Д. Г. била собственик на съседен на стопанството 2 на подсъдимия имот, представляващ лозе с площ 6,369 дка, находящо се в землището на с. М., обл. П., същата местност, което закупила през месец декември 2005 г.

Към 2022 г. в имота на частния обвинител Г. били засадени 2 броя дървета „Круша“, 2 броя дървета „Ябълка“, 1 брой дърво „Вишна“, неустановен с точност по делото, но не повече от 670 броя лози на 25-годишна възраст и неустановен с точност, но не повече от 215 броя лози на 7-годишна възраст. В централата част на имота били поставени 4 броя пчелни кошери от вида „Дадан-Блат“ и 2 броя пчелни кошери от вида „Рут“, в които се отглеждали общо 3 броя пчелни семейства, произвеждащи мед.

Около 2015-2016 г. бившият съпруг на частния обвинител Г. - свид. А. И., с нейно съгласие започнал да възстановява лозето, тъй като старото било изгоряло. Били поставени бетонни колове като опорна конструкция и били опънати телове между тях. Засадени били около 300 броя лози от сорта „Каберне Совиньон“. В края на всеки, образуван ред, било засято овощно дърво, но от тях до 2022 г. оцелели само 2 броя дървета „Круша“, 2 броя дървета „Ябълка“ и 1 брой дърво „Вишна“. Последвала много дъждовна година, през която имотът се наводнил и тогава свид. А. И. се отказал да отглежда повече грозде и да се грижи за насажденията в лозето. Тогава той поставил пчелните кошери в имота.

Есента на 2021 г. свид. А. И. отново посетил лозето, като зазимил пчелите, при която дейност те се затварят в кошерите за зимния сезон, без кошерът да се отваря до настъпването на пролетта. Това бил нормален процес, който свидетелят повтарял всяка година с цел оцеляването на пчелните семейства през неблагоприятния за тях зимен сезон.

Междувременно след дъждовната година, през която свид. А. И. се отказал да поддържа лозето и да се грижи за насажденията в него, до пролетта на 2022 г. изминали около 4-5 години. През това време, неустановена с точност по делото, част от засадените лози изсъхнали. В лозето израсли голям брой диви, некултивирани храсти, бурени и високи треви, които покривали земята, както и диви лози, които започнали да се увиват около коловете и постепенно част от тях под тежестта на растенията се наклонили, а други нападали. От порасналите треви и храсти не можело да се минава свободно между редовете.

3

Частният обвинител Г. рядко посещавала лозето си. По-често там ходил свид.И., който няколко пъти в годината преглеждал кошерите с пчелите, грижил се за захранването им и събирал пчелния мед. Постепенно, с увеличаването на дивата растителност, свид. И. забелязал, че в имота започнали да влизат големи кучета.

Междувременно в стопанството на подсъдимия започнали да се появяват трупове и кости на убити агнета и телета. Поради проблема с третирането на трупните останки от животните, след проверка от инспектори от отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, на представляваното от подсъдимия дружеството била наложена имуществена санкция с издадено наказателно постановление.

Подсъдимият Й. потърсил съвет за справяне с проблема от свид. Р.Д., който бил ***, работещ при него. Свидетелят Д. обяснил на Й., че трябвало да вземе мерки, за да не допускал за в бъдеще да се повтарят такива инциденти. Казал му още, че според него имало нападения над животни в стопанството от хищници, които свид. Д. смятал, че преминавали през лозето на частния обвинител Г., защото то било единствения неподдържан имот в района.

Високите треви и храсти в лозето позволявали на дивите животни да се укриват и да преминават незабелязано. В действителност всички останали съседни имоти с изключение на лозето, собственост на частния обвинител Г., били редовно обработвани, като само то изглеждало запустяло и буренясало.

Подсъдимият Й. се убедил, че проблемите му с нападенията от диви животни били свързани с лошото състояние на лозето на Г., поради което възложил на свид. М.Д., за която знаел, че се занимавала с посредничество при покупка на недвижими имоти, да намери собствениците на въпросния парцел.

Свидетелката Д. се съгласила и в изпълнение на поетия ангажимент, посетила няколкократно адреса, на който към онзи момент живеела Б. Г., но не успяла да намери никого - нямало звънец и пощенска кутия, а дворът и входната врата били заключени. Свидетелката оставила бележка с телефонния си номер, но никой не я потърсил, поради което уведомила подсъдимия Й., че не е успяла да изпълни задачата.

Междувременно, през изминалите няколко месеца никой не посетил лозето от страна на собственика му, тъй като след зазимяването на пчелите, свид. А. И. имал намерение да отиде отново чак през пролетта.

4

При тази ситуация подсъдимият Й., който не можел да намери собственика на лозето, за което смятал, че допринася и създава условия за проблемите му с нападенията от хищници към младите животни сред добитъка му, на неустановена дата през 2022 г. се свързал със своя познат свид. Д.Д.. Подсъдимият знаел, че Д. притежавал верижен трактор и го използвал, за да извършва срещу заплащане услуги по разчистването на терени, поради което поискал от него да почисти проблемното лозе, но не го информирал, че въпросният имот е собственост на частния обвинител Г.. За изпълнение на задачата, Й. показал първо на карта на Д. мястото и двамата постигнали съгласие за цената, като подсъдимият поискал от свидетеля да премахне всички треви, храсти, насаждения, всякаква растителност в имота и други вещи, за да бъде теренът изцяло разчистен. Свидетелят Д. предположил, че мястото е собственост на подсъдимия, тъй като и друг път бил изпълнявал за него такива задачи и му имал доверие.

На неустановена с точност по делото дата-през пролетта на 2022 г., но не по-късно от 24.04.2022 г. в землището на с. М., обл. Пловдив, свид.

Д. пристъпил към изпълнение на възложената му от подсъдимия работа по разчистване на лозето, собственост на частния обвинител Г., като към този момент все още не знаел, че земята била чужда собственост за Й..

В деня на изпълнение на задачата, подсъдимият се явил, като отново показал на свид. Д. границите на терена, който следвало да бъде разчистен-те били отбелязани с колчета. След това свид. Д. пристъпил към почистването, като за изпълнение на работата използвал верижния си трактор, който бил с гребло отпред и с плуг отзад. Свидетелят Д. преминал през целия, указан му терен, с трактора, като забивал греблото в земята и с него изгребвал всички насаждения, треви и храсти, събирал ги и накрая ги изхвърлял на една обща купчина. Така преминал през целия имот (лозето на ч. обв. Г.), който бил разоран и останало само почвеното му покритие. При разчистването на терена от страна на свид. Д. били премахнати и унищожени наличните по това време в лозето и собствени на частния обвинител Г. вещи: 2 броя дървета „Круша“; 2 броя дървета „Ябълка“; 1 брой дърво „Вишна“; неустановен с точност брой лози на 25-годишна възраст, но не повече от 670 броя; неустановен с точност брой лози на 7-годишна възраст, но не повече от 215 броя, както и 4 броя пчелни кошери от вида „Дадан-Блат“ на стойност 160 лева; 2 броя пчелни 5 кошери от вида „Рут“; 3 броя пчелни семейства, както и наличния по това време в кошерите 30 кг пчелен мед. Лозите и дърветата били изкоренени, а пчелните кошери разглобени на парчета и изхвърлени заедно с отпадъците.

След изпълнение на задачата подсъдимият Й. заплатил на свид. Д. за извършената работа.

На 24.04.2022 г. свид. А. И. И. посетил лозето на частния обвинител Г. за пролетен преглед на пчелите, които отглеждал, и тогава забелязал, че всички вещи в лозето били премахнати, а теренът бил разчистен. Свидетелят И. видял и натрупаните встрани от имота останки след разчистването, като сред тях били дъските от кошерите, около които забелязал да прехвърчат пчели.

Свидетелят И. се обадил по телефона на бившата си съпруга - ч. обв. Г., и й разказал за видяното. На следващия ден Г., заедно със свид. Г. М., посетила лозето и видяла същата обстановка.