Решение № 20 от 30.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

Ответниците в първоинстанционното производство Т. С. С. и А. Б. С. обжалват Решение № 247 от 04.09.2023 г. по гр. д. № 277 / 2023 г. на РС – Костинброд, с което е била уважена молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от М. Р. К. лично и в качеството му на законен представител на малолетната Р.

М. К., и с което:

- спрямо ответниците са били постановени мярки за защита от домашно насилие (били са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите и им е било забранено да доближават жилището на молителите, както и да приближават местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта);

- наложена им е глоба в размер на 200 лв.;

- осъдени са да платят държавната такса за водене на производството в размер на 25 лв. по сметка на РС – Костинброд.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалвания акт и в частност – за липса на мотиви на обжалваното решение и липса на яснота, относно това с какви действия или бездействия жалбоподателите са осъществили твърдения акт на домашно насилие, както и за недоказаност на същия.

Молителите са подали възражение в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, с което 1 жалбата се оспорва.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.

С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е неправилно.

От приложеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Д. А. С. – К. и М. Р. К. са родители на Р. М. К.. С решение по гр. д. № 1418 от 2012 г. по описа на РС – Д., бракът между родителите е бил прекратен, а родителските права са предоставени на Д. А. С..

От приложения по делото препис от акт за смърт е видно, че Д. А. С. е починала на 12.02.2022 година, след което с Решение по гр. д. № 556/2022 г. по описа на РС – Д. детето е настанено за 6 месеца при ответниците – неговите баба и дядо по майчина линия. С Решение от 11.11.2022 г. постановено по гр. д. № 1871/2022 г. по описа на РС – Д. е отхвърлено искането на молителя за прекратяване на предприетата мярка за закрила на Р.

М. К. – настаняване в семейството на роднини – баба и дядо по майчина линия.

Шест месечният срок за настаняване на детето при ответниците изтича и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Д. депозира пред РС – Д. молба за настаняване на детето при молителя по повод на която се образува гр. д. № 167/2023 г. по описа на РС – Д..

По образуваното гр. д. № 167/2023 г. по описа на РС – Д. са проведени няколко съдебни заседания, като в съдебно заседание, проведено в сградата на районния съд на 31.03.2023 г. от 10,00ч. ответниците заявяват, че малолетната Р. М. К. е била със счупена ръка.

Видно от приложената по делото Служебна бележка ръката на Р. се е счупила на 31.01.2023 г. по време на час по физическо възпитание и спорт в Средно езиково училище “Св. Паисий Хилендарски“ гр. Д.. На Р. е извършен преглед и ръката и е гипсирана, като видно от Амбулаторен лист № 230587039683 на 27.02.2023 г. гипсът е свален.

Следователно налице са писмени доказателства, които оборват твърдението в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. От приложените по делото съдебни решения се установява, че в периода от 12.02.2022 смъртта на майката на Р. до 03.04.2023 г. – денят на депозиране на молбата за защита по настоящото дело ответниците не са възпрепятствали неоснователно контактите на молителя с Р., а са изпълнявали влезлите в сила съдебни решения, по силата на който Р. е настанена в семейството на нейната баба и дядо – ответниците по делото Т. С. и А. С.. Нещо повече от приложените социални доклади се установява, че срещи между детето и молителя са били провеждани в центровете за обществена подкрепа.

Едва на 12.04.2023 г. в изпълнение на Заповед за незабавна защита № 1 от 11.04.2023 г. Р. К. в присъствието на социални работници е предадена на молителя. До този момент задължени, по силата на съдебно решение, да се грижат за малолетната Р. са били ответниците по делото, което обстоятелство 2 не би могло да обоснове извод за осъществен от тях акт на домашно насилие.

Фактът, че Р. си е счупила ръката, също не е такова обстоятелство. От приложените по делото доказателства несъмнено се установява, че Р. е счупила ръката си по време на час по физическо възпитание и спорт, за което на ответниците не може да бъде търсена отговорност. Нещо повече неоснователни са твърденията на молителя, че ответниците не са могли да положат необходимите медицински грижи за детето. На Р. е извършен преглед и ръката и е гипсирана, като видно от Амбулаторен лист № 230587039683 след по малко от месец – на 27.02.2023 г., гипсът й е свален.

Ответниците са положили необходимите медицински грижи за пълното и бързо оздравяване на Р., а неуведомяването на молителя за счупването на ръката не е акт на домашно насилие.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за молителя факти. Действително, чл. 13, ал. 3 овластява съда да издаде заповед за защита единствено въз основа на декларация, но само при липсата на други доказателства по делото с оглед спецификата на характера, обичайното място, времето и обстановката на извършване на актовете на домашно насилие, при които, в общия случай, найчесто други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава обаче законна доказателствена сила на декларацията, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в нея, се считат за верни до доказване на противното.

В настоящия случай предвид писмените доказателства по делото (медицинските документи, приложените съдебни решения и социални доклади) декларацията не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена и от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би била достатъчно доказателство единствено когато по делото няма други събрани доказателства. Молителите е следвало да проведат пълно и главно доказване на твърдения акт на домашно насилие, което не са сторили.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а молбата за защита по чл. 8 ЗЗДН – отхвърлена като неоснователна. Това налага да бъде отменена и издадената заповед за защита.

При този изход на делото върху молителя М. Р. К. следва да бъдат възложени направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. за първата инстанция, за държавна такса от 12,50 лв. по въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за въззивната инстанция.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят М. К. дължи и държавната такса за първоинстанционното производство в размер на 25 лв., която ще бъде платима по сметка на Софийския окръжен съд. Той е задължен и за държавната такса за въззивното производство, която обаче вече е била събрана и не следва да бъде повторно внасяна и от молителя М. К., но той ще я възстанови по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателите Т. С. С. и А.

3

Б. С..

По изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 247 от 04.09.2023 г. по гр. д. № 277 / 2023 г. на РС – Костинброд, както и издадената Заповед за защита № 2 от 08.09.2023 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата за защита по чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от М. Р. К. с ЕГН ********** лично и в качеството му на законен представител на малолетната Р. М. К. с ЕГН ********** срещу Т. С. С. с ЕГН:

********** и А. Б. С. с ЕГН **********., с твърдения за извършен акт на домашно насилие на 31.03.2023 г. в 10,00 ч. на адрес гр. Д., ул. „Н. “ № 15.

ОСЪЖДА М. Р. К. с ЕГН ********** да заплати солидарно на Т. С. С. с ЕГН ********** и А. Б. С. с ЕГН **********направените разноски от 1 112,50 лв. за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА М. Р. К. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 25 лв., дължима за първоинстанционното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4