Решение № 260129 от 08.04.2025, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 08. 04. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II

– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Татяна Димитрова

Членове:

1. Нели Маринова

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 13730 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Прозиводството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** (въззивник-ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Т.Ж..

Въззивната жалба е насочена срещу решение № 20205824, постановено на 23. 09.

2020 г. по гр. дело № 61220 по описа на Софийския районен съд, 71-ви състав, за 2017 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първостепенният съд отхвърлил изцяло субективно и обективно кумулативно съединените искове за присъждането парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки един от предявените искове е с цена под 5 000 лева.

Въззивникът-ищец твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Изтъква, че съгласно пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, действаща разпоредба за процесния период, потребител на енергия или природен газ за ботив нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имота. Чл. 153 от Закона за енергетиката също визирал собственик и титуляр на вещно правно на ползване.

Лицата, които фактически ползват имота на основание облигационно отношение имали правното качество на държатели, а не ползватели по смисъла на Закона за собствеността. За възникване на последното качество било необходимо да бъде спазена определената от закона форма, а именно нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. По делото ответникът не бил представил изрично нотариален акт, от който да е видно, че е било учреден правно на ползване по смисъла на Закона за собствеността. Освен това понятието “титуляр на партида” имало само вътрешно-счетоводно значение за дейността на дружеството и нямало никакво правно значение. Поддържа, че предвид дадената от закона с пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дефиниция фактът дали лицето е обитавало имота бил без значение. По делото били представени и приети значителен брой доказателства, от които може да се направи един извод, а именно, че ответниците са съсобственици на имота, като те били придобили собствеността по наследство. Неправилно първоинстанционният съд приел, че делото се водело за вземания за друг неконкретизиран апартамент, находящ се на същия адрес. Безпротиворечиво било установено, че претенциите се отнасяли за имота на ответника. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. С отделно писмено изявление прави евентуални възражения във връзка с разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба само от ответника в първоинстанционното производство М.А.Л. с ЕГН **********, адрес ***. Заявява, че е заплатил всички дължими суми във връзка с образуваното дело, във връзка с което моли да не бъде призоваван като ответник във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от останалите ответници в първоинстанционното производство от останалите ответници в първоинстанционното производство Г.А.Л. с ЕГН **********, П.А.Л. с ЕГН **********,***, А.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, Д.Р.П. с ЕГН **********, адрес ***, и Ц.А.Ц. с ЕГН **********, адрес ***.

Третото лице помагач “Термокомплект” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована страна, действуваща чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 260 ГПК, поради което е редовна.

При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи на основание чл. 269, изр. второ ГПК, и приема следното.

Предмет на делото са двадесет и четири субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140, ал. 5 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.

2013 г. - 30. 04. 2016 г. В исковата молба адресът на топлоснабдения имот, спрямо който се твърди доставянето на топлинна енергия, е описан по следния начин: “град София, обл. София, общ. Средец, ул. “*******апартамент” с абонатен номер 015761. Въззивникът-ищец оспорва изводите на първостепенния съд относно началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове - наличието на валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия между страните през процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот. В тежест на въззиника-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване тази начална материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобиването на правото на собственост или на вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ; Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).

Първостепенният съд правилно е установил въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателства следната фактическа обстановка, която въззивният съд преповтаря накратко. Описаният в исковата молба недвижим имот апартамент (без номер), находящ се в град София, ул. “*******, е бил придобит през 1968 г. от Г.Л. Георгиев. През 1989 г. той починал недвижимият имот е бил наследен от вдовицата И.Н.Г.и двете им деца С.Г.Л.и А.Г.Л..

След това през 1991 г. вдовицата И.Н.Г.също починала. Така наследниците им С.Г.Л.и А.Г.Л. придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху този имот.

През 1995 г. било образувано производство по съдебна делба, като първата фаза приключила с допускането на делбата между двамата съсобственици при съответните квоти (по 1/2) на процесния топлоснабден имот, който според решението за допускането на делбата бил с площ 80, 38 кв. м. (решение, постановено на 08.

12. 2003 г. по в. гр. дело № 2884 по описа на Софийския градски съд, IV - А въззивно отделение, за 2002 г.). Преди допускането на делбата през 2001 г. съсобственикът А.Г.Л. дарил на синовете си Г.А.Л., М.А.Л. и П.А.Л. при равни квоти собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост, запазвайки си вещното право на ползуване върху нея (от което през 2003 г. се отказал с писмено изявление с нотариална заверка на подписа). Така или иначе делбата продължила с първоначалния съсобственик А.Г.Л., а решението в първата ѝ фаза следва да се счита породило действие спрямо частните му правоприемници съобразно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). След това във втората фаза на производството по делба с решение, постановено на 10. 07. 2009 г. по в. гр. дело № 4313 по описа на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, IV - Г състав, за 2004 г. апартаментът с площ 80, 38 кв. м. бил разделен реално съобразно одобрен архитектурен проект на два дяла - дял I, представляващ жилище с площ 60, 10 кв. м., получен въз основа на жребие от Г.А.Л., и дял II, представляващ ателие с площ 22, 21 кв. м., получен въз основа на жребие от С.Г.Л.-Ц.. Одобреният архитектурен проект предвиждал обособяването на отделни електрически и водоснабдителни и канализационни инсталации за двата новообразувани имота. През 2016 г. С.Г.Л.-Ц. починала и ателието било наследено от вдовеца А.Ц.Ц. и дъщерите Д.Р.П. и Ц.А.Ц. (всеки по 1/3). Установява се освен това, че на 28. 11. 2017 г. ответникът М.А.Л. е поискал от ищеца да му създаде отделен абонатен номер във връзка с притежаваната от него 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, описан от този ответник като апартамент без номер, находящ се в град София, ул. “*******, като поискал неговите плащания да бъдат отделени поради “усложнена фактическа и съдебна обстановка” между него и останалите съсобственици.

При това положение въззивният съд стигна до следните правни изводи.

Самостоятелен обект на правото на собственост е строеж или реална част от строеж с определено наименование (напр. апартамент, жилище, ателие), местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР: пар. 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби към ЗУТ. Описаният в исковата молба самостоятелен обект на правото на собственост съответства на описанието на апартамента с площ 80, 38 кв. м., дадено в договора за дарение, сключен от А.Г.Л. в хода на производството по съдебна делба. Ищецът е пропуснал да съобрази с исковата молба протичането на производство по съдебна делба и нейното извършване. Със съдебната делба съсобствеността върху описания в исковата молба апартамент с площ 80, 38 кв. м. е била прекратена, като всеки от съделителите е получил реален дял от него. Решението по извършването на делбата във втората ѝ фаза има конститутивно действие - то е прекратило съсобствеността върху апартамента с площ 80, 38 кв. м. и е породило вместо това право на собственост върху обособилите се на негово място два нови самостоятелни обекта - жилище с площ 60, 10 кв. м. и ателие с площ 22, 21 кв. м.

Няма данни по делото във връзка с извършеното преустройство на някогашния общ недвижим имот и обособяването му в нови два самостоятелни обекта топлоснабдяването на който и да е от тях да е било преустановено. От мотивите към въззивното решение за извършването на делбата се установява, че архитектурният проект е предвиждал незначителни преустройства, в това число и “обособяване на две отделни инсталации за Ел и ВиК”. Няма данни за обособяването на две отделни топлоразпределителни инсталации за всеки един от двата самостоятелни обекта. Тогава трябва да бъде прието, че двата самостоятелни обекта са продължили да се снабдяват с топлинна енергия въз основа на една обща инсталация. Този извод се подкрепя и от данните от експертното заключение по топлотехническата експертиза, според която през процесния период (след извършването на делбата) спрямо абонатния номер 15761, който съответства на някогашния общ апартамент с площ 80, 38 кв. м., реално е била доставяна топлинна енергия. Този абонатен номер съответства на инсталацията за доставяне на топлинна енергия, която продължава да се ползува общо за двата обособили се самостоятелни обекта.

Следователно спрямо двата обособили се самостоятелни обекта реално е била доставяна топлинна енергия през процесния период.

При това положение според разбирането на настоящия въззивен състав основанието на предявените искове е доказано. Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град София от 2008 г., съответно чл. 12, т. 11 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град София от 2014 г., при промяна на правото на собственост върху топлоснабдения имот клиентите са длъжни в 30-дневен срок от въпросната промяна да уведомят топлопреносното предприятие за нея. А според чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците на самостоятелни обектив в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си. В дадения случай след извършването на делбата е настъпило изменение в правото на собственост, като от съсобственост върху един общ топлоснабден имот то се е преобразувало в индивидуално право на собственост върху всеки един от двата обособили се самостоятелни обекта. Съделителите са били длъжни съобразно цитираните текстове на общите условия да уведомят ищеца за така настъпилата промяна в правото на собственост, с негово одобрение да осъществят допълнително преустройство в инсталацията за разпределяне на топлинна енергия и да променят съответно местоположението на средствата за търговско измерване, така щото да бъдат обособени две самостоятелни партиди с два отделни абонатни номера и доставената топлинна енергия да бъде отчитана поотделно за всеки един обект.