Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 30.11.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 899/2022
Вид
Решение № 320
Подписан
30.11.2023
В сила
12.03.2025
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Провадия, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223130100899 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от З. М. К., ЕГН ********** с адрес с.

******, ул. ********* № 6 срещу Т. И. И., ЕГН ********** с адрес с адрес с. ******, ул.

***** А иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ VII-439, кв.34 по плана на с. ****** одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г. с площ от 990кв.м. при съседи- път, УПИ VI-439, УПИ V-439 и УПИ VIII- 440, на основание договор за дарение обективиран в НА № 132/18.03.1975г. и осъждане ответникът да й предаде владението върху имота, като се отправя и искане по чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА № 89/1997г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата и уточняващи я молби: Собственик е на процесния имот на основание договор за дарение от 18.03.1975г. сключен с баща й М. М.А.. Праводателят й се е легитимирал като собственик въз основа на КНА по обстоятелствена проверка № 103/1974г. През 1977г. със съпруга си построили в имота едноетажна жилищна сграда, а през 1980г. и гараж. В къщата живяли до 1989г., когато отпътували за *******. След 1993г. се завръщали в България за лятото, а от 2011г. се установили в с. ******, където закупили имот. Процесният имот оставили да се ползва от нуждаещи се хора, като за целта оставили ключовете за него на свой съсед А.И., който вече е починал.

Ответницата e дъщеря на сестрата на съпруга на ищцата. Когато се завърнали в България и тъй като тя нямала къде да живее, предоставили й процесния имот за безвъзмездно ползване срещу задължение да го поддържа и докато съберяла пари, за да си купи къща.

Преди около 5години, ответницата решила да замине за ****** и тогава ищцата разговаряла с нея за връщане на имота. Вместо това, ответницата й заявила, че тя вече е собственик и може да й го продаде. По- късно ищцата узнала, че ответницата се е снабдила с документ за собственост по обстоятелствена проверка и е декларирала имота на свое име.

Оспорва възможността ответницата да е придобила имота по давност, защото не е демонстрирала да го владее като свой явно и открито, а напротив скрито се е снабдила с 1

КНА за него, въпреки че го е ползвала години наред със знанието и съгласието на ищцата. В тази връзка оспорва констатацията на нотариуса, въз основа на която е било признато право на собственост на ответницата. Твърди, че от около 5години ответницата живее в ****** и връщала се в България само през лятото и отсядала в имота за кратко. През останалото време имотът не се ползвал от никой. Понастоящем ответницата се сочи да владее имота без основание, отказва да го върне на ищцата, което обосновава и правния интерес от търсената защита.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Искът се оспорва като неоснователен.

Оспорва ищцата да е носител на твърдяното право на собственост. Оспорва и праводателят й да се е легитимирал като собственик на имота, както и същият да е идентичен с този притежаван от ищцата. Ако и ищцата да е притежавала права върху имота, твърди че това право тя го е загубила, тъй като ответницата го е придобила въз основа на осъществявано от нея давностно владение упражнявано в периода от м.12.1989г. до настоящия момент. Твърди, че е установила владението си още през 1989г., а не както ищцата твърди през 1993г. Оспорва и твърдението владението да й е предоставено по сочената уговорка с нея. Съответно, от 1989г. се афиширала като собственик на имота пред всички, в т.ч. спрямо ищцата. Упражняваната от нея фактическа власт върху имота била явна, спокойна, непрекъсната и несмущавана от никого, свидетелство за което било и собственото на ищцата твърдение, че както след завръщането си през лятото в България, така и след окончателното й завръщане през 2011г., тя е живеела на друго място. Твърди, че докато е упражняла фактическа власт върху имота е извършила множество подобрения, срещу което ищцата не е възразяла, въпреки че е живяла в същото село. Доказателство за възприемането й като собственик сочи да е и факта, че имотът е бил деклариран от нея и е заплащала дължимите за това данъци през годините, както и това че през 2012г. го е ипотекирала в полза на банка ДСК АД.

Потвърждава, че от 2018г. преимуществено живее в ******, но твърди че няколко пъти в годината и задължително през лятото се прибирала и живеела в имота. Ключ за имота била дала на брат си, който да се грижи за него, докато нея я няма. Твърди че от 1989г. не е прекъсвана фактическата й власт и не е губила владение върху имотите.

В евентуалност и при уважаване на иска на ищцата, прави възражение за признаване право на задържане до заплащане на извършените от нея в имота подобрения в периода от 1989г. до 2022г., които твърди да са извършени при знание и без противопоставяне на ищцата. Твърди, че когато е установила фактическа власт върху имота през 1989г. в него не е имало никакви насаждения, къщата е била в оК.но състояние и в риск от самосрутване поради компроментираните й основи. В тази връзка сочи да е извършила подобрения довели и до увеличаване стойността на имота.

Като своевременно направено, съдът е приел за съвместно разглеждане направеното в евентуалност правоотлагащо възражение за признаване право на задържане до заплащане на сумата от 26200лева представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършените в имота необходими разноски и подобрения, ведно със законната лихва от 09.12.2022г., съобразно молба от 06.04.2023г., както следва: 1. 591,20лева за извършен през 1997г. ремонт на покрива на къщата; 2. 2595,02лева за направата през 1998г. на външна ограда от бетонни блокчета и измазване на оградата; дървена пътна врата и желязна порта;

3. 1170лева за поставена през 2001г. външна метална врата и двойна желязна порта; 4.

261,10лева за сменени през 1999г. улуци на къщата; 5. 632,10лева за поставена през 2002г. нова оградна мрежа със стоманобетонни колове към съседите; 6. 5252,80лева, за направен през 2007г. ремонт- измазване двете стаи на къщата, премахване са сгурията и талашита от пода, поставяне ламинат и тапети; 7. 3031,63лева за направен през 2007г. основен ремонт на 2 избено помещение- изливане огромно количество бетон; 8. 3356,80лева за сменени през 2008г. всички врати и прозорци на къщата с PVC дограма; 9. 192,04лева за поставен през 2008г. теракот на външните стълби; 10. 4533,24лева за направена през 2008г. допълнителна ограда от блокчета на къщата; 11. 1594,85лева за построен през 2012г. покрив над гаража;

12. 247,54лева за направата през 1998г. бетонова настилка около къщата; 13. 8712лева за построена през 1998г., долепена към къщата масивна складова постройка от бетонни блокчета от около 35кв.м., измазана с бетон, с прекарани вода, ток, канализация; 14.

1615,95лева за извършен през 1999г. основен ремонт на баня- поставяне на фаянс, теракот, мивка, тоалетна чиния, батерия за мивката и душ- батерия, вана, направа на вътрешна тоалетна в банята и монтиран бойлер; 15. 330,95лева за измазване през 2000г. на външна тоалетна и направа на пътека до тоалетната; 16. 270,74лева за направата през 2000г. на външна чешма, с поставени по нея фаянсови плочки и шкафчета; 17. 1894,19лева за ремонт през 2005г. на антрето на къщата с поставяне на PVC дограма, теракот и дървена ламперия;

18. 8275,70лева направена през 2008г. реконструкция на дневна и кухня, поставяне ламинат и в двете стаи, кухненска мебелировка, закупуване и вграждане са всички необходими електроуреди; 19. 270,14лева за засаждане през 2008г. около 80кв.м. райграс пред къща та;

20. 157,40лева за направена през 2008г. къщичка за домашен любимец; 21. 5155,71лева за ремонт през 2012г. на гаражно помещение- измазване, изливане на бетон на пода, прекарване на вода, ток и канализация, изграждане на баня и тоалет; 22. 134,58лева за засадени в периода 1998- 2012г.- 1 бр. лешник, 2 бр. черешови дървета /бяла и червена/; 1 бр. круша: 2бр. кайсия; 3бр. ябълки; 1бр. дрян: 1бр. слива,1бр. праскова; 23. 303,90лева за засадени през 2012г. 60 бр. корени лозя в 3 реда на стоманобетонна конструкция; 24.

843,92лева за изграден през 2012г. Пилчарник.

Със становище ищцата оспорва възможността ответницата да е придобила право на собственост признато й с КНА от 1997г., вкл. доколкото не е изтекъл 10г. давностен срок, предвид твърденията й да е установила фактическа власт върху имота през 1989г. Оспорва ответницата да е извършила сочените подобрения в имота, а ако и да са извършени твърди това да е ставало без нейното знание и съгласие, нито е било необходимо. Прави и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за тях. Противопоставя и възражение за прихващане с нейно вземане за обезщетение за лишаването й от ползване на имота в периода 01.07.2017г. до 01.07.2022г. на стойност 15600лева /260лева месечно/, след допуснато изменение в размера с протоколно определение от 29.03.2023г/.

Поддържа твърдението си, че през 1993г. е предоставила на ответницата ползването на имота безвъзмездно и счита, че доколкото отношенията им следва да се уредят по правилата на договора за заем за послужване, то ответницата има единствено качеството на държател, но не и на владелец на имота.

Счита, че фактическата власт на ответницата е била периодично прекъсвана със заминаването й в чужбина и отсъствието й за период от повече от 6месеца, предвид твърдението й че от 2018г. живее преимуществено в ******.

Счита, че голяма част от сочените подобрения са извършени в къщата, която твърди да не е предмет на спора. Твърди, че част от посочените подобрения представляват движими вещи, а друга са свързани с текущото ползване на имота, които не водят до увеличаване на стойността му, а трета са направени изцяло в интерес на ответницата.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Ответницата чрез процесуален представител уточнява твърденията си относно момента и начина на установяване фактическа власт върху имота, като посочва, че е установила фактическа власт върху имота през 1991-1992г. Твърди, че през 1993г. по уговорка с ищцата и съпругът й са уговорили продажбата на дворното място и построената в него къща за сумата от 150000лева, която сума им е платена и получена лично от съпруга й през същата година. При предаване на сумата ищцата й е дала оригинала на документа си за 3 собственост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има основание за това.

За уважаване на така заявената искова претенция, ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото основание, а именно че е придобила имота на основание договор за дарение по НА № 132/18.03.1975г., а праводателят й на основание КНА № 103/1974г. идентичен на процесния; факта, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота. Успешно проведеното им доказване от ищеца, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на годно правно основание- като собственик въз основа на осъществявано явно, спокойно и непрекъснато упражнявана върху него фактическа власт с намерение за своене в периода от 1991-1992г. до датата на подаване на исковата молба- 29.08.2022г.

Ищцата е въвела като придобивно основание договор за дарение по НА № 132/18.03.1975г., в рамките на което съдът дължи произнасяне.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С КНА за право на собственост по давност № 103/30.07.1974г. М. М.А. е признат за собственик на имот- дворно място от 2990кв.м. в с. ****** включено в парцели V, VI и VII439 в кв.34 по плана на селото.