Решение № 2985 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2985

********, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110153720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. И. Й., подадена чрез адв. Т. Т., срещу М. С. М., с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 150 лв., представляваща авансова заплатена сума по развален договор за възлагане на косене на Гробищен парк „**********“, намиращ се в ********, ж.к.

„**********“, *****************, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 14.06.2024 г. между С. Й. в качеството на възложител и М. М. в качеството му на изпълнител бил сключен неформален договор за изработка, по силата на който изпълнителят се задължава да извърши косене на Гробищен парк „**********“, намиращ се в ********, ж.к. „**********“, *****************, срещу заплащане на възнаграждение от 350 лв. на окосен декар. Ищцата твърди, че изпълнителят е косил на 15.06.2024 г. и на 16.06.2024 г. – общо един декар. На 17.06.2024 г. М. М. е завил на възложителя, че да за да довърши започната работата, желае парите в аванс, като още на същия ден С. Й. му е заплатила сумата от 2 500 лв. в брой. След заплащането ответникът преустановил работата по договора. С исковата молба ищцата прави изявление за разваляне на договора и моли ответникът да бъде осъден да върне заплатеното по договора. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от М.

С.а М.. В отговора не се възразява, че между страните е сключен договор за косене на гробищен парк „**********“. Сочи, че площта, която е следвало да бъде окосена, е 10 дка при уговорена цена от 350 лв. на декар. Излага, че оферта за сключването на договора била публикувана във „Фейсбук страницата“ на кв. „**********“ с администратор С. Й..

Поддържа, че бил извършил качествено възложената работа, като в продължение на два дни окосил 2/3 от общата част на Гробищния пак или 8 дка. На втория ден дошла ищцата и му заявила, че приема работата, но други хора биха довършили работата за по-ниска цена, поради което разваля договора. Твърди, че му заплатила сумата от 2 500 лв., вместо 1 дължимото 2800 лв., защото не можел да издаде фактура. Сочи, че не му било заплащано авансово възнаграждение, а платената сума била възнаграждение за действително извършената работа по косене на 8 дка, като останалата работа не е извършена вследствие на разваляне на договора от страна на ищцата. Твърди, че на следващия ден роднини на ищцата го посетили в дома му, като поискали да върне получената сума с твърденията, че извършената работа не струвала толкова. Тъй като започнали да го заплашват със саморазправа, ответникът бил принуден да извика полиция и подал жалба в 09-то РУ на СДВР. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената като писмено доказателство по делото пр. пр. № 37316/ 2024 г. по описа на СРП е видно, че на 19.06.2024 г. М. М. е депозирал „заявление“ в 09-РУ-СДВР срещу С. Й. и третите за производството лица – Р. В. и Р. Й. с оплаквания, че спрямо него е упражнено физическо насилие и са му отправни заплахи за телесна саморазправа, тъй като отказвал да възстанови на С. Й. парични средства на стойност от 2 500 лв. Въпросната сума представлявала възнаграждение за косене на гробищния парк в ж.к. „**********“, което му било възложено от С. Й.. В хода на образуваната преписка сведения са предоставили както С. Й., така и Р. В. и Р. Й.. С постановление от 06.08.2024г . на СРП е отказано образуването на наказателно производство с мотиви, че в преписката не се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 213а НК от Р. В. и Р. Й., а се касае за съществуващи гражданскоправни отношения между страните.

За установяване на обстоятелствата относно сключването на договора за изработка е представено извлечение от публикация от 15.06.2024 г. в страница, наименувана „кв.

**********“ в социалната мрежа „Фейсбук“, без отбелязан автор /л. 34-35/. В съдържанието на извлечението е възпроизведен текст, в който се съдържа уведомление за началото на процес по косене в гробищния парк на кв. „**********“ срещу цена от 0,35 лв. за кв. м. при измерена площ от 10 дка. Посочено е, че ще бъдат отпуснати средства в размер на 2 500 лв. от район „*****“, а останалите 1 000 лв. ще бъдат заплатени от събраните средства. Във финалната част на публикацията се съдържа призив към жителите на кв. „**********“ да се съберат в неделя с градинарски оръдия за почистване на гробищния парк.

По делото е приета Скица на поземлен имот № 15-2300306-03.10.2025 г., от която се установява, че поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в ********, район „*****“, „**********“, с начин на трайно ползване – гробищен парк, е с площ от 9 545 кв. м. /л. 71/.

В подкрепа на твърденията за надлежно в изпълнение на възложената работа са представени като веществени доказателства осем броя фотоснимки, без отбелязване на датата, на която са заснети. При техния оглед се установява, че на снимка № 1 /л. 36/ е видим гробищен парк с обрасла трева, на Снимка № 2 /л. 36/ – гробищен парк със заснети гробищни плочи в гръб, на Снимка № 1 /л. 37/ - гробищен парк с обрасла трева и зелена растителност, както и заснети в лице гробищни плочи, на дъното на Снимка № 2 /л. 37/ гробищен парк с обрасла зелена растителност и гърба на надгробни плочи, на Снимка № 1 /л. 38/ - гробищен парк, който е поддържан, изчистен от зелена тревиста растителност, а встрани гробищни плочи, на Снимка № 2 /л. 38/ - гробищен парк с почистена и окосена зелена морава и гробищни плочи в далечината, на Снимка № 1 /л. 39/ - отстрани гробищни плочи с окосена тревиста растителност, на Снимка № 2 /л. 39/ - гробищен парк с гробни плочи в гръб и поддържана тревиста растителност.

За установяване съдържанието на конкретните уговорки на договора за изработка и за неговото надлежно изпълнение от ответника са събрани гласни доказателства от С. М. – приятелка на ищцата и участник в инициативния комитет на квартала. Свидетелят излага, че през месец юни 2024 г., една седмица преди Задушница, в петък след 17:30-18:00 часа 2 придружила С. Й. до гробищния парк на кв. „**********“, където последната имала среща с М. М.. Споделя, че ищцата възложила на ответника да окоси гробищния парк при цена от 350 лв. за декар или 0,35 лв. за кв. м., като площта за косене била измерена от изпълнителя чрез крачки. Не си спомня конкретните уговорки относно начина на плащането, но принципът бил при възлагане на работа да се заплаща в аванс. Съдоговарящите уговорили изпълнението на работата да започне още от следващия ден – събота. При посещението си на идния ден – в събота, не забелязала М. М. да се намира в гробищния парк и да коси растителността. Видяла го едва в неделя сутринта, като към 13:00 часа ответникът си тръгнал с обещание, че ще се върне следобед, но до 16:30 – 17:00 часа така и не се върнал.

Описва, че възлагането на работата станала публично достояние на гражданите на кв.

„**********“ чрез публикация във „Фейсбук“ страницата „Кв. **********“, на която страница могли да публикуват около 10 човека, в това число и С. Й.. Средствата за възнаграждението били събрани от жителите на квартала.

Като свидетел по делото е разпитана и Ц. М. – живееща на семейни начала с ответника. Според нейните показания през 2024 г., около Задушница, в началото на седмицата, С. Й. и М. М. се уговорили последният да окоси гробищния парк срещу възнаграждение от 0,35 лв. на кв. м. Излага, че ответникът предприел действия по изпълнение на възложената работа в края на седмицата – петък, като косил в петък вечерта, събота, неделя привечер, сутрин рано и следобед поради горещото време и в понеделник през деня. В понеделник през деня ответникът уведомил свидетеля, че е почти към края на косенето, но ищцата не желаела да изплати уговорената сума, поради което след 18:00 часа Ц. М. се насочила към гробищния парк. Разказва, че пред гробищния парк бил проведен разговор между страните, в който извършената работа била оценена от М. М. на 2 800 лв., а ищцата отвърнала, че парите са много за толкова кратко време и че желае да бъде издадена фактура, каквато ответникът обяснил, че не може да издаде, тъй като „не е фирма“. В това време С. Й. тръгнала някъде със скутера си, като при връщането си му предала сумата от 2 500 лв., без да оспорва извършената работа, а разликата от 300 лв. била удържана за фактурата. След предаването на сумата възложителката заявила на ответника, че не желае да продължава да коси, тъй като след консултации с други фирми установила, че работата може да бъде довършена за по-ниска цена. Свидетелят споделя, че към този момент възложената работа била осъществена на 70 %, в това число били почистени и високите треви, като си спомня да присъствала на косенето в събота по обяд, когато в гробищния парк имало много хора, които събирали тревите и почиствали отпадъците.

Гласни доказателства са събрани и от С. М. – съпруга на брата на ищцата. Излага, че по време на уикенда – по спомени в неделя, видяла ответника да коси в гробищния парк, като същият си тръгнал по обяд с уверение, че следобед ще се върне отново, за да продължи работата си, но до късния следобед така и не се върнал. Предоставя сведения, че на следващия ден – понеделник, към 18:30-19:00 часа, придружила С. Й. с лекия автомобил до гробищния парк, пред който вече се намирали ответника, заедно с една жена. Описва, че ищцата слязла от лекия автомобил, за да му предаде аванс за косенето в размер на 2 500 лв., а свидетелката останал в превозното средство. Страните проведели разговор, който продължил около 5-10 минути, като извършили и оглед на гробищния парк. След като се върнала в колата, ищцата споделила недоволството си от извършената до този момент работа, тъй като по нейна преценка бил окосен около 1 декар. Сочи, че възлагането на въпросната работа било оповестено във „Фейсбук“ страница с наименование „кв.

**********“, като един от администраторите на групата била именно ищцата.

Като свидетел по делото е разпитана и Л. К. – позната на ответника. Описва, че през 2024 г. преди Черешова Задушница, по спомени в началото на седмицата, около 17:30 -18:30 часа посетила гробищния парк в кв. „**********“, където били погребани роднини на нейната майка. Срещнала на входа пред гробищния парк ответника, облечен с работен гащеризон и държащ косачка или резачка, неговата жена и ищцата, между които имало 3

„разправия“. В близост до тях било оставено едно колело или мотор, а наоколо нямало паркирани коли. При излизането си пред гробищния парк били само М. М. и жена му.

Свидетелят уточнява, че не е възприел съдържанието на водения между страните разговор и не е видял предаване на парични средства.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищцата на следните материални предпоставки: че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищцата възложила на ответника да извърши косенето на гробищен парк в ж.к. „**********“, ********, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, като въз основа на нарочна уговорка е заплатила авансово възнаграждение на изпълнителя, както и че е развалила договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже фактите, на които основава възраженията си - че е изпълнил работата, за която е получил възнаграждение, и че договорът е развален преди подаването на исковата молба с едностранно изявление от страна на възложителя.

Разпечатката съдържа 32 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cc12902-0a56-4979-af95-add8afa39941