Решение № 2809 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2809 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110103531 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. И. К. срещу „Ай ти еф груп“ АД искова молба, която е редовна, а предявените с нея искове-допустими.

Ищецът, твърди, че на 10.02.2020г. е сключил с ответника от разстояние Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543, по силата на който последният му предоставил потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията на кредитните продукти на „Ай ти еф груп“ АД. В чл. 6.1 от договора било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени условия. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка, която се начислявала за всеки календарен ден, в който кредитът оставал необезпечен. Сочи, че на 05.01.2023г. между страните бил сключен и Анекс към договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036, по силата на който ответникът му предоставил сумата от 500 лева, със срок на връщане/погасяване- 12 седмици, вид вноска „седмична“ и размер на вноската от 46,32 лева. В т.7 от Анекса било записано, че лихвата за ползване на кредита по транша се равнява на 55,84 лева, а в т.8 било посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) възлиза на 48,73%, като взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР били посочени в Договора за кредит и Общите условия. В т.9 от Анекса бил посочен размерът на дължимата в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т.6.6 от Договора за потребителски кредит неустойка- 1,31 лева средно на ден или 235,56 лева за целия срок на погасяване на 1 транша (12 седмици). В погасителния план било отбелязано, че в този случай общото задължение по договора нараствало на 791,40 лева. Твърди, че е погасил задълженията си по Анекс за транш с пореден №305036/05.01.2023г., като платил сума в общ размер на 841,40 лева. Намира процесния договор за изцяло недействителен. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна, доколкото не притежава присъщите за нея функции и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник. Твърди, че уговореният размер, който е близък до размера на отпуснатия кредит и възнаградителната лихва, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора. Поддържа, че вземането за неустойка по своето естество представлявала допълнителна печалба за кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита, което се намира в противоречие с принципа за справедливост и еквивалентност на престациите, съответно и на добрите нрави. Счита, че нейното предназначение е да прикрие действителните разходи по кредита, като намира, че стойността й е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР. В случая било налице заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото действителният размер на ГПР значително надхвърлял максимално регламентирания. Навежда твърдения, че договорът за кредит бил недействителен и поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика и нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. С оглед на изложеното твърди, че е налице основанието по чл.21, ал.1 ЗПК за прогласяване нищожността на посочените клаузи, като доколкото същите не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона- на чл.22 ЗПК. Твърди, че съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което платената от него сума над главницата от 500 лева, а именно- сумата от 341,40 лева се явява получена без основание от ответника. Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага съображения срещу присъждането на разноски в полза на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, представя отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г. и Анекс №305036/05.01.2023г., с посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че процесният договор за кредит, анекс и оспорените в исковата молба клаузи от тях са действителни, индивидуално уговорени и в съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че предвидената неустойка представлява адекватно обезщетение при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит. Сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да бъдат включвани разходи, които потребителят 2 заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, като неустойка.

Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви биха били разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Оспорва да е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като твърди, че посочената норма не следва да бъде тълкувана разширително, а установената в чл.22 ЗПК санкция следва да бъде прилагана единствено в случаите, когато за потребителя е останал неясен размерът на задължението му по договора за кредит, както и начинът на неговото формиране.

Счита, че процесният случай не е такъв, като посоченият в договора ГПР е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Признава извършените от ищеца плащания по Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. в общ размер на 841,40 лева. Оспорва да дължи търсената от ищеца сума. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от В. И. К. срещу „Ай ти еф груп“ АД са обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на Анекс по Транш №305036/05.01.2023г. към Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г., сключен между страните, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на отделни клаузи от тях, а именно: чл.6.6 от Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г., предвиждаща неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, т.9 от Анекс по Транш №305036/05.01.2023г., определяща размер на неустойката от 235,56 лева, т.8 от Анекс по Транш №305036/05.01.2023г., установяваща размера на ГПР по договора и чл.6 от Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г., въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение, както и предявен в условията на кумулативност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 341,40 лева /174,55 евро/, платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №290543/10.02.2020г. и Анекс по Транш №305036/05.01.2023г., ведно със законната лихва от 21.01.2025г. до окончателното й изплащане.

За да бъдат същите основателни, в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 и Анекс по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че посочените от него клаузи противоречат на закона, респ. противоречат на добрите нрави, а по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – 3 извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 и Анекс по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както и 2) че ищецът е извършил плащания по Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036/05.01.2023г. в полза на ответника в общ размер на 841,40 лева. Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543, между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на ищеца В. И. К. потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията за кредитните продукти на ответника, като последният е поел задължение да усвои и върне при условията и сроковете на договора и приложимите към него Общи условия предоставената му сума, както и да му заплати уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по него. Уговорено е, че срокът на действие на договора е една година от влизането му в сила, като е предвидена клауза за многократно автоматично продължаване с по още една година до настъпване на общо пет години от влизане в сила на договора. Предвидено е, че в рамките на срока на договора кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита /т. нар. „траншове по кредита“/ до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита.

Посочено е, че условията на погасяване на всеки транш се уговарят с анекс към договора.

В тази връзка е представен Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 по Транш с пореден №305036/05.01.2023г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 500 лева, със срок на погасяване- 12 седмици, ГПР в размер на 48,73% и лихва в размер на 55,84 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка 4 друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. В случая в сключения между страните Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №290543 изрично е посочено, че отпуснатата сума е предоставена за финансиране на лични нужди на кредитополучателя, поради което договорът представлява по своето естество договор за потребителски кредит и спрямо него намират приложение специалните правила на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на чл.143 – 147б от Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай в погасителния план към договора е посочен общ размер на дължимата сума по кредита, който освен главница и лихва включва и допълнително „оскъпяване“ под формата на неустойка.