Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8765 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12538/2025
Вид
Решение № 8765
Подписан
12.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8765 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20251110112538 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.

Ищецът Р. А. В. твърди, че в периода след 2001 г. и до ден-днешен, повече от двадесет години, владее недвижим имот с ********, находящ се в град София, община Столична, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181******* г. на Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот с Заповед № ******** г., с адрес на поземления имот: гр. София, район „**”, **, с площ 405 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване : Ниско застрояване (до 10м.), при съседи с идентификатори: ****************, *************,*************, ***********, **************. В имота ищецът бил засадил овощки, орехи и грозде, живеел в имота и го поддържал, а и го заградил с ограда. Никой никога не е владял имота в последните двадесет години, освен ищеца, нито оспорвал правата му. С нот.акт № 84, том CCXIII, вх. Рег. № 91355, дело ********* г., ответникът Г. П. И. бил признат за собственик на имота по давност, но ответникът никога не бил владял имота. Ето защо ищецът молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по изтекла в негова полза придобивна давност на посочения имот. Претендират разноски.

Ответникът Г. П. И. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че той, а не ищецът е придобил имота по давност, текла в периода 1956-2009 г. в полза на С. Х. И. до 1984 г., после в полза на Г. С.ов Х. и В. Г.ев Х. до 2009 г., а след това след 2009 и до 2021 г. в полза на ответника, който твърди, че получил фактическата власт над имота от Г. С.ов Х..

Ответникът твърди, че ищецът не живее в България, а в чужбина – в Германия, през последните 8-10 години. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК страните представят писмени бележки, с които 1 поддържат изразените в процеса тези.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК

Предявеният иск представлява претенция на собственик срещу лицата, които неоснователно оспорват правото му на собственост и цели признаване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ищеца, на заявените от него придобивни основания. В тежест на ищеца е да докажат, че са собственици на вещта на заявеното придобивно основание, както и че ответникът го оспорва. Правото на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му (собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Правото на собственост, когато бъде оспорено от друго лице, може да бъде защитено и с установителен иск.

По делото ищецът се позовава само на оригинерния придобивен способ по чл. 79 ЗС – придобивна давност – и само него съдът разглежда.

Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а според чл. 79, ал. 2 ЗС собствеността срокът на придобивната давност е пет години, ако владението е добросъвестно. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои.

По делото спорен е имот с идентификатор № ******** с площ от с площ 405 кв.м.

По делото са събрани свидетелски показания на св. Т., С., Т., Х. и В..

Св. Т. дава убедителни показания, че ищецът е поддържал дворното място, в което е бил роден, израсъл като дете, там построил и къща. Само че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установява, че това дворно място не е процесното, а съседното с идентификатор ****************. В края на имот с идентификатор **************** според свидетелката допреди пет-шест години живяло лице с прякора Б. в една стара къща.

Същите показания дава и св. С. – че ищецът е владял дворно място с площ от около 400 кв.м., в което е построил къща. Отново обаче от показанията му не става ясно да говори за имот с идентификатор № ********, а по-скоро за имот с идентификатор № ****************. В дворното място в единия му край според свидетеля допреди 10 години е живял Б.. Според този свидетел в имота има нова ограда от 6-7-8 месеца, която разделя мястото на ищеца и мястото, в което са къщите, в които живея Т. и преди Б..

Св. Т. уточнява, че лицето с прякор Б. се е казвало Г. и е било чичо на ищеца, живяло 2 е някъде вътре в двора – но не става ясно да се говори за имот с идентификатор № ********.

В имота са живели и бащата на ищеца, и майка му, Б. и сина на Б. – Т.. Когато ищецът е построил къщата си, той е заградил мястото, като отвъд оградата останала къщата на Б..

Св. Х. – с прякора Т. – заявява, че е син на Б. и сочи, че ищецът преди около 10 години си е построил къща в дворното място, като между това дворно място и двора, в който живее свидетелят, имало ограда от много години. Имотът на Т. и преди това на баща му бил около 440 кв.м., като в този имот ищецът навлязъл малко с построената от него къща. В имота на Б. ищецът не бил влизал.

Св. В. от същия квартал сочи, че ищецът, когото не познава, е съсед отляво на ответника. Между имота на ответника и този на ищеца има телена ограда, за която свидетелят не знае да е местена. В имота на ответника преди живеел Б., а сега ответникът оставил там да живее Т..

Св. К. от същия квартал сочи, че ищецът Р. и св. Х. – с прякора Т. – са съседни дворни места – между тях има ограда, за която свидетелят К. мисли, че не е местена. Ответникът дълго време гледал Б., който бил с отрязан крак, докато Т. бил в затворите. Свидетелят не е виждал ищеца да влиза в имота на Б. и Т., който бил ползван само от ответника и от тези две лица.

Посочените свидетелски показания в никакъв случай не установяват, а опровергават, ищецът да е владял имот с идентификатор ********, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, който е сторил разноски от 300 лв. за депозит за вещо лице и 4000 лв. за адвокатски хонорар, общо 4300 лв., респ.

2198,56 евро, които следва да му се възстановят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. В., ЕГН **********, против Г. П. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за признаване за установено отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в град София, община Столична, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1******* г. на Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот с Заповед № ******** г., с адрес на поземления имот: гр. София, район „**”, **, с площ 405 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване : Ниско застрояване (до 10м.), при съседи с идентификатори: ****************, *************,*************, ***********, **************.

3

ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН **********, да заплати на Г. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2198,56 евро разноски, сторени по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4