Определение № 1447 от 01.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Стара Загора, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

А. Д. А. като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500725 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 22847/13.09.2023 год. с ИСКАНЕ за изменение на решението в частта за разноските от жалбоподателя Н. Ж. А., ЕГН ********** от гр. С.З., чрез адв. А. Т. С. от АК-Ст.Загора, против Определение с № 2057/10.08.2023г. по гр.дело № 1171 /2023г. на Районен съд Стара Загора с правно основание: чл.248 ал.3, изр. второ от ГПК във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на решение, в частта му за разноските.

В постановеното по гр.дело № 1171/2023 г. Определение под № 2057/10.08.2023г. Районен съд Стара Загора е отхвърлил искането, направено от доверителя му по реда на чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските относно определената държавна такса.

Считат, че обжалваното определение е неправилно, поради противоречие със закона- чл.69 ал.7 от ГПК.

Държавната такса е сметната като 4% върху цената на иска, определен по начина посочен в чл.69 ал.7 от ГПК- по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи- сборът на платежите за три години. Съдът е мотивирал отказа си с това,че при издръжка държавната такса винаги се изчислява върху тригодишния сбор на присъдената издръжка.

Това действително е така, ако издръжката е била присъдена за неопределен период от време-до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

1

В случая, обаче изрично е посочен началния и крайния момент на дължимата издръжка- „считано от май 2023г. до датата на завършване на средното образование на ищцата през м.май 2023г.“, което според мотивите на решението е или края на втория срок - 16.05.2023г. или 23 май 2023г., когато е положена последната матура. /Съгласно нормативната уредба вторият учебен срок за учебната 2022г.-2023г. завършва на 16.05.2023г./. След като срокът в случая е определяем, таксата е следвало да се сметне върху дължимата сума за този срок,а не да се прилага правилото на чл.69, ал.7 от ГПК за определяне цената на иска.

С оглед гореизложеното, молят да се отмени като неправилно Определение с № 2057/10.08.2023г. по гр.дело № 1171/2023г. на Районен съд Стара Загора и вместо него съдът да постанови ново, с което да определи държавната такса, като 4% върху сбора на дължимата за посочения период издръжка.

По делото не е постъпил писмен отговор на молбата по чл.248 от ГПК от другата страна.

По отношение на основателността на искането и на частната жалба по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, съдът счита за изяснено следното:

В конкретния случай, с Решение под № 640/11.07.2023 г., постановено по гр. дело с № 1171/ 2023 г. по описа на районен съд Стара Загора, същият съд е ОСЪДИЛ, на основание чл. 144 СК, Н. Ж. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, да заплати на М. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ***, ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2023г. до датата на завършване на средното й образование през м. май 2023г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Съдът е ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка. Съдът е ОСЪДИЛ жалбоподателя Н. Ж. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, да заплати на М. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ***, сумата в размер на 500 лева, представляваща направените от нея разноски по делото за процесуално представителство.

Съдът също така е ОСЪДИЛ жалбоподателя Н. Ж. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Стара Загора, сумата от 432 лева, представляваща дължима държавна такса по делото върху уважения размер на присъдената издръжка.

Жалбоподателят е подал по реда на чл.248, ал.1 и ал.2 от ГПК писмена молба до РС-Стара Загора, с която иска изменение на Решението му в частта за разноските относно присъдени в тежест на същия в частта им относно придъдената ДТ в размер на сумата от 432 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

2

В постановеното по гр.дело № 1171/2023 г. обжалвано Определение под № 2057/10.08.2023г. Районен съд Стара Загора е отхвърлил искането, направено от жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските относно определаната държавна такса в размер на 432 лева.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е частично неправилно, поради противоречието му със закона- чл.69, ал.1, т. 6 и т.7 от ГПК.

Държавната такса в конкретния случай е пресметната като 4% върху цената на иска, определен по начина посочен в чл.69, ал., т.7 от ГПК- по искове за периодичните платежи за неопределено време или за пожизнени платежи- сборът на платежите за три години. Съдът е мотивирал отказа си с това, че при издръжка държавната такса винаги се изчислява върху тригодишния сбор на присъдената издръжка.

Това действително е така, ако издръжката е била присъдена за неопределен период от време до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

Съгласно специалните разпоредби на чл.69, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ГПК Размерът на цената на иска е:

1. по искове за парични вземания - търсената сума;

6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;

7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.

В конкретния случай , обаче изрично е посочен както началния, така и крайния момент на дължимата издръжка- т.е. „считано от май 2023г. до датата на завършване на средното образование на ищцата през м.май 2023г.“,което според мотивите на решението е или края на втория срок - 16.05.2023г или крайната дата 23 май 2023г„ когато е положена последната матура. /Съгласно нормативната уредба вторият учебен срок за учебната 2022г.-2023г. завършва на 16.05.2023г./. След като срокът в случая е определяем, /т.е платеж за определено време/ таксата е следвало да се сметне върху дължимата сума за този срок съгласно чл.69, ал.1, т.6 от ГПК, а не да се прилага правилото на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК за определяне цената на иска върху сборът на платежите за 3 години.

Следвайки горните правила и най-вече приложимото правило на чл.69, ал.1, т.6 от ГПК размерът на уважената част на иска против жалбоподателя е в размер на дължимата издръжка от 300 лева месечно за периода от завеждането на ИМ в съда 20.03.2023 год. до последната, крайната дата на 23 май 2023г., когато е положена последната матура. Налага се извода, че цената 3 на уважения иск възлиза на сумата 930 лева, като дължимата ДТ върху тази цена е в размер на 4% или на сумата от 37.20 лева.

С оглед гореизложеното, съдът следва да отмени отчасти, като неправилно Определение под № 2057/10.08.2023г. по гр.дело № 1171/2023г. на Районен съд Стара Загора и вместо това съдът да постанови ново,с което да определи държавната такса като 4% върху сбора на дължимата за посочения период издръжка.

С оглед на горепосоченото, с решението на въззивния съд следва да се присъдят претендираните разноски в дължимия им размер от 37.20 лева, именно поради това, че дължимата ДТ по делото се изчислява върху общия размер на периодичините платежи за определеното време , а не за периодични платежи за неопределено време - сборът на платежите за три години, както е приел в Решението си и в обжалваното Определение първоинстанционния РС-Стара Загора.

В заключение настоящият съд намира и преценява че в случая, дължимата ДТ, която следва да бъде заплатена от жалбоподателя възлиза на сумата от 37.20 лева, представляваща законоустановения минимум на дължимата ДТ по делото съразмерно на уважената част на иска от първостепенния съд.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отчасти Определение с № 2057/10.08.2023г. по гр.дело № 1171/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което Районен съд Стара Загора е отхвърлил искането, направено от жалбоподателя Н. Ж. А., ЕГН ********** от гр. С.З., чрез адв. А. Т. от АК Стара Загора по реда на чл.248 от ГПК за изменение на съдебно решение с № 640/11.07.2023 год., постановено по гр. дело № 1171/2023 год. по описа на РС - Стара Загора в частта му за разноските относно определената държавна такса над дължимата сума от 37,20 лв. /тридесет и седем лева и 20 ст./, до размера на неправилно присъдената сума от 432 лева /четиристотин тридесет и два лева/, представляваща дължимата държавната такса, като 4% върху сбора на дължимата за посочения в решението период на присъдената издръжка по делото, като НЕПРАВИЛНО в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.248, ал.3 във връзка с чл.280, ал.3, т.2, предл.1 и във връзка с чл. 274, ал.4 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5