Определение № 2431 от 24.08.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 1600/2026
- Вид
- Определение № 2431
- Подписан
- 24.08.2026
- В сила
- 24.08.2026
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2431 гр. София, 24.08.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина П.а
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П.а Частно касационно търговско дело № 20268003901600 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С определение № 116 от 10.03.2026г. по в.ч.гр.д.№ 111/2026г. Апелативен съд Пловдив е прекратил производството пред себе си и е изпратил на ВКС по компетентност частната жалба на „Сезариа“ООД /н/ чрез управителя Л. Р. срещу разпореждане № 1575 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 774/2025г. на ОС Пазарджик, с което е върната „частната“ й жалба срещу определение № 669 от 02.10.2025г., постановено по същото дело, с което не е прието възражението на „Сезариа“ ООД против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. „Частната“ жалба е върната от окръжния съд с посоченото разпореждане № 1575 със съображенията за непредвидена процесуална възможност за обжалване и за осъществяване на инстанционен контрол на акта, с който съдът се произнася по подадено по реда на чл.423 ГПК възражение от длъжника.
Като краен извод становището в определение № 116 по в.ч.гр.д.№ 111/2026г. Апелативен съд Пловдив относно компетентността - дали последният съд или ВКС следва да се произнесе по обжалването на разпореждане № 1575 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 774/2025г. на ОС Пазарджик, е правилно със съображенията, че по смисъла на ТР от 23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС разпореждането № 1575/12.12.2025г. на ОС Пазарджик е такова по администриране на частна 1 касационна жалба, и е действие, което ОС не осъществява както въззивна инстанция. За приложението на разпоредбата на чл.274,ал.2, изр. първо ГПК е от значение дали въззивният съд връща частна касационна жалба, в който случай той действа като администриращ орган и разпореждането за връщане на частна касационна жалба подлежи на обжалване направо пред ВКС, а не пред съответния апелативен съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното понастоящем разпореждане правилна е преценката на ОС Пазарджик, че неговото произнасяне по подаденото по реда на чл.423 ГПК възражение на длъжника, с което то не е прието, е окончателно.
В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по основателността н а подадено възражение по реда на чл.432 ГПК (по приемане, съответно неприемане), поради което този акт не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно константната съдебна практика, с определението по чл.423,ал.1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици, които са свързани с охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК. В подкрепа на становището за необжалваемост на акта п о чл.423 Г П К са и задължителните постановки, дадени в т.8 и т.15 на Тълкувателно решение № от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - това производство е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно; в него се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В случая не е налице специфичната хипотеза, в която възражението не е разгледано, т.е. не е постановен преграждащ акт на въззивния съд за оставяне без разглеждане на искането по чл.423,ал.1 ГПК, поради което обжалваното разпореждане относно окончателността на произнасянето на ОС Пазарджик с определение № 669 от 02.10.2025г. следва да бъде потвърдено.
2
Тъй като сезирането и произнасянето от Окръжен съд Пазарджик, така и подаването на настоящата частна касационна жалба вх.№ 799 от 22.01.2026г., предхождат постановеното на 27.01.2026г. решение по т.д.№ 149/2025г. за обявяване на „Сезариа“ ООД в несъстоятелност и прекратяването с решение от 12.02.2026г. на правомощията на органите му, други процесуални действия не са дължими от настоящия състав.
По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 1575 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 774/2025г. на ОС Пазарджик.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3