Определение № 232 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Ямбол, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500122 по описа за 2024 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на З. С. Х. и С. Г. Г. чрез пълномощника им адв. Ч., ищци по гр.дело № 3327/2024 г. по описа на ЯРС против Определение № 476/28.02.2024 г., с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на двата предявени иска с правно основание чл.124 от ГПК. Определението се счита за неправилно, а изводът на съда, че е налице влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.

№ 379/2023 г. по описа на ЯОС, е неправилен. Не е налице идентичност между страните и обстоятелствата, на които се основават исковете, тъй като предметът на предявените искове, по които се е произнесъл ЯОС е бил нищожност на сключения наемен договор от 28.03.2022 г., а в мотивите съдът е приел, че с настъпването на сливането се погасява /прекратява/ облигационното правоотношение по договора за наем, считано от настъпването на юридическия факт. Именно по повод посоченото в мотивите на съда, ищците са предявили първия установителен иск в настоящото производство, а именно да установят обстоятелството, което вече е установено по посоченото съдебно решение – че към момента на придобиване на собствеността по двата нотариална акта от 28.03.2022 г., страните по договора за наем от същата дата са се слели и че считано от този момент договорът за наем се е прекратил поради прекратяване на облигационното правоотношение по договора.

Предметът и на втория предявен установителен иск е различен и касае договор за аренда от 02.08.2022 г., който е сключен от ищците с трето лице и такъв иск никога не е бил предявяван досега. Ищците са се позовали на практика на ВКС по аналогични случаи и са уточнили правния си интерес и петитумите на предявените искове. По тези съображения се желае да бъде отменено атакуваното определение.

Съдът след като се запозна с частната жалба и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 3327/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на З. С. Х. и С. Г.

1

Г. чрез пълномощника им адв. Ч. против Д. Г. Й. лично и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Й.“, с която са предявени два установителни и един осъдителен иск, както следва: първият установителен иск е да бъде прието за установено, че облигационното правоотношение по договор за наем от 28.03.2022 г. с наемател ЕТ „Д. Г. Й.“ е прекратено чрез сливане на качеството на наемодател и наемател в едно лице, че договорът е прекратен и не съществува в правния мир поради сливане на страните по него; вторият иск е осъдителен с посочено правно основание чл108 от ЗС да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението на притежаваните от тях 19/36 ид.ч. от недвижимите имоти, подробно описани поради липса на основание, на което да ги държи; и втори установителен иск - да бъде постановено решение, с което да се установи, че единственият валиден договор, по силата на който могат да се обработват и държат целите процесни недвижими имоти е договорът за аренда от 02.08.2022 г., сключен от ищците.

При предявяване на иска ищците са посочили, че заедно притежават общо 19/36 ид.ч. от три поземлени имота в землището на с. Ханово подробно описани, а ответникът е придобил собствеността върху 17/36 ид.ч. от същите имоти по две сделки – дарение и покупко-продажба, двете с дата 28.03.2022 г. Посочено е, че лицата, с които ответникът е сключил сделките за покупко-продажба и дарение на същата дата 28.03.2022 г., е сключил и договор за наем с предмет на договора същите недвижими имоти в тяхната цялост, като наемател е неговият едноличен търговец. Предвид това обстоятелство ищците считат, че е станало сливане на двете страни по договора наемодател и наемател, което води до прекратяване на договора за наем, а това от своя страна води до извода, че ответникът владее недвижимите имоти без правно основание. От друга страна на 02.08.2022 г. ищците са сключили договор за аренда с „Василий – Груп“ ЕООД в качеството си на съсобственици, притежаващи повече от 51 %, като са отдали под аренда трите недвижими имота в тяхната цялост. Счита се, че на практика съществува само един валиден договор в изискуемата законова форма и това е техният договор за аренда, поради което е предявен вторият установителен иск.

След като исковата молба е била оставена без движение за посочване на правния интерес от предявените искове, ищците са депозирали молба, в която са се позовали на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК относно това, че в това тълкувателно решение е прието, че всеки който претендира да е носител на право засегнато от правен спор може да го защити като предяви установителен иск и е достатъчно да е налице твърдение за конкуренция на права върху един и същи обект от двете страни по спора. Правният интерес от заведените искове ищците са обосновали с това, че тяхното право да ползват собствените си идеални части от земеделските имоти по силата на сключения от тях договор за аренда е невъзможно и изцяло смутено от наличието на договора за наем от 28.03.2022 г. и поради това за тях е правен интерес да бъде признато за установено със съдебно решение, че този договор за наем не съществува. За едни и същи имоти има конкуренция между два договора и поради това е налице правен интерес да бъде установено, че съществува само един валиден договор, а именно този за аренда, сключен от ищците. Посочен е и какъв е правният 2 интерес от иска по чл.108 от ЗС.

ЯРС предвид посоченото в исковата молба, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 379/23 г. на ЯОС, в което е прието, че договорът за наем не е нищожен, но че поради сливането на двете страни по него облигационното правоотношение се е прекратило, е изискал за прилагане посоченото гр.дело. След като се е запознал с делото, ЯРС е постановил обжалваното определение за прекратяване на производството в частта на предявените два установителни иска като е приел, че предвид воденото преди това дело между същите страни, за същите недвижими имоти е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора за липсата на нищожност на договор за наем на земеделска земя от 28.03.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

ЯОС след като се запозна с приложеното в.гр.д. № 379/2023 г. по описа на ЯОС и постановеното по него влязло в сила решение № 350/15.11.2023 г. счита, че е неправилен извода на първата инстанция за наличие на сила на пресъдено нещо по предявените в производството по гр.дело № 3327/2023 г. установителни искове. Действително ЯОС е постановил, че потвърждава решение № 14/12.01.2023 г., постановено по гр.дело № 2208/2022 г. по описа на ЯРС в частта, с която са отхвърлени предявените от З. С. Х., Т.Д.Г. и С. Г. Г. против Д. Г. Й. и ЕТ „Д. Г. Й.“ с искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД – за обявяване на нищожен договор за наем на земеделска земя от 28.03.2022 г. /предмет и на настоящите установителни искове. Съдът счита, че предметът на настоящите установителни искове и на предходно воденото производство не е един и същ, независимо от идентичността на страните и на договора за наем от 28.03.2022 г., предмет на претенциите. Претенцията, по която ЯОС се е произнесъл по в.гр.д. № 379/2023 г. е за нищожност на договора за наем и тези искове не са идентичини с предявените установителни искове в по-късно образуваното производство, които също имат за предмет договора за наем от 28.03.2022 г., но установителните претенции са да бъде прието, че този договор е прекратен, както и да бъде прието, че единственият валиден договор при конкуренцията на договора за наем е сключеният от ищците договор за аренда.

Действително в мотивите на ЯОС е изложено, че след придобиване правото на собственост върху ид.части от имотите от ответника на 28.03.2022 г. след сключването на договора за наем е налице сливане между наемодател и наемател, което сливане прекратява облигационното правоотношение. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а с чл.299, ал.2 от ГПК е въведена забраната за повторно решаване на същия спор, тъй като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитива на постановено съдебно решение и единствено от неговото съдържание може да бъде правен извод за идентичност между страни, спор и основание за завеждането му. В 3 настоящият случай, както се посочи е налице идентичност между страните, но не и между предмета на иска и самия иск, въпреки че се отнася до един и същ договор за наем от 28.03.2022 г. Въпреки изложеното в мотивите от решението на ЯОС за прекратяване на облигационната връзка това обстоятелство не води до наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като мотивите на едно съдебно решение имат единствено доказателствена сила. Именно поради тези мотиви ищците са завели настоящите установителни искове и е неправилно прекратяване на производството поради наличие на сила на пресъдено нещо.

Независимо от липсата на посоченото от съда основание за прекратяване на производството по отношение на установителните искове, същото е правилно прекратено, но предвид обстоятелството, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на двата установителни иска. Трайно установена е съдебната практика на съдилищата, че след като ищците не са страна по договора в случая за наем от 28.03.2022 г., същите нямат правен интерес и нямат правомощия да претендират неговото разваляне/прекратяване.

Разваляне/прекратяване на един облигационен договор може да претендира само страна по този договор и развалянето/прекратяването на същия може да е само по волята на страните по него. Прекратяването на облигационната връзка става извънсъдебно с изключение на случаите по чл.87 от ЗЗД, какъвто не е настоящият, но така или иначе ищците са предявили иск да бъде прието за установено, че договорът за наем, сключен от ответника не съществува в правния мир и е прекратен, за което нямат правен интерес, тъй като не са страна по този договор.

Независимо от съображенията на ищците за правния им интерес от предявяване на установителните искове, а именно ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. относно възможността за защитаване на всяко претендирано право, в случая не се касае за предявяване на отрицателен установителен иск по какъвто повод е постановено тълкувателното решение и предявените установителни искове не са за право на собственост.

Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск, което се отнася и до двата предявени установителни иска. При прекратяване на производството по делото по втория установителен иск районният съд не е изложил мотиви, но тази претенция е също недопустима. При предявен от ищците иск по чл.108 от ЗС въпросът за това кой е валидният договор, даващ на ищците и на ответника валидно право на ползване на едни и същи недвижими имоти и в какъв размер ще бъде разрешен при разглеждането не на такъв предявен установителен иск, а на предявения осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Установяване на обстоятелството на какво основание се упражнява владението върху имотите от ответника е задължително, предхождащо изводите на съда за крайния резултат на ревандикационната претенция за предаване на владението върху тези имоти. Поради това и тъй като е предявен осъдителен иск по чл.108 от ЗС, при разглеждане на който ще се установи и кой е действителния собственик/владелец на спорните имоти, се поглъща предявения установителен за единствения валиден договор, по силата на който да се обработват и държат целите недвижими имоти /конкуренция между договор за наем от 28.03.2022 г. и договор за аренда от 02.08.2023 г./. Този иск се явява 4 недопустим и не може да бъде предявяван самостоятелно при заявения осъдителен иск, посредством който ищците бранят пълноценно своите интереси.