Определение № 1164 от 09.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. Велико Търново, 22.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Илина Гачева като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20224100500825 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал. 4 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, подадена чрез пълномощника й юк П. Т против Разпореждане № 2968/31.10.2022г. по ч.гр.д. № 1735/2022г. на ГОРС, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 417 т. 2 ГПК в частта му относно вземането за дължими заемни такси в размер на 98, 55 лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, с оглед на изложените в него основания за нищожност респ. неравноправност на клаузата, която урежда процесното вземане. Възразява се, че в договора за кредит и ОУ към него ясно и недвусмислено е определено съдържанието, размера и начина за възникване на въпросното вземане. В тази връзка се уточнява, че заемната такса се начислява като санкция за неизпълнение на задължението на длъжника да внася минимални суми за револвиране на кредита си, поради което същата има неустоечен характер. Акцентира се върху обезпечителната и обезщетителната функция на това вземане, доколкото банката се е задължила да поддържа кредита редовен за гратисния период по чл. 33 ал. 2 ОУ, въпреки допуснатата от длъжника забава да револвира кредита си. Оспорва се извода на районният съд, че обсъжданата клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 ЗЗП. Възразява се, че със същата не се възлага несъразмерна тежест върху по – слабата икономически страна, като се оспорват доводите на заповедният съд относно нейния размер съпоставен с размера на претендираните по делото минимални суми за револвиране. При така изложените оплаквания се отправя искане до ВТОС за отмяна на обжалваното разпореждане и 1 присъждане на вземането за дължими заемни такси в размер на 98, 55 лв.

В съответствие с чл. 418 ал. 4 in fine ГПК препис от жалбата не е връчен на длъжника за запознаване и отговор.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 418 ал. 4 ГПК, от правно легитимирана страна чрез надлежно упълномощен представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл. 417 т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист за вземания за главница в размер на 1976, 45 лв., за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 748, 44 лв. за периода 10.03.2021г. – 18.05.2022г., за законна лихва в размер на 86, 73 лв. за периода 19.05.2022г. – 23.10.2022г. и за дължими заемни такси в размер на 86, 73 лв. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 04.06.2019г. и допълнително споразумение от 16.12.2021г. По указния на съда заявителят е уточнил, че вземането за дължими заемни такси е основано на клаузата на чл. 24 ал. 6 от ОУ и се дължи за невнасяне на минималната сума за револвиране на кредита, както и че размера на това вземане съгласно приложимите към договора условия е 15 лв. за всяка просрочена минимална месечна вноска. В допълнение е посочил, че в конкретния случай кредитополучателя не е внесъл 7 броя минимални суми за револвиране и при отчетено частично плащане е формиран заявения размер от 98, 55 лв.

По отношение на заявени вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 775/31.10.2022г. и изпълнителен лист № 788 от същата дата. За да отхвърли заявлението относно вземането за дължими такси за нереволвиране на кредита, районният съд е приел, че клаузата на чл. 24 ал. 6 от ОУ не удовлетворява изискването на чл. 10а ал. 4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събира таксата, че последната всъщност представлява договорно обезщетение за забава, поради което противоречи на чл. 33 ЗПК и че съдържанието на клаузата създава обоснована вероятност за неравноправния й характер в хипотезата на чл. 143 т. 5 ЗЗП, доколкото представлява уговорка във вреда на потребителя и неотговаря на изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, защото задължава последния да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Настоящият състав на окръжния съд не споделя решаващите изводи на първата инстанция, че така както е уговорена таксата по чл. 26 ал. 6 от ОУ представлява обезщетение за забава и като такова противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като заобикаля 2 въведеното с разпоредбата на чл. 33 ал. 2 ЗПК ограничение, както и че тази клауза има неравноправен характер в хипотезата на чл. 143 ал. 2 т. 5 ГПК. Въпреки, че е дефинирано като такса вземането по чл. 26 ал. 6 от ОУ няма характеристиката на допълнително плащане по см. на чл. 10а ЗПК и макар това правилно да е отчетено от заповедния съд са изложени ирелевантни към естеството му съображения за несъответствие със законовите изисквания за такси и комисионни. Още повече, че тези доводи са свързани с основателността на въпроса за неговата дължимост, но не и за неговата действителност и за съответствието на уреждащата го клауза с императивните повели на закона, докъдето се разпростира проверката на заповедния съд /арг. чл. 411 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК/.

Съпоставяйки съдържанието на клаузата на чл. 24 ал. 6 от ОУ със задължението на кредитополучателя по ал. 1 от същата разпоредба да заплаща ежемесечно в рамките на гратисния период минимална сума за револвиране, то се налага извода, че вземането на кредитора по чл. 24 ал. 6 от ОУ има неустоечен характер. То няма за цел само да обезщети вредите от забавата при изпълнение на задължението за внасяне на минималната сума за револвиране, но е насочено към обезпечаване на същото респ. към санкциониране на неизпълнението му. Вземането по чл. 24 ал. 6 от ОУ се реализира при различен фактически състав от договореното обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 34 от ОУ, като същите не се кумулират. Последното се начислява върху усвоения кредитен лимит, а не върху минималната вноска за револвиране. Момента на дължимостта им също е различна – гратисния период за минималната вноска или периода от настъпване на изискуемостта на кредита до окончателното му изплащане за обезщетението за забава. Този начин на уговаряне следва и от особения характер на процесния потребителски кредит, с оглед на уговорката за многократното му реловиране до кредитния лимит. В тази връзка извода на заповедния съд, че таксата за нереволвиране на кредита влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 ал. 1 ЗПК се явява необоснован. Въведеното в чл. 33 ал. 1 ГПК правило неизключва възможността за уговаряне на неустойка респ. обезщетение за забава между страните по потребителски договор /арг. и чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗПК/.

Необоснован е и извода, че с таксата за нереволвиране на кредита се заобикаля въведеното ограничение по размер на обезщетението за забава съгласно чл. 33 ал. 2 ЗПК. Този извод не почива на конкретно изложени правни и фактически съображения, от които да явства нарушение на регламентирания в тази норма максимален размер.

Дали таксата по чл. 24 ал. 6 от ОУ надхвърля същия е въпрос на конкретни изчисления, които нямат място в заповедното производство, а подлежат на извършване по същество в състезателния исков процес. В него страните ще могат да изложат своите фактически и правни съображения относно валидността на тази уговорка и едва тогава исковият съд ще може да установи необходимите обстоятелства, позволяващи му да се произнесе относно действителността на обсъжданата уговорка респ. за 3 нейното противоречие с императивна норма на закона.

Нещо повече, евентуалната нищожност на същата ще доведе до частична недействителност на договора съгл. чл. 26 ал. 4 ЗЗД, поради което тази клауза ще бъде заместена от въведения с чл. 33 ал. 2 ЗПК императивен максимум. Следователно ще е налице дължимост на вземане в размер на законната лихва, а не изцяло неоснователна претенция. По тези съображения въпроса за действителността на клаузата по чл. 24 ал.

6 ОУ е преждевременно разгледан от заповедния съд, при недостатъчност на относимите към това правни и фактически обстоятелства.

Необоснован е и извода на заповедният съд за вероятно неравноправния характер на обсъжданата уговорка в хипотезата на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП. От съдържанието й може точно и ясно да бъде разбран обхвата на поетото задължение, обстоятелствата при които се стига до начисляване на дължимата такса и начина на формиране на размера й, което по арг. от чл. 145 ал. 2 ЗЗП изключва преценката за неравноправност. Отделно от това неправилно заповедният съд е приел, че с нея се въвежда необосновано високо обезщетение, което потребителя да заплати при неизпълнение на неговите задължения. В случая с оглед размера на отпуснатия кредитен лимит /2000 лв./, съгласно приложимите условия минималната сума за револвиране е 60 лв., а не 30 лв., поради което размера на таксата за нереволвиране на кредита от 15 лв. е 25 %, а не 50 % от дължимата минимална сума. Извън този формален критерий, извод за несъразмерност на дължимата такса не може да бъде направен само от положението на кредитополучателя като икономически по – слабата страна в договорното правоотношение с търговеца. Последният има интерес да бъде възмезден за вредите, които понася поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща минималните суми за револвиране през съответния гратисен период.

По тези съображения е налице несъвпадение между решаващите изводи на двете инстанции, поради което обжалвания съдебен акт следва да се отмени като неправилен, а делото да се върне на РС – Г. Оряховица за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по отношение вземането за дължим заемни такси в размер на 98, 55 лв. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 04.06.2019г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2968/31.10.2022г. по ч.гр.д. № 1735/2022г. на ГОРС, с което е отхвърлено подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и искане за издаване на 4 изпълнителен лист срещу Н.К.И, ЕГН: ********** от гр. Г. Оряховица, ул. „Хан Тервел“ № 6, ет. 1 ап. 1 в частта относно вземане в размер на 98, 55 лв., представляващо дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 04.06.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 гр. София срещу Н.К.И, ЕГН: ********** от гр. Г. Оряховица, ул. „Хан Тервел“ № 6, ет. 1 ап. 1 за сумата от 98, 55 лв., представляваща дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 04.06.2019г.

ВРЪЩА делото на РС – Горна Оряховица за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист, съобразно посоченото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5