Решение № 881 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100514051 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14051/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №17243 от 24.10.2023 г постановено по гр.д.

№17485/2023 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Ц. дължи сумата от 229,91 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за ап.** в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на вземането и сумата 45,34 лв. мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху посочената главница , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5987 от 21.02.2023 г по ч.гр.д. №8107/23 г. на СРС , 156 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 691,85 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Още в заповедното производство е представил касова бележка , че е заплатил сумата от 203,74 лева по фактура №106565868 от 31.07.2019 г на ищеца . С това за заплатени всички претендирани от ищеца суми още преди завеждане на делото .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

1

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 31.10.2023 г, поради което въззивната жалба от 09.11.2023 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Пред настоящия съд се спори единствено дали с плащане от 13.03.2023 г на сумата от 203,74 лева по фактура №106565868 от 31.07.2019 г /издадена от ищеца/ въззивникът е погасил процесните задължения .

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че няма данни процесните задължения за 229,91 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за ап.** в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на вземането ; и за сумата 45,34 лв. мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху посочената главница ; да са погасени чрез плащания на въззивника-ответник . Ответникът е платил суми по фактури , но те не касаят процесния период . В този смисъл е и заключението на приетата от СРС ССЕ .

Действително от мотивите на СРС може да се направи извод , че съдът не е взел предвид представената още в заповедното производство касова бележка , според която е заплатена сумата от 203,74 лева по обща фактура №106565868 от 31.07.2019 г на ищеца. Тази фактура обаче е издадена преди процесния период м.12.2019 г – м.04.2021 г и очевидно касае не процесните , а по-стари вземания на ищеца срещу ответника . Видно от приетата пред СРС ССЕ за процесния период м.12.2019 г – м.04.2021 г са издадени общи фактури от 31.07.2020 г и от 31.07.2021 г , за които няма данни да са платени от ответника .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .

2

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17243 от 24.10.2023 г постановено по гр.д.№17485/2023 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата от 229,91 лв цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за ап.** в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на вземането и сумата 45,34 лв мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху посочената главница , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5987 от 21.02.2023 г по ч.гр.д. №8107/23 г. на СРС , 156 състав ; както и В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 691,85 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .

ОСЪЖДА В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3