Решение № 83 от 14.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Кюстендил, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20241500100047 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на И. Г. В. , ЕГН **********, от гр.***, против ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК***,за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 лева, предявена като частичен иск от пълен размер 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Г. И. В. – баща на ищеца при виновно причинено ПТП на 27.05.2023г. с МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“ с д.к. № ***, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и управляван от водач Б. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 26.10.2023г. Претендират се деловодните разноски в производството.

С протоколно определение рег.№41/06.02.2026 г., на основание чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, съдът е допуснал изменение размера на иска за сумата от 200 000 лева или 102 258 евро.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2023г. около 14.30 ч. лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от Б. Г., се движел по републикански път I-6, с посока на движение от гр. *** към ГКПП „Гюешево“, като в района на км. 19+600 достига до кръстовището за с. *** и поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността става причина и реализира ПТП с вече преминалия през кръстовището лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от Г. И. В., който се движил по пътя за с. *** с посока на движение от гр. Кюстендил към с. ***, като самият удар настъпва в мисленото продължение на дясната линия на банкета в зоната на разделителния остров, разделящ платната за движение на пътя с. *** - гр. Кюстендил.

Ищецът твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал.

1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП

1

При инцидента пострадал Г. И. В. - баща на ищеца.

Пострадалият бил откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Д-р. Н. Василиев“ АД гр.

Кюстендил в тежко увредено общо състояние, като при извършените прегледи са установени следните травматични увреди: счупване на основата на черепа (закрито), травматичен субарахноиден кръвоизлив и пневмоцефалия. Същият бил приет за лечение, като за периода на престой 27.05.2023г. - 29.07.2023г. с оглед състоянието му е проведена консервативна терапия, постелен режим и медикаментозна терапия, но поради влошеното му състояние на 29.07.2023г. В. починал, като причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма.

Поддържа се, че настъпилата смърт на В. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Ищецът приел изключително болезнено внезапната смърт на Г. В., като загубата му причинила душевни болки и страдания. Приживе между двамата съществувала топла, силна и хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която бива прекъсната за секунди; починалият бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство, а след инцидента ищецът не можел да се осланя на бащината подкрепа, да споделя житейски радости и трудности, нито да почувства топлината на бащината прегръдка и сила на зрелия съвет.

В резултат на трагичния инцидент психическото състояние на ищеца било изключително тежко - поддържал постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност, затворил се в себе си и трудно допускал и общувал с други хора, плачел често и отказвал да се храни, загубил здравия си сън, като мъката и скръбта от липсата на баща щели да го съпътстват и занапред.

Уточнява се, че по отношение на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със застрахователна полица № 22/123000899722 със срок на действие от 22.03.2023г. до 21.03.2024г.

Ответният застраховател бил сезиран от ищеца с писмена претенция, изпратена по пощата на 26.10.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но в предвидения по закон 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ липсвало произнасяне по претенциите, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В писмения отговор ответното дружество въвежда следните възражения по иска:

Оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от водач, застрахован при ответника.

Аргументира се с представения констативен протокол, според който виновен за събитието е единствено водачът Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с peг. № ***, който не съобразил поведението си с пътен знак Б2, не спрял и отнел предимство на л.а. „*** *** “ с peг. № ***, управляван от водача Б. Г..

Същевременно се твърди, че Г. В. се е движел ускорително, с което си поведение е представлявал непредвидимо препятствие пред водача на л.а. „***“, тоест л.а. „***“ е станал опасност за движението, когато е ускорил движението си и е застанал на метър пред л.а.

„***“, когато водачът на л.а. „***“ е нямал техническата възможност да избегне удара.

Сочи, че на В. бил съставен Акт за допуснато административно нарушение № GA975821/27.05.2023 г. от Пътна полиция към Областна дирекция на МВР- Кюстендил.

Твърди се, че В. е могъл да възприеме опасността от приближаващият се л.а. „***” и е бил длъжен ла спре и да го пропусне, а не да ускори и да го засече.

Поддържа, че ПТП е причинено водача Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с peг. № 2

***, след употреба на алкохол, който без да се съобрази с пътните знаци, нарушил чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДВП и чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДВП.

Счита, че ответното дружество не дължи обезщетение на виновния водач и на неговите наследници, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Оспорва виновно и противоправно поведение от водача Б. Г. на л.а. марка „***”, модел „***” с peг. № ***.

Уточнява, че когато водачът е възприел за първи път л.а. „***”, той не е представлявал опасност/препятствие на пътното платно, защото е бил далеч от него и се е движел с ниска скорост, докато в един момент непредвидимо водачът на л.а. „***” вместо да намали и да пропусне другия участник в движението е ускорил движението си и се оказал на пътя на л.а. „***” на такова разстояние от него, че водачът не е имал техническата възможност да го избегне.

Прави се възражение за наличие на висок процент на съпричиняване от водача на л.а.

„***” с peг. № ***, който е управлявал чужд автомобил, собственост на Н. Я. Н. от гр.

Кюстендил, движел се по път без предимство и допуснал нарушение на Закона за движение по пътищата и правилника му за прилагане, от което са настъпили вредни последици, с оглед на което счита, че обезщетението следва да бъде намалено, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне на предпазен колан от водача Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с per. № ***. Навежда се довод, че Г. И. В. е съпричинил настъпването на травматични увреждания, от които е последвал летален изход за него, тъй като е управлявал МПС, без поставен обезопасителен предпазени колан, в нарушение разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди.

Оспорва твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищеца и починалия.

Оспорва всички наведени твърдения с исковата молба за болки и страдания във връзка със смъртта на Г. И. В..

Оспорва всички твърдения за душевни болки и страдания, изпитани от ищеца във връзка със загубата на В., като уютен дом, стабилно семейство, пример за подражание и т.н. като твърди, че управление на автомобил след употреба на алкохол и неспазване на правилата за движение по пътищата не е добър пример за подражание.

Изтъква, че ищецът с оглед на възрастта си предполагаемо вече е изградил свой дом и създал свое семейство и низходящи.

Оспорва наличие на причинно-следствена връзка. Оспорва всички наведени доводи за болки, страдания, безсъние и самота да са свързани със смъртта на Г. И. В..

Оспорва претендирания размер на обезщетение като прекомерен с оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди и несъответстващ на трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно и недължимо, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на ищеца.

Счита, че претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 780 лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г.), както и завишена с оглед на платената от застрахования премия по 3 застраховка Гражданска отговорност, която е 173.74 лв., сума, платена на застрахователя за осигуряване на разходи за дейността и за натрупване на паричен фонд с цел изплащане на обезщетения.

Счита предявената претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

Оспорва акцесорната претенция за лихви, предвид неоснователност на главния иск.

Твърди, че застрахователят не е дал повод за завеждане на дело, като уточнява, че ищецът не е представил доказателства, установяващи претенцията по основание и размер.

Оспорва претенцията за лихва преди дата на уведомяване и уточнява, че застрахователят бил уведомен на дата 27.10.2023 г., но не е длъжен да бъде запознат с всички обстоятелства по основателността на претенцията, като в случая представен му бил единствено констативен протокол, в който като виновен за настъпилото събитие водач е посочено лицето, за когото ищецът претендира обезщетение.

Подчертава, че към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно събитие на дата 27.10.2023 г. вредите нямат характера на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са установени по основание и размер, поради което твърди, че лихва от посочената дата не се дължи.

Счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава. Уточнява, че застрахователят е в невъзможност да изпълни, а кредиторът е в забава до дата на представяне на банкова сметка на пострадалия, съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК, като в случая не е представена лична сметка.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и е установено по делото от приложеното Удостоверение за наследници изх.№*** г., че И. Г. В. е син на починалия Г. И. В.. Родствената връзка между ищеца и пострадалия от процесното ПТП е установима и от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №*** Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е, че на 27.05.2023 г., около 14.30 ч., в гр. Кюстендил, на път I-6 км19+600, е настъпило ПТП между МПС марка „***“ модел “***“ с рег. № ***, управлявано от Г. И. В. – участник №1 и МПС марка „***“ модел „***“ с рег.№ ***, управлявано от Б. Г. – участник №2. Като причина за ПТП е отразено, че участник №1, движейки се по ул. „***“ в посока от „***“ към с. *** и при наличие на знак Б2 не спира и не пропуска движещия се по републикански път I-6 в посока от бензиностанция „Юг Ойл“ към с. *** участник №2, сблъсква се и реализира ПТП. В протокола е отразено, че по отношение и на двамата участници в ПТП са издадени актове за установяване на административно нарушение.