Решение № 96 от 27.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Девня, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200125 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от П*** ЕООД, ЕИК: ***, срещу НП № BG 2022 – 2000 – 325 / 19. 04. 2023 г. на Директор ТД – МВ – АМ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 947. 28 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и седем лв. и двадесет и осем ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 13. 10. 2021 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер CAIU 8485701, натоварен със стока. За част от същата на 20. 10. 2021 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002059315 R 0. Стоката била декларирана като употребяван мотоциклет, марка ***, модел ***, първ. рег. 02. 01. 2020 г., раб. обем 999 куб. см, мощност 153 KWDIN, шаси WB 10 E 2305 LZJ 28112 , с код по Тарик 8711500000, ставка на митото в размер на 6 %, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 950. 00 щатски долара, условие на доставка FOB Long Beach, разходи за транспорт 150 щатски долара = 249. 94 лв., декларирана митническа стойност 1 832. 87 лв., въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 109. 97 лв. мито и 398. 57 лв. ДДС. Получател на стоката бил възз. П*** ЕООД.

При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирани митнически стойности на употребявани автомобили, в българските митнически органи бил получен отговор от американските митнически органи, с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосоченото моторно превозно средство, при износа му е декларирана стойност 7 453. 00 щатски долара = 12 418. 49 лв. Актосъставител и административно – наказващ орган направили извод, че дължимите държавни вземания били съответно 760. 11 лв. мито и 2 695. 71 лв. ДДС.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – 2 наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се осъществи състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ следва лице да избегне или да направи опит за пълно или частично заплащане или обезпечаване на мита или на други държавни вземания, събирани от митническите органи. В случая въззивникът е декларирал конкретна стока и заплатената за нея цена. Митническите органи намират, че за тази стока той не е декларирал действителната цена.

Чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952 / 2013 г. установява общия принцип за определяне на митническата стойност – базата е въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажба и за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Чл. 71, § 1, б. Д от Регламент (ЕС) № 952 / 2013 г. визира, че при определяне на митническата стойност съгласно горепосочения текст, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза - за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и товаро - разтоварните и обработващи операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

За да обосноват извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е по – висока от тази, посочена от въззивника в митническата декларация, актосъставител и административно – наказващ орган се позовават на справка от американските митнически власти. Същата 3 представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание не представлява официален документ по смисъла на чл. 84 Д, ал. 2 от ЗМ, а отговаря на характеристиките на частен документ, респективно не е в състояние да послужи за определяне на стойността, вкл. и за това, че визираната от износителя е реално уговорената, в частност заплатена или подлежаща на това.

Същевременно по делото са налице множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните, в частност за дата, предмет, цена, заплащане. Актосъставител и административно – наказващ орган не оспорват същите относно самата сделка, а само по отношение на цена, като този извод правят единствено от визираната справка, където изрично е отбелязано, че анализа „не трябва да бъде считан за официален“.

Няма спор, че митническата стойност е договорната такава на стоката, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко - продажбата, още повече, че е налице своевременно представяне на митническите органи на документи, доказващи това.

В контекста на изложеното съдът намира, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015 / 2447 относно прилагането на МК на Съюза. Според тази норма в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от действителната, нещо което не беше изпълнено. В случая не може да се направи несъмнен извод, че приетата от въззиваемата страна стойност е договорната, респективно следва да се приеме, че декларираната от въззивника сума е тази, която е действителна.

В този смисъл е и практиката на Администравен съд – Варна по абсолютно идентични случаи /например Решение № 1640 / 23. 11. 2023 г. по КАНД № 2120 / 2023 г., Решение № 1534 / 09. 11. 2023 г. по КАНД № 2094 / 2023 г., Решение № 1468 / 31. 10. 2023 г. по КАНД № 1569 / 2023 г., Решение № 1444 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2052 / 2023 г., всички по описа на този съд/.

4

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, но за пълнота следва да бъде посочено и следното:

АУАН по случая е съставен на 30. 11. 2022 г., а НП е издадено на 19. 04.

2023 г. Междувременно на 20. 11. 2022 г. материалите по АНП са били изпратени от ТД – МВ – АМ на ОП – Варна, където на 30. 12. 2022 г. била образувана прокурорска преписка. С постановление от 22. 06. 2023 г. било образувано досъдебно производство. Налага се резонния извод, че атакуваното НП е издадено след образуване на визираната прокурорска преписка.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при к онстатиране на признак / признаци на извършено престъпление, административно - наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая такава констатация била налице, материалите били изпратени на компетентната прокуратура, било образувано наказателно производство, но воденото към този момент административно – наказателно такова не било прекратено. Това води до резонния извод, че било допуснато едновременно водене на две производства за един и същ казус. Нещо повече, административно – наказващият орган е издал и НП, с което е ангажирал отговорност, при паралелно водене на наказателно производство.

Действително отговорността е лична, респективно наказателна такава може да се търси единствено на физическо лице, докато административна е възможно и на юридическо. По настоящето дело е ангажирана отговорността на юридическо лице, респективно на същото не може да му бъде търсена и наказателна такава. Но разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че още преди изпращане материалите на компетентната прокуратура, административно – наказателното производство се прекратява, т. е. ясно личи волята на законодателя да не се допусне паралелно водене на две производства по един и същ казус, като не се прави разграничение на база възможност на кое лице може да се ангажира отговорност. Горното се извежда и от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, която изрично уточнява, че при образувано наказателно производство, административно не може дори да бъде образувано, респективно още по – малко да бъде водено.

В този смисъл е и Решение № 801 / 30. 06. 2020 г. по АНД № 664 / 2020 г. на Административен съд – Варна, където също е налице наложена 5

Имуществена санкция, т. е. както в случая ангажирана отговорност на юридическо лице, при паралелно водене на наказателно производство.

Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива.

Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № BG 2022 – 2000 – 325 / 19. 04. 2023 г. на Директор ТД – МВ – АМ, с което на П*** ЕООД, ЕИК: ***: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 947. 28 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и седем лв. и двадесет и осем ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6