Решение № 174 от 21.08.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 458/2019
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 21.08.2020
- В сила
- 21.08.2020
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2, б."е" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.48а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … … град Кърджали, 21.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ....................… в публично заседание
……………..… на втори юли .........................................................................................………..…….………………..……… през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………………..…..
Мариана Кадиева, ………………..…………... като разгледа докладваното от .....…………….……………….. съдията Виктор Атанасов .......................... административно дело №458
.... по описа за ................ 2019 година ............................................. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Б.Р., с посочен в жалбата адрес ***, чрез пълномощник – адв.С.Ф.М. ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №2153-08-177 от 04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата/възражението/ й против Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
Жалбодателката заявява в жалбата, че счита, че оспореното Решение №2153-08-177 от 04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което в законоустановения срок го обжалва. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени, като претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката Б.Б.Р., с посочен в жалбата адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. ***, който заявява, че поддържа жалбата.
Моли да бъде отменено обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъдат присъдени на жалбодателката направените по делото разноски. Сочи, че единствен мотив за издаване на процесното решение бил, че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е упражнявала дейността, защото се е намирала извън страната и че за да се обоснове в това решение, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, като един единствен мотив и основание се е позовал на Справка с Рег.№*** от *** год., изготвена от
ОД на МВР -
Кърджали, за регистрираните презгранични пътувания на лицето Б.Б.Р. ***, за периода от 01.01.2018 год. - 15.08.2019 година. Счита, че тази справка не е пълна и този факт е описан в нея, като сочи, че видно от представените по делото доказателства, а именно: Годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2018 год., с Вх. №*** от *** год., подадена от жалбодателката
Б.Б.Р. ***, Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с Вх.№***/*** год., подадена от Б.Б.Р. и Регистрационна карта на земеделски стопанин, издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали на 01.11.2018 год. на жалбодателката Б.Р., по един безспорен и категоричен начин установява, че същата живее в Република България и упражнява дейността, за която е регистрирана. По изложените съображения, моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди на жалбодателката направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я., който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на директора на ТП на НОИ - Кърджали, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното Решение №2153-08-177 от 04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е установено, че жалбодателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, като сочи, че в случая, Б.Б.Р. е напуснала територията на Р България на 10.11.2018 год., т.е. няколко дни след като е заявила, че ще упражнява дейността като регистриран земеделски стопанин и се е завърнала обратно в страната една година по-късно, а именно - на 02.06.2019 година. Счита, че при това положение, безспорно може да се направи извод, че към датата на настъпване на осигурителното събитие – 29.03.2019 год., когато е било раждането на детето й, тя не е била осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство”, тъй като реално не е упражнявана трудова дейност от нейна страна и че в случая, не е налице едно от изискуемите изисквания на КСО за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане, а именно - лицето да е осигурено за съответния риск към момента на настъпване на осигурителното събитие, поради което й е отказано заявеното парично обезщетение. Счита също, че подаването на годишна данъчна декларация, подаването на основни данни и внасянето на осигурителни вноски е индиция за упражняване на трудова дейност, но не доказват безспорно, че реално е упражнявана трудова дейност от лицето. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката Б.Б.Р. със съпроводително писмо с Изх.№***/*** год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.5/, като е получено на посочения в жалбата адрес, лично от нея, на датата 25.11.2019 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.8/.
Жалбата против решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до административния съд, по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, на датата 09.12.11.2019 год., видно от приложената разписка с баркод *** на същата куриерска фирма/л.4/, като е получена и регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№*** на *** год., видно от положения върху същата щемпел/л.3/ или иначе казано, жалбата е подадена до административния орган точно на 14-ия /четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – Черноочене, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от *** год./л.26/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 29.03.2019 год. до 09.05.2019 год., на жалбодателката Б.Б.Р., като в същото не са посочени данни за роденото детето.
Към това удостоверение е бил приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 01.07.2019 год. от ЛЗ ЕТ „Д-р С. - В. С.”, на жалбодателката Б.Б.Р., с период на временната неработоспособност от 29.03.2019 год. до 09.05.2019 год., общо 42 календарни дни/л.27/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”/?!?-непосочено какво, вероятно дете/, а като причина за временната неработоспособност е вписано „майчинство”, както и е отразено, че раждането е станало на 29.03.2019 год. и е посочено името на роденото дете – Ъ. Д. Г., с ЛНЧ **********.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО, с писмо Изх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, от ОДМВР – Кърджали е изискана информация/справка/ за влизанията и излизанията от Република България, за периода: 2018 год. - 2019 год., за 8/осем/ посочени в писмото лица, в т.ч. и за жалбодателката Б.Б.Р. По повод това писмо е издадена Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали, постъпила в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.20-л.21/, съдържаща информация за регистрираните задгранични пътувания в периода 01.01.2018 год. до 15.08.2019 год., за посочените осем лица, в т.ч. и за жалбодателката Б.Б.Р. – т.5 от справката.
От Разпечатка от 11.10.2019 год. от програмен продукт на НОИ - Регистър на осигурените лица, 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица/л.28/, се установява, че на 01.11.2018 год., жалбодателката Б.Р. е декларирала пред НАП, че от 01.11.2018 год. възобновява дейност като земеделски производител и от същата дата – 01.11.2018 год., започва да се осигурява като земеделски производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за осигурителни рискове „Пенсия” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/. От същата разпечатка се установява, че жалбодателката Б.Р. е имала подадена и предходна декларация пред НАП, на датата 28.10.2016 год., с която е декларирала, че от 28.10.2016 год. започва дейност като земеделски производител и от същата дата – 28.10.2016 год., започва да се осигурява като земеделски производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за осигурителни рискове „Пенсия” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/, като в същата разпечатка е посочена и дата на прекъсване на дейността – 01.08.2017 година.
След анализ на събраните доказателства, началник сектор
„КП” при ТТП на НОИ - Кърджали, действащ „за ръководител” по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №*** от *** год./л.16/, е отказал да отпусне парично обезщетение на жалбодателката Б.Б.Р., за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 29.03.2019 год. до 09.05.2019 год., с мотив, че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, защото не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била на територията на страната. Това разпореждане е получено от жалбодателката Р. на датата 03.09.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.17/.
Срещу това разпореждане, на 06.09.2019 год., по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, видно от приложената разписка с баркод *** на същата куриерска фирма/л.15/, е подадена жалба /наименована „възражение”/, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, в която е посочено, че изложените в оспорения акт мотиви, а именно - че жалбодателката не е упражнявала дейност понеже често е пътувала в чужбина и че детето е родено извън страната, били незаконосъобразни, след като няма законова забрана или ограничение за пътуванията извън страната на регистрирания земеделски производител и ограничения за раждания на територията на страната. Изложени са и доводи, че са представени всички изискуеми се документи по КСО и НПОПДОО за изплащане на обезщетението и че заключенията в обжалваното разпореждане са неправилни и незаконосъобразни.