Решение № 1900 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201405 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 7022153, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Р. И. Ш., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. л.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. И. Ш., редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. По съображения изложени в жалбата си прави искане за отмяна на ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен, като моли в условия на алтернативност и в случай, че не са налице предпоставки за отмяна, размерът на наложената глоба по същия да бъде намалена. Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Ангажира писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От ОДМВР гр.П. бил издаден електронен фиш серия К № 7022153 за това, че на 02.02.2023г. в 13:42 часа в гр.П. ул.“В. Л.“ №*** в посока юг, с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h. с МПС - лек автомобил „БМВ 120 Д“, с рег. № **** е било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № *** № *** като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 94 км./ч., при разрешена скорост 50 км./ч. и е превишил разрешената скорост с 44 км./ч. Констатираното нарушение административнонаказващия орган квалифицирал по чл.21, ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. л.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Р. И. Ш. било наложено административно наказание - глоба в размер на 1200 лева.

Превишението на скоростта било осъществено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 24.02.2022 г. на издаден срещу жалбоподателя ЕФ серия К № 5618341.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал от клип № 42840, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Писмо от Български институт по метрология относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1 – M“, , Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 1030р-2805/06.02.2023г., справка за собственост на МПС, Протокол № 333-22/20.10.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка за нарушител/водач, справка АИС АНД, писмо от Областно пътно управление /ОПУ/ – Пловдив с вх. № 11-00-305/13.06.2023г., писмо от Община – Пловдив общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с вх. № 1245/04.07.2023г. ведно с приложена извадка от „Генерален план за организажия на движението в гр.Пловдив“ – схема на организация на движението – хоризонтална и вертикална пътна сигнализация, разписка от връчен ел.фиш серия К № 7022153.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

По делото беше назначена и изготвена Съдебно-техническа експертиза от заключението на която става ясно, че съгласно отчетените географски координати EL=24°.73333 н NL=42°.16667 на мобилната станция с видео контрол, показани на статично изображение е видно, че мобилната камера с видео контрол се е намирала в гр. П., ул. „В. Л.“ № ** до „Петрол“.

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.

2

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост при управление на МПС в населено място, която скорост е установена с превишение от 44 км/ч повече от разрешената. Отбелязано е и че се касае за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, за което е санкциониран, включително и с издаден Електронния фиш серия К, № 5618341.

Обстоятелствата относно датите на връчването му /31.05.2022г./ и влизането му в сила, безспорно се установяват от въпросната справка за нарушител/водач. Предвид на това и доколкото процесното нарушение е извършено на 02.02.2023г., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на предходно издадения срещу жалбоподателя ЕФ серия К, № 5618341, то с категоричност се налага извод за наличие на хипотезата на повторност по смисъла на Закона. В този смисъл възражението на нарушителя относно намаляване на наложената глоба е неоснователно.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение – жалбоподателя Р. И. Ш., за което в административната преписка е приложена справка от Централна база - КАТ.

В случая няма данни Ш. да се е възползвал от правото си по чл.189 ал.5 от ЗДП да посочи лицето, управлявало процесния лек автомобил към момента на нарушението.

Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към 3 него снимка от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 02.02.2023 г. в 12:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. Процесният клип е направен 13:42 часа и следователно е бил заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 546 на дата 02.02.2023 г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверката на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

Видно от представения Протокол № 3-33-22/20.10.2022г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 20.10.2022г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 20.10.2023г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 02.02.2023 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е било установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е бил осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к. а. н. д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;

Решение от 02.12.2019 г. по к. а. н. д. № 391/2019 г. на Административен съд 4

– Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. А и следва да се посочи, че дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. а. н. д. № 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. а. н. д. № 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Оборени от доказателствата по делото са възраженията на жалбоподателя за неясно определено място на извършване на нарушението.

Доказа се, че ул. „В. Л.“ № ** съществува, както и че нарушението е било извършено на ул. „В. Л.“ № ***до „Петрол“, в посока на движение юг, като на същото място е било позиционирано и техническото средство. Тези обстоятелства са изследвани в заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза. Географските координати, вписани в статичното изображение са преобразувани в геодезични, като е установено конкретното им местоположение, което е в границите вписани в административния адрес посочен в ЕФ. В приложените към заключението скици графично е отбелязано местоположението на географските координати (т. 1) и то е съпоставено с границите на място на нарушението, очертани с червена линия.

По този начин се доказва, че движението на процесния автомобил „БМВ 120 Д“, с рег. № СВ 8886 НР към момента на заснемането му от техническото средство е осъществено именно в зоната на ул. „Васил Левски“ № 111, а техническото средство е било разположено на същия участък до „Петрол“, посока на движение на юг. В тази връзка, следва да се отбележи и че според константната практика на Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.