Решение № 222 от 06.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002100347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н., чрез адвокат Г. Е., срещу въззивното решение № 1813/08.07.2022г. на Софийски градски съд по в.т.д. № 15265/2021г., поправено с решение № 2618/03.10.2022г., в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н..

Касационното обжалване е допуснато с определение №3246/26.10.2023г. по въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

По него е налице формирана задължителна практика на ВКС – ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, според която „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Прието е, че обезщетение се присъжда „при доказани особено близка връзка с починалия и действително 1 претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В мотивите на решението е посочено, че „възможността за обезщетяване на други лица извън тези, посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г., като най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.“. В установената след приемането на тълкувателното решение практика на Върховния касационен съд, е прието, че особените житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка са тези, при които отношенията между бабата или дядото и внука са наподобявали връзката родител – дете (заболяване или смърт на родителя/родителите, работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др.). Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на събраните в хода на всяко отделно производство доказателства, като обезщетение се присъжда само, когато е било проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В този смисъл са и постановените решения на ВКС (решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 20.07.2022г. по т.д. № 2090/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50003 от 24.07.2023г. по т.д. № 2760/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т.д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50099 от 23.11.2023г. по т.д. № 1720/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

В жалбата си Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н. поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че при постановяването му съдът не е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил в пълнота и съвкупност, като не е отчел обстоятелството, че за всеки от жлбоподателите починалата И. Н. е била като втори родител; ищците и тяхната баба били изселили се в чужбина българи, където започнали живота си отначало, без подкрепа на други близки и роднини; не е преценил в тяхната цялост заключението по допуснатата съдебно-психолгична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. По същество претендират отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявените искове в размер на 10 000лв. за всеки от тях. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че в хода на производството не е установено наличие на дълбока, трайна и емоционална връзка между ищците и починалата им баба, както и периода, в който са търпели болки и страдания. Въззивният съд е извършил цялостна преценка на вида и характера на твърдените вреди, продължителността и периода 2 на същите, както и липсата на доказателства за продължаващо страдание. По същество отправя искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на въззивния съд.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнграждение.

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски районен съд, постановил друго, с което отхвърлил предявените от Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 19.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н..

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са установени и безспорни между страните фактите за настъпило на 29.08.2015г. ПТП, по вина на водача на л.а. „Т. К.“ с рег.

[рег.номер на МПС] , нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП; смъртта на един от пътниците в лекия автомобил – И. Н. (баба на ищците); наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

Въззивният съд посочил, че основните спорни въпроси по делото са налице ли е легитимация на ищците да получат обезщетение за твърдените болки и страдания от смъртта на баба им, която произтича от твърденията за съществувала между тях трайна и дълбока емоционална връзка, както и за търпените неимуществени вреди.

За да даде отговор на същите, съдът се позовал на установената задължителна съдебна практика, с която е определен кръга на материално легитимираните лицата да получат обезщетение за неимуществени вреди. Посочил, че според същата, легитимацията на ищците, като низходящи на починалото лице, произтича от наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия основана на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет морални болки и страдания /т.2 ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. ,ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/. По отношение на критериите за това кога е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, респ. търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, въззивният съд приел, че освен формалното родство с произтичащата от него близост, е необходимо между лицата да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от приетата за нормална за съответната родствена връзка (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.).

Последната следвало да бъде установена по пътя на главното и пълно доказване, като преценката за наличието ѝ се извършва във всеки конкретен случай.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приел за установени следните факти: По отношение на ищеца С. А. Н. съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, от което приел, че той е посещавал психолог-терапевт, който му поставил диагноза „Посттравматично стресово 3 разстройство“, а към настоящия момент все още не е преодолял мъката от загубата на баба си. Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и приел за установено, че С. Н. при раждането си и през първите му 10 г. е живял заедно с майка си и баба си И. – до 1990г., когато заминали с майка си за Германия. Според свидетеля Т. В. с /приятел на С. от 2005г./ той често пътувал при баба си, която живеела във Виена, чували се по телефона и много се разбирали. Според този свидетел, след нейната смърт С. бил съсипан, непрекъснато говорел за нея, променил се и към настоящия момент не се бил възстановил от тази загуба.

По отношение на ищците Г. Н. и А. Ш. съдът установил (от показанията на разпитаните по делото свидетели), че в периода 1991г. – 1992г. двамата, заедно с тяхната майка и баба им И.

Н., се преместили да живеят във В., А.. Грижи за двамата ищци полагала баба им и много им помагала. Впоследствие Г. Н. наел жилище на баба си, в което живеели в едно домакинство с неговата майка и сестра му А. Ш. до 2010г., когато последната, заедно със съпруга си и новороденото им дете, се изместили в ново жилище, а от 2014г. – в Г.. Всички продължили да се събират по празниците. От заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза съдът приел, че след процесното ПТП А. Ш. развила адаптационно разстройство, причинено от стрес, което по нейни данни продължило около година, а към настоящия момент мъката по баба ѝ не била така остра, но се тревожела при всяко пътуване. Съдът посочил още, че по данни на Г. Н. след произшествието той посещавал психолог. Смъртта на баба му влошила заболяването му множествена склероза и оплакванията му могат да бъдат включени в рамките на невротичното заболяване посттравматично стресово разстройство; към настоящия момент той имал фобия от шофиране. Съдът приел за установено, че след смъртта на И. Н. и тримата ищци страдали много.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд направил извод, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на изключителност в отношенията между ищците и починалата им баба И. Н., по смисъла на установената съдебна практика. Съдът посочил, че показанията на свидетелите сочели на нормална духовна и емоционална близост между внуци и баба, характеризираща се с обичайната привързаност между тях. Изложил, че по делото не са установени конкретни житейски обстоятелства, които да са породили особена духовна и емоционална близост между тях, а отношенията им били традиционните за българското общество отношения между баба и внуци. Съдът отбелязал, че връзката им била много добра, обичали се и били привързани един към друг, като И. Н. полагала грижи за тях през различни продължителни периоди, но сам по себе си факта на живот в общо домакинство не бил достатъчен да обоснове извод за наличие на изключителна връзка между внуците и бабата, надхвърляща нормалната и традиционна привързаност. В заключение направил извод, че съществувалата между ищците и починалата им баба връзка не може да се квалифицира като трайна, дълбока, емоционална и особено близка по смисъла на установената съдебна практика. Посочил още, че изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от ищците неимуществени вреди, доколкото от доказателствата по делото не се установява наличие на такива извън обичайните морални болки и страдания, които всеки човек би изпитал при 4 смъртта на негови баба или дядо. Отбелязал, че по делото не са събрани доказателства за обективно проявление на някакво трайно болестно състояние в резултат от преживения стрес, при който и да е от тримата ищци, вкл. по отношение заболяването множествена склероза при ищеца Г. Н.. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни.