Определение № 2923 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2923 гр. С., 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502952 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 413, ал. 2 Образувано е по частна жалба на Райънеър ДАК (Дезигнейтид Активити Къмпани), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ирландия, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, срещу частта за разноските от определение № 9073/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20251100103277/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата се поддържа, че така постановеното определение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно. Изтъкват се подробни съображения, че претендираното и присъдено с издадената европейска заповед за плащане (ЕЗП) адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява прекомерно, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Поддържа се, че поради сходството в производството по издаване на ЕЗП и заповедното производство, чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 е меродавен при определянето на адвокатското възнаграждение. Според жалбоподателя това автоматично означава, че е незаконосъобразно в процесния случай молителят да претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е приложимо единствено при исковото производство - по аргумент на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1. Следователно, в производството по издаване на ЕЗП се дължи половината от възнаграждението, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, или максималната сума би била - 200 лв. Моли се в обжалваната част определението да бъде отменено, като намалено дължимото адвокатско възнаграждение под минимално установения размер в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1.

Ответникът по частната жалба - С. К. К., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирал в установения от закона срок отговор. Моли се в обжалваната част определението да бъде потвърдено.

1

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежаща на обжалване част от съдебен акт, поради което е допустима. В определение № 4768 от 23.10.2024 г. по ч. гр. д.

№ 2633 / 2024 г. на ВКС, 3-то г. о. се посочва, че за обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта за разноските няма изрична правна уредба в Регламент (ЕО) № 1896/2006 и глава 58 ГПК, поради което приложение по него следва да намери аналогичната норма от заповедното производство, а именно чл. 413, ал. 2 ГПК. Ето защо при аналогичното приложение на чл. 413, ал. 1 ГПК към издадената европейска заповед за плащане, следва да се приеме, че издадената европейска заповед за плащане подлежи на обжалване в частта за присъдените разноски.

С процесното определение № 9073/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20251100103277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е постановено да се издаде в полза на С. К. К. европейска заповед за плащане срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ за следните суми: 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент № 261/2004 на ЕП и на Съвета за забавен полет от Корфу до С. на 17.08.2024 г.; лихва върху главницата в размер на 12,59 %, считано от 20.03.2025 г. до плащане на вземането; 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. за заплатена държавна такса по настоящата молба за европейска заповед за плащане.

Спорен в настоящото производство е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя за издаване на европейска заповед за плащане. Разгледано по същество частната жалба е частично основателна. Настоящият съдебен състав намира, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 400 лева на 250 лева. В подкрепа на този извод се посочва следното:

Настоящият съдебен състав не споделя становището на частния жалбоподател за начина, по който следва да бъде изчислен в разглеждания случай размера на дължимото адвокатското възнаграждение, а именно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

В случая от въззивния съд следва да бъдат приложени принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК. В тази насока водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на съдебните производства, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, а не обвързването на минималния размер на адвокатското възнаграждение с размера на материалния интерес по делото. Такова обвързване е нецелесъобразно, противно на житейската и правна логика и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита на страните и 2 минималните дължими размери на възнаграждения. Дело с минимален материален интерес е възможно да бъде със съществена фактическа и правна сложност, която да ангажира значителни усилия на адвоката за процесуална защита и обратното. В случая от една страна производството по издаване на ЕЗП не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. От друга страна обаче не следва да бъде подценявана адвокатската работа по предоставената защита. В разглеждания случай, освен изготвяне на формуляр образец „А" за издаване на ЕЗП и подготовка на приложенията към него, е извършена правна преценка и анализ дали пътникът отговаря на всички изисквания за изплащане на обезщетение, поставени в Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Ето защо справедливият размер на възнаграждение е 250 лева.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9073/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20251100103277/2025 г. по описа на Софийски градски съд в частта за дължимото от „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ адвокатско възнаграждение в полза на С. К. К. за сумата над 250 лева до 400 лева.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част определение № 9073/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20251100103277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с която е постановено да се издаде в полза на С. К. К. европейска заповед за плащане срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ за сумата от 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3