Решение № 7953 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7953 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110161605 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу М.

П. К. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.

1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 2259.37 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № .... от 30.09.2020г., сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на договор за поръчителство от 30.09.2020г., който с плащането е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника и е прехвърли тези вземания срещу него на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и приложение № 1 към него от 23.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.06.2024г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 787.86 лева – мораторна лихва за периода 21.11.2020г. – 25.06.2024г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ..... от 30.09.2020г., сключен с „Кредисимо“ АД по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние, на ответника е предоставен кредит в общ размер на 2383.93 лева, която сума ответникът се 1 задължил да върне заедно с договорената лихва от 20%, за срок от 24 месеца при месечна вноска от по 121.33 лева с падеж на всяко 20-то число, с краен срок 20.09.2022г. и ГПР 21.94%. Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на месечни вноски с настъпил падеж поради изтичане на крайния срок на договора. Сочи, че за обезпечаване на вземането ответникът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство от 30.09.2020г., по силата на който последният се задължил да отговаря за вземането, в случай на неизпълнение от заемополучателя и срещу възнаграждение. Заявява, че заемополучателят не изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което задължението му било изпълнено от солидарния с него длъжник – поръчителя „Аи Тръст“ ЕООД. Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с мораторна лихва върху нея, тъй като с плащане на вземането поръчителят встъпил в правата на кредитора срещу заемополучателя и като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и приложение № 1 към него от 23.08.2021г., за което прехвърляне ответникът бил уведомен, а също се прави такова уведомление с връчване на препис от исковата молба и приложенията.

Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, получавайки лично препис от нея съгласно отбелязването в съобщение на л. 75 от делото, не подава писмен отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответника е изложил само твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит ..../30.09.2020г., от който се установява, че „Кредисимо“ ЕАД и М. П. К. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 2383.93 лева срещу насрещното задължение да върне същата на 24 месечни вноски, считано от 20.10.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 20% и ГПР в размер на 21.94%. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и М. П. К. е сключен договор за поръчителство от 30.09.2020г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който възлиза в размер на 117.61 лева на месец, или 2822.64 лева за целия срок на договора.

Сключен е и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, според който поръчителя „Ай Търст“ ЕООД се задължава пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД 2 да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора – чл. 13, ал. 1, се съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.57/ цедентите са прехвърлили вземането срещу ответника М. П. К. по договор за кредит №.... от 30.09.2020г.

Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от двамата цеденти.

По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до М. П. К. за извършената цесия, което е връчено на адресата, видно от обратната разписка /л.63/ на 28.09.2021г.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: предоставения кредит е ползван за рефинансиране на старо задължение на ответника по договор № ..../07.02.2020г. с остатък 2383.30 лева; заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 456.20 лева, с които са погасени главница в размер на 124.56 лева, договорна лихва в размер на 78.10 лева, лихва за забава в размер на 12.10 лева, гаранция в размер на 241.44 лева; след 20.08.2021г. няма извършени плащания от ответника, като към тази дата задължението възлиза на 2259.37 лева главница, от която 851.72 лева просрочена главница, 282.52 лева непогасена договорна лихва, 37.21 лева непогасена лихва за просрочие за периода 14.03.2021г.-20.08.2021г., 1052.27 лева непогасени задължения по договор за поръчителство; на 23.08.2021г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем и възлиза в размер на 2579.10 лева, от които 2259.37 лева главница, 282.52 лева договорна лихва и 37.21 лева непогасена лихва за просрочие; на 23.08.2021г. е осчетоводено прехвърляне на вземането по договора за кредит с ответника при кредитодателя и поръчителя, като вещото лице е установило, че няма постъпили плащане на дълга от поръчителя в полза на кредитодателя, а е осчетоводено прихващане между двете дружества на насрещни вземания; на 23.08.2021г. е осчетоводено и прехвърлянето на вземането на ищеца; констатирани са още плащания в периода от 23.08.2021г. до изготвяне на заключението в общ размер на 290.15 лева, с които е погасена главница в размер на 282.52 лева, лихва 7.63 и лихва 65.65 лева;

3

ГПР по договора възлиза на 170.80% при включен в него разход по договора под формата на възнаграждение за поръчителство.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и М. П. К. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., 4 електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.