Решение № 1662 от 27.07.2018, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1662 гр. Бургас, 27.07.2018 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, с

Председател:

Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 693 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.24, ал.4 от СК и чл.26, ал.2, пр.5 от

ЗЗД, предявени от Д.

Н. Н. против Д.Д.Н. и К.И. ***.

От Съда се иска да обяви за недействителен по отношение на ищцата сключен меж-ду ответниците, по време на брака й с първия от тях, договор за наем от 31.07.2013г. на об-щи недвижими имоти, съответно –

7.588/8.482 ид. части от имот № 016048, находящ се в землището на с.Т, общ.Б, обл.Б, ЕКАТТЕ: 72151, м.“Д. О“, с площ 8.482 дка, начин на трайно ползване: конна база, образуван от имот № 016049, ведно със сградите и съоръженията в него: конюшня от 262 кв. м., манеж от 2 080 кв. м., падок от 350 кв. м. и питомник за кучета от 82 кв. м., за срок от над три години, а именно – за девет години, евентуално – да бъде прогласен за нищожен, като привиден. Претендират се раз-носки.

Ответниците оспорват исковете. Н. излага съображения, че имотите са негова лична собственост, а К., че е бил препятстван от ищцата да ги ползва. Молят Съда да отхвърли претенциите.

Претендират разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на предявените искове се е произнесъл ОС Бургас – с Определе-ние от

07.03.2018г. по ч. в. гр. дело № 260/2018г., задължително за настоящия съдебен със-тав. Предвид това, претенциите следва да бъдат разгледани по същество.

Д. и Д. Николови са сключили граждански брак на 19.08.2006г.

С НА № 155 от 29.09.2006г., том II, рег.№ 589, дело № 295/2006г. на нотариус Г. С, съпругът е закупил описания по-горе недвижим имот, в който впоследствие са били изградени конюшня, манеж, падок и питомник за кучета.

По делото има данни за това, че Николови са се разделили в края на месец януари 2013г. С Присъда от 17.02.2014г. по НЧХД № 3318/2013г. на РС Б. Н. е признат за виновен в това, че на 29.01.2013г. е причинил чрез удари с ръка на съпругата си лека те-лесна повреда, изразяваща се в отоци по главата и лицето, кръвонасядания с драскотини по лицето, довели до болка, без разстройство на здравето, и на основание чл.130, ал.2, вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено администра-тивно наказание “глоба“ в размер на

1 000 лв.

С Решението от 18.10.2013г., постановено по гр. дело № 6317/2013г. на РС Бургас, е уважена молбата на ищцата срещу съпруга й и е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, поради осъществени от него спрямо нея актове на домашно насилие – на 19 и 21.07.2013г.

На 31.07.2013г. ответниците са сключили процесния договор за наем с нотариална заверка на подписите – рег.№ 5410/31.07.2013г. на нотариус С.Ст, вписан в СВ гр.Бургас на същата дата, по силата на който Н. е предоставил за ползване на К, конната база, за срок от девет години, а последният се е задължил да заплати наемна цена в размер от общо 150 000 лв. – на 08.12.2021г.

Не се спори по делото, а и от събраните гласни доказателства – показанията на сви-детелите Ж.Б. и Н. В, се установява, че ответниците са в добри, приятелски, отношения – от 15 – 20 години, както и че К. се занимава с ремонт на хладилна техника и агрегати – чрез фирмата си “Сиил“ ЕООД, а базата му се намира в бли-зост до процесния имот, преди моста за Твърдица.

С Декларация за достъп до мрежата от

28.08.2013г. К. е поискал от “ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД партидата за конната база да бъде променена и за-ведена на негово име.

С Решение от 16.12.2013г. по гр. дело №

7503/2013г. на РС Бургас бракът на Н, е бил прекратен – по взаимно съгласие.

На 30.05.2014г. на Н. е била връчена нотариална покана от К., с коя-то е поискал тя да освободи имота и да му осигури безпрепятствено и пълноценно ползва-не – като наемател, или да му заплаща обезщетение. На 09.06.2015г. той е завел и гр. дело № 3809/2015г. на РС Бургас за такова от 5 666.67 лв. – за периода от 30.05. до 20.11.2014г.

Между страните са разменяни и други нотариални покани, респективно – отговори, приложени по делото.

С Решение № 753/04.05.2015г., постановено по гр. дело № 4518/2014г. на РС Б, – в сила от 18.04.2017г., ответникът Д.Н. е признат за изключителен собстве-ник на терена, предмет на процесния договор за наем, ведно с намиращите се в него подоб-рения – манеж, падок и питомник за кучета, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.23, ал.1 от СК.

Между бившите съпрузи са водени и други граждански дела, включително и по ре-да на ЗЗДН.

Заведени са и множество преписки във връзка с конфликтите и имуществени-те им спорове, досежно конната база.

С Анекс от 07.09.2015г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 7395/02.10.2017г. на нотариус Б. К, вписан в СВ – Бургас на последната дата, ответниците са изме-нили Договора за наем от 31.07.2013г. – досежно предмета му, а именно – за ½ ид. част от имота и съоръженията.

От показанията на свидетелите на ищцата

– В. М. и А.А., се установява, че от 2009г. до есента на 2015г. в процесната конна база се е помещавал ко-нен клуб “Кубар“, ръководен от Н., която е ползвала конюшнята, манежа и падока, докато бившият й съпруг е осъществявал дейност по отглеждане и трениране на кучета – в питомника. Установява се, също така, че през 2013г. отношенията между двамата силно са се влошили – възникнали са множество конфликти, а ответникът Н. е преустановил подаването на ел. енергия в имота, впоследствие и ползването на вода чрез ел. помпа. След напускането на Н. през 2015г., конюшнята и съоръженията са ползвани от П, и С. Т, които са закарали коне от общинската база в Морската градина. Двама-та не са виждали отвтеника К. в имота.

От показанията на свидетелите Ж.Б. и Н. В, се устано-вява, че те са узнали за сключения между ответниците договор за наем от самите тях, като по думите на К., той е искал да складира в базата хладилни камиони, машини и аг-регати, тъй като не му е достигала търговска площ.

Установява се също и че последният е закарал в имота една каравана, но не го е ползвал по предназначение.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

По иска по чл.24, ал.4 от СК:

Съгласно цитираната разпоредба, разпореждането с вещно право върху обща недви-жима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да го оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването му.

Както беше посочено по-горе, с влязло в сила решение по гр. дело № 4518/2014г. на РС Б, ответникът Н. е бил признат за изключителен собственик на терена, пред-мет на процесния договор за наем, ведно с намиращите се в него подобрения – манеж, па-док и питомник за кучета, т. е. същите нямат характер на обща недвижима веща по смисъ-ла на закона и не попадат в обхвата на разглежданата хипотеза – от една страна, а от друга – с оглед санкционния характер на нормата, същата следва да се тълкува стриктно – в слу-чая не се касае за разпореждане с вещно право, поради което приложението й е недопусти-мо, в това число и по аналогия.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав прие, че този иск на Н, е неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. В чл.229, ал.2 и 3 от ЗЗД, пък, е предвидено, че лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години, и за толкова би имал сила такъв, ако бъде сключен за по-дълъг срок. Предвид това, както и с оглед на обсъдения вече Анекс от 07.09.2015г., следва да се приеме, че процес-ният договор за наем по отношение на конюшнята, която единствено е съсобствена между страните при равни квоти, не е противопоставим на ищцата, тъй като тя не е участвала при сключването му.

По евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД:

Съгласно тази разпоредба, привидните договори са нищожни.

Ищцата Н. твърди наличието на абсолютна симулация, а именно – че ответ-ниците са сключили процесния договор единствено с цел да я увредят и без да желаят на-стъпването на типичните за наемното правоотношение правни последици.

Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, тежестта да установи твърденията си е нейна.

В случая, за установяване на субективното отношение на страните по процесния до-говор към правните последици, които са типични за наемното правоотношение, а именно – желаели ли са те или не тяхното настъпване, както и каква е била евентуалната им цел при сключването му, следва да бъдат обсъдени в съвкупност – в съответствие с житейската ло-гика и пазарните принципи, фактите от обективната действителност, коментирани по-горе.

Безспорно се установява по делото, че след закупуването на имота през 2006г. Н, са изградили в същия процесните – конюшня, манеж, падок и питомник за кучета, и са започнали да развиват стопанска дейност в него, с цел – реализиране на приходи, като ищцата се е занимавала с конете, респективно – конен спорт, а бившият й съпруг с отглеж-дане и обучение на кучета. В началото на 2013г. отношенията им са се влошили, като по тъжба на Д.Н. е било образувано НЧХД за причинена й от Д.Н. на 29.01.2013г. лека телесна повреда, а по-късно и гражданско дело – по реда на ЗЗДН – за осъществени актове на домашно насилие на 19 и 21.07.2013г. По последното й е била изда-дена и заповед за незабавна защита, с която на ответника е било забранено да я доближава, включително и на работното й място, в процесната конна база. Именно тези обстоятелства, според настоящия съдебен състав, са го мотивирали и да сключи наемния договор с втория ответник – негов близък приятел, непосредствено след това, без двамата да са имали за цел реалното възникване на наемно правоотношение, а по-скоро такава – за преодоляване по-следиците от ограничителната заповед и осъществяване на опосреден достъп и ползване на имота от Н., впоследствие и за препятстването на ищцата да развива стопанска дей-ност и отстраняване й от него. За направата на този извод, Съдът отчита следното: на пър-во място, договорът е сключен с ответника К. – като физическо лице, което влиза в противоречие с обясненията му, дадени на свидетелите Б. и В, че ще из-ползва базата за нуждите на дружеството си. На следващо място, по същото време имотът е бил ползван от Н, т. е. не е бил свободен, като и двамата са реализирали доходи от развиваната стопанска дейност в него, докато вторият ответник не е предприел никакви действия, за да влезе във владение в рамките на 10 месеца, а е заявил претенциите си към ищцата едва след образуването на настоящото дело. И въпреки че Д.Н. е осъ-ществявал фактическата власт върху обособена/заградена част от терена, в която попада и питомникът за кучета, К. дори там не е складирал каквато и да била техника, а ка-раваната, която е докарал, на практика е била напълно неизползваема. Прави впечатление и че свидетелите на ответниците са виждали в имота полиция по повод конфликти между бившите съпрузи, но не и в случаи, когато Д.Н. е препятствала ”наемателя” да ползва имота – за такива само били чували от последния. Не е логично и при положе-ние, че е

”отдал” конната база под наем, ответникът Д.Н. да прекъсва електро-снабдяването й, както и да демонтира водната помпа в нея, а след като ищцата е напуснала обекта – конюшнята, през есента на 2015г., да допусне в него П. и С. Т, с конете им, вместо да го предаде на съконтрахента си. Че К. не е имал нужда от до-пълнителна търговска площ за бизнеса си се установява и от показанията на свидетеля В, негов приятел, комуто не е известно този ответник да е наемал и ползвал друга такава, а от заявеното от същия и че за последно го е виждал в процесния имот през мина-лата година, става ясно, че той изобщо не е бил заинтересован от ползването на терена.

Или безспорно се установява по делото, че ответникът К. в продължение на пет години нито е ползвал, нито е имал намерението да ползва процесния имот, като в тази връзка съвсем логична е и уговорката му с Д.Н. да заплати цялата наемна цена от 150 000 лв. на 08.12.2021г., което и за двамата е било очевидно, че няма да се случи, по-ради предварително ясната липса на насрещна престация от страна на наемодателя, реали-зиращ доходи чрез личното ползване на конната база.