Определение № 167 от 07.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600159 по описа за 2023 година Производството е образувано по частен протест против определение, с което прокуратурата е осъдена да заплати разноски в административно наказателно производство по чл.83а от ЗАНН.

С частния протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас се правят оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното определение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър сумата 2200 лева, представляваща направени разноски по делото в производството по чл.83а и сл. от ЗАНН. Прокурорът изтъква, че във въззивното производство по чл.83а от ЗАНН Бургаският апелативен съд е пропуснал да се произнесе по искането на „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър за присъждане на направените от него разноски по делото, което било прекратено.

Отбелязва, че подадената от управителя на посоченото юридическо лице молба до Бургаския апелативен съд е била изпратена на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по компетентност. Подчертава, че съгласно чл.83ж от ЗАНН за неуредените в чл.83б, чл.83г – чл.83е от ЗАНН въпроси се прилагат разпоредбите на НПК, т. е. законодателят препраща не към чл.143, ал.1 от НПК, а към НПК. Счита, че при липса на препращаща към чл.143, ал.1 от АПК разпоредба, съдът неправилно се е произнесъл в съгласие с нея и е осъдил прокуратурата за заплащане на разноски по делото. Изразява позиция за прилагане на нормата на чл.190, ал.1 от НПК касателно претендираните от 1 юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър разноски по делото.

Изказва становище, че Окръжен съд – Бургас не е компетентен да се произнася по искане за присъждане на разноски, които не са били направени в производството пред него, а пред горната инстанция - Бургаския апелативен съд. Излага и съображения за несъблюдаване на нормите на чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК при постановяване на атакувания съдебен акт. Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционното осъдително определение и да отхвърли искането на юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър за присъждане на разноски по делото.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор Красимира Кателиева е депозирала писмено становище по частния протест, в което прокурорът заявява, че счита същият за допустим и основателен. Счита, че първоинстанционният съд недопустимо се е позовал на чл.143, ал.3 от АПК, към която разпоредба чл.83ж от ЗАНН не препраща и така е смесил процедурите относно заплащането на разноски по чл.63, ал.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, които не касаят развилото се производство по чл.83а и сл. от ЗАНН, а се отнасят до различни административни производства, протичащи пред районен и административен съд. Като се присъединява към изразеното в частния протест разбиране за съобразяване на нормата на чл.190, ал.1 от НПК относно разноски по делото, предлага въззивният съд да приеме, че протестът срещу първоинстанционното осъдително определение е основателен и атакуваното определение следва да бъде отменено.

Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв съгласно чл.306, ал.3, предл.2 вр. чл.341, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.2 от НПК, поради което той е допустим.

След като обсъди материалите, съдържащи се в приложеното административнонаказателно производство, прецени доводите в частния протест и съобрази становището на прокурора от апелативната прокуратура, въззивният съд направи следните констатации:

По повод предложение на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас по чл.83а от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър в размер на 20 059,09 лева, представляваща имуществена облага, с която юридическото лице се е обогатило в резултат на 2 извършено на 19.03.2014г. престъпление по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2 от НК, е било образувано администротивнонаказателно производство по чл.83а от ЗАНН пред Окръжен съд – Бургас – АНД №1552/2022г.

С определение №152 от съдебно заседание на 09.02.2023г. по АНД №1552/2022г. Окръжен съд – Бургас е прекратил производството по делото, приемайки че е изтекла абсолютна преследвателска давност по чл.83а, ал.8 от ЗАНН вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК.

По повод въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с решение №35 от 10.05.2023г. по ВАНД №50/2023г. Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното прекратително определение. С това решение въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от процесуалния представител на юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър искане за заплащане на направените в това производство разноски.

С молба от 30.05.2023г. управителят на юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър е сезирал Бургаския апелативен съд с искане да допълни решението си, като осъди Окръжна прокуратура – Бургас да заплати на дружеството сумата от 2200 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Посочената молба е изпратена от съдията-докладчик по ВНАД №50/2023г. по описа на Бургаския апелативен съд на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по компетентност.

По повод въпросната молба с определение №553 от закрито заседание на 12.06.2023г. по АНД №1552/2022г. Окръжен съд – Бургас е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на „Сисо Груп“ ЕООД – гр.

Несебър сумата от 2200 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорар. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода на делото, т. е. прекратяване на производството по чл.83а от ЗАНН срещу юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър, на основание чл.83ж от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК, на същото следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева.

Въз основа на изложените фактически констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

3

Частният протест е основателен и следва да се уважи. Атакуваното определение на първата инстанция е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с чл.83ж от ЗАНН и чл.190, ал.1 от НПК.

Съгласно първия цитиран законов текст, з а неуредените в чл. 83б, 83г – 8 3 е от

ЗАНН въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. Въпросът за разноските в производството по чл.83а и сл. от ЗАНН не е изрично уреден в цитираните норми - в чл. 83б, 83г – 83е от ЗАНН, поради което същият следва да се реши съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс по силата на препращащата норма на чл.83ж от ЗАНН.

В текстовете на чл.187, чл.188, чл.189 и чл.190 от НПК са регламентирани правилата за посрещане, определяне, решаване и възлагане на разноските в наказателното производство. Според разпоредбата на чл.190, ал1. от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Предвид на това, на подсъдимия, който е оправдан или спрямо когото делото е прекратено, не се възлагат направените в процеса от компетентните държавни органи разходи. Липсва правна норма, която да предписва, че в хипотеза на оправдаване на подсъдимия или на прекратяване на наказателното производство срещу него, държавата в лицето на държавните институции, ангажирани с наказателния процес, дължи на подсъдимия направените от него разноски по делото, каквито са сумите, платени за адвокатско възнаграждение за ползваните в процеса правна помощ, съдействие и защита от упълномощен адвокат. Следователно, тези разходи остават за сметка на направилия ги подсъдим, признат за невинен или за когото производството е прекратено, а не се възлагат в тежест на държавата, чиито компетентни държавни органи са водили наказателното преследване срещу подсъдимия. Този извод се налага от логическото тълкуване на законовия текст на чл.190, ал.1 от НПК и отсъствието на изрична норма, предписваща понасяне на разноски от страна на държавата в случай на прекратяване на наказателно дело. Същият текст следва да се приложи и в хипотеза на прекратяване на производството по чл.83а и сл. от ЗАНН съобразно препращането на чл.83ж от ЗАНН.

Становището на първата инстанция, че в казуса решаването на въпроса за 4 разноските следва да се извърши в съгласие с чл.143, ал.3 от АПК, е неправилно. Текстът на чл.143 от АПК урежда отговорността за разноски в хипотеза на административен акт или отказ да се издаде такъв акт. В случая не се касае за административен акт, какъвто характер не притежава предложението на прокурора по чл.83б, ал.1 от ЗАНН за налагане на процесното юридическо лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър имуществена санкция в размер на 20 059,09 лева, с която сума се е обогатило в резултат на извършено от неговия управител престъпление по чл.255, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.93, т.14 от НК. Наред с това, чл.83ж от ЗАНН за неуредените в чл. 83б, 83г – 83е от ЗАНН въпроси не препраща към АПК, в т. ч. чл.143 от АПК, а изрично препраща към НПК. Правният извод на съда, че прокуратурата дължи на юридическото лице, облагодетелствало се имуществено от престъпление на неговия управител или представляващ разноски по делото в случай на прекратяване на образуваното по чл.83а и сл. от ЗАНН административнонаказателно производство е незаконосъобразен.

Такъв е и постановеният от него осъдителен съдебен акт, възлагащ в тежест на прокуратурата плащането на разноските по делото, направени от обогатилото се от престъпление юридическо лице, поради прекратяване на воденото срещу него административнонаказателно производство по чл.83а от ЗАНН. Предвид на това първоинстанционният акт следва да бъде отменен от въззивният съд, който следва да се произнесе по съществото на спора съгласно чл.345, ал.2 от НПК вр. чл.83ж от ЗАНН, като отхвърли претенцията на управителя на процесното юридическо лице за присъждане в негова полза на направените разходи в прекратеното административнонаказателно производство.

В заключение, въззивната инстанция следва да отмени като незаконосъобразно проверяваното определение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на юридическото лице „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър сумата от 2200 лева, направени разноски в прекратеното административнонаказателно производство и вместо него да постанови друго, с което да остави без уважение искането на управителя на дружеството за присъждане на направени в процеса разходи за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №553 от закрито заседание на 12.06.2023г. по АНД №1552/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Сисо Груп“ ЕООД – гр.

Несебър с управител З. Д. И. сумата 2200 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорар и вместо това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. Д. И., управител на „Сисо Груп“ ЕООД – гр. Несебър, за осъждане на Окръжна прокуратура – Бургас за заплащане на сумата 2200 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6