Решение № 3754 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3754 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110145654 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 294358/05.09.2025г. на СРС, подадена от „ЗАД „Алианц България““ АД срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД.

Ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД чрез адв. К. Г. – АК-Бургас, е предявил срещу ответника „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД искове с правно основание по чл.

411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 2482,42 евро /3723,07 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/ по щета № 0300/22/777/502791 за нанесени вреди на автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2022г. в град Бургас, на улица до ОУ „Елин Пелин“, причинено виновно от водача автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № **********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /05.09.2025г./ до окончателното изплащане на сумата; сумата от 502,67 евро /983,44 лева/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 20.09.2025г.-05.09.2025г.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че 12.04.2022г. в град Бургас, на улица до ОУ „Елин Пелин“, водачът на автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № **********, причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка „Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства – Каско“ (полица № *********/215/5000658). За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 1

***/502791. За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят изплатил обезщетение в размер на 3708,07 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски.

Ответникът отказал да плати. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 44564/11.02.2026г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД чрез юрк. Х. П., е подал Отговор, вх. № 339975/27.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че вината за настъпването на ПТП е на водача на застрахования при ищеца водач, който нарушил ЗДвП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва механизма на ПТП, обстоятелствата и причините, довели до настъпването му. Обезщетението било изплатено в завишен размер, а някои от детайлите и операциите по ремонт не били свързани с процесното ПТП. Не оспорва, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила „Опел“ е била застрахована при ответника. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. П., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 43241/11.02.2026г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Видно от приложеното на л. 30 писмо, към ответника е отправена извънсъдебна регресна претенция.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено решение.

Видно от представената Застрахователна полица № *********/315/5000658 и допълненията към нея, за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № **********, при ищеца е налице имуществена застраховка на „сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ – Каско, клауза „Пълно Каско“ и период на покритие 17.10.2021г.16.10.2022г.

По делото не се спори относно това, че към датата на ПТП гражданската отговорност за автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № **********, е била застрахована при „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД.

На л. 11 по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, според който на 12.04.2022г. в град Бургас до ОУ „Елин Пелин“ между автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № **********, управлявано от Д. В., и автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № **********, е настъпило ПТП.

За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото като свидетели по реда на чл. 25 ГПК по ч.гр.д. № 7448/2025г. на РС-Бургас са разпитани Д.

В. и П. С..

Свидетелката В. е управлявала автомобила „Тойота“. Спомня си за процесното произшествие. Оставяла двете си деца на училище. Дала десен мигач, че ще отбива. Улицата, по която се движела, била еднопосочна, като насрещно движение било разрешено само за градски транспорт. Не била паркирала на място, където е забранено – имало сини места, където можело да се отбие и спре, а преди това имало пешеходна пътека. Движела се в 2 дясната пътна лента, а зад нея нямало друга кола. Пред нея имало една кола, която тръгвала.

В. дала десен мигач, за да може да спре на нейното място. Това станало преди двете обозначени със синьо места за паркиране. Колата обаче не тръгвала. Другият водач не я изчакал и я ударил. Когато настъпило произшествието и двата автомобила се движели, като свидетелката била с идея да спира. Тя била в дясната лента, а колата, с която се ударили – в лявата, насрещна. След удара В. веднага започнала да „бибитка“, спряла, спрял и другият водач. Подписали протокол и след това всеки си тръгнал. Времето било ясно и слънчево.

Свидетелят С. е управлявал автомобила „Опел“. Карал направо, а другата кола се включила отдясно и се ударили. Карал бавно, набил спирачки, но не успял да спре. Не си спомня каква е маркировката и знаците на място. Твърди, че и двата автомобила били в дясната лента, която била по-широка и имало място. Било сутринта, светлата част на деня.

Не си спомня дали от страна на „Тойотата“ е бил подаден мигач. След удара „Тойота“-та останала зад него, като той бил на 2-4 метра след удара.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. От него и от разясненията на вещото лице пред съда се установява, че настъпилото на 12.04.2022г. произшествие е реализирано в град Бургас на ул. „Дъга“ в посока от ул. „Константин Петканов“ към входа на ОУ „Елин Пелин“. Движението по ул.

„Дъга“ в посочения участък е еднопосочно за всички превозни средства с изключение на масовия градски транспорт. Съобразно данните по делото и при прилагане на специалните си знания вещото лице установява, че автомобилът „Тойота“ се е движил по улицата, като е бил спрял, за да изчака неустановен по делото автомобил да освободи паркомясто, но, след като това не станало, предприел маневра за тръгване от място в посока напред и косо вляво.

Водачът на движещия се след автомобила „Тойота“ автомобил „Опел“ е предприел маневра за заобикаляне, като е възприел потеглянето на автомобила „Тойота“, но обективно малкото разстояние до точката на удара не му е позволило да го предотврати с аварийно спиране. В заседание разяснява, че, ако и двата автомобила са в движение, тогава маневрата е „изпреварване“. Вещото лице е установило, че към момента на удара скоростта на автомобила „Тойота“ е бил към 27,06 км/ч. Автомобилът „Опел“ се е движел с около 35,75 км/ч, като към момента, в който автомобилът „Тойота“ е потеглил, се е намирал на около 11,80м. от мястото на удара при необходими му 19,71м., за да спре. Мястото на удара е около 37м. преди пешеходната пътека и главния вход на ОУ „Елин Пелин“. Водачката на автомобила „Тойота“ е могла да възприеме своевременно автомобила „Опел“ чрез страничните огледала, като е имала видимост от 50м. Първоначалният контакт между двата автомобила – между предната лява част на „Тойотата“ и предната дясна част на предната броня на автомобила „Опел“ е около геометричната среда на пътното платно /означена осева линия няма/ и на 3,35м. от десния бордюр. Не е установено между двата автомобила да има обекти, създаващи ограничена видимост. Към момента на удара и двата автомобила са се движели, като не е възможно и двата автомобила да са били в дясната лента, тъй като ширината ú не позволява това. Според вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП е липсата на предварителен зрителен контрол през лявото странично огледало от страна на водачката на автомобила „Тойота“. Настъпилите вреди са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, като действителната им пазарна стойност възлиза на 4855,20 лева. Ликвидационните разноски са в размер на 15,00 лева.

Съдът приема за установено, че водачката на лекия автомобил „Тойота“ е била спряла в очакване да се освободи паркомясто, на което да спре колата си. Събраните по делото доказателства не установяват този престой сам по себе си да е в нарушение на правилата за движение по пътищата. Съдът приема, че автомобилът „Тойота“ е бил спрян в дясната лента за движение, като с оглед ширината на същата, водачите на движещите се попътно след него 3 автомобили е нямало как да продължат, без да го заобиколят, навлизайки в лявата лента, в която е било разрешено насрещно движение само на превозни средства на градския транспорт. При това положение съдът намира, че водачът на автомобила „Опел“ е предприел маневра „заобикаляне“ по смисъла на §6, т. 80 ЗДвП и чл. 91, ал. 1 ППЗДвП, тъй като автомобилът „Тойота“ е започнал да се движи в момент, в който вече е била предприета маневрата по заобикалянето му, а ударът е бил обективно непредотвратим за водача на автомобила „Опел“.

Съгласно §6, т. 80 ЗДвП и чл. 91, ал. 1 ППЗДвП "заобикаляне" е преминаване на участник в пътното движение покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на ПТП все още не е бил приет и в сила чл. 43б ЗДвП, обн. ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. Съгласно приложимите към датата на ПТП чл. 91, ал. 2 и ал. 3 ППЗДвП заобикалянето се извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на съответен пътен знак – и от дясната, като водачът на заобикалящото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще ползва за заобикалянето. Не е установено наличието на насрещно движещи се превозни средтва, които да е следвало да бъдат пропуснати. Водачката на автомобила „Тойота“, която обективно също е започнала предприемане на маневра по заобикаляне, е следвало да възприеме в лявото си странично огледало вече предприелия в лявата лента маневра по заобикаляне автомобил „Опел“, да го пропусне и едва след това да потегли и заобиколи спрялата кола, за паркомястото на която напразно е чакала. Следва да се има предвид, че, с оглед недостатъчната ширина на дясната лента, обективно автомобилът „Опел“ е бил в лявата лента към момента на удара, като водачката на автомобила „Тойота“, е следвало да използва същата тази лента, за да продължи движението си – косо вляво и напред. Така според настоящия съдебен състав вината за настъпването на произшествието е изцяло на водачката на застрахования при ищеца автомобил „Тойота“, като поведението на другия водач – този на автомобила „Опел“, е в съответствие с нормативно установените правила за движението по пътищата и съобразено с актуалната пътна обстановка, поради което не е противоправно.