Определение № 2076 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2076 гр. Варна, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500781 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №20918/07.03.2025г. на И. П. Т., ЕГН**********, както и по частна жалба вх. №21721/11.03.2025г. на П. И. А., ЕГН**********, двете срещу Определение №2483/24.02.2025г. по гр. д.

№12720/2024г. на ВРС, 48-ми състав, в различни негови части, но с което е изменено (допълнено) Решение №4640 от 20.12.2024г. по гр.д. № 12720/2024г. на ВРС в частта му за разноските, като е осъден П. И. А., ЕГН**********, да заплати на И. П. Т., ЕГН**********, сумата от 183.38лв.

– разноски за адв. хонорар на ищеца по делото, съразмерно с уважената част от иска за издръжка на детето, разгледан в производство по чл.127, ал.2 СК, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата на И. Т. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на ВРС, доколкото на ищцата са били присъдени само част от сторените от нея разходи по делото от 25лв. държавна такса и 600лв. – адв. хонорар. Тъй като исковете й по чл.127, ал.2 от СК били „уважени изцяло“, на ищцата се следвали всички сторени от нея разноски.

Моли се за отмяна на определението и присъждане на всички разноски по делото.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба поради недопустимост още на молбата на ищцата по чл.248 от ГПК, защото същата не била представила списък по чл.80 от ГПК, в която връзка се развиват подробни съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

В жалбата на П. А. се излагат доводи за недопустимост, евентуално за 1 неправилност на определението на ВРС. Още молбата по чл.248 от ГПК на ищцата по делото е била недопустима поради непредставен списък по чл.80 от ГПК, в която връзка се развиват подробни съображения. По същите причини или поради липса на основание евентуално жалбата се поддържа да е неоснователна. Моли се за обезсилване или за отмяна на определението.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не изразява становище.

При извършената служебна проверка съдът преценява жалбите за редовни и допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити.

По съществото на жалбите въззивният съд намира следното:

Производството по делото пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК на И. Т. срещу П. А. за разрешаване на всички предвидени в разпоредбата въпроси за родителските права спрямо общото на страните дете.

Предявени са и насрещни искове със същото основание и предмет.

В последно о.с.з. ищцата чрез адв. Х. е заявила, че няма отделен списък по чл.80 от ГПК, но претендира да й бъдат присъдени държавна такса от 25лв. и адв. хонорар от 600лв. (л.85, абз. предпоследен).

С постановеното и влязло в сила Решение №4640/20.12.2024г. на ВРС упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която да бъде местоживеенето на детето, на бащата е определен РЛО и е осъден той за издръжка, като по издръжката има и частично отхвърлителна част.

Относно разноските в решението е посочено, че такива не следва да се присъждат поради посочени мотиви.

Подадена е молба вх. №151/02.01.2025г. от И. Т. с искане по чл.248 от ГПК да й бъдат присъдени горепосочените адв. хонорар и държавна такса.

С обжалваното определение молбата е уважена частично, като първо е прието, че в производства по чл.127, ал.2 от СК следвало съдебните разноски да бъдат разделени – по родителските права, местоживеенето и РЛО – от тези по издръжката, след което бъдат присъдени съразмерно само по издръжката.

По допустимостта: Съгласно чл.248 от ГПК съдът по искане на страните, предявено срочно, може да допълни или измени решението си в частта му за разноските. Съгласно чл.80 от ГПК ако страна, поискала разноски, не предстви списък на същите, тя не може да иска изменение на решението в тази му част. Списъкът на чл.80 от ГПК има спомагателна за съда фунцкия и служи за онагледяване на претендираните разноски; списъкът има и санкционна функция като предпоставка страната да иска изменение на решението в частта за претендираните от нея разноски по делото. Съгласно т.8 от ТР №6/2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на списък по чл.80 от ГПК не е основание да се откаже допълване на решението 2 относно разноските, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

В случая в решението на РС формално няма диспозитив по разноските между страните, поради което може да се приеме че и „без списък“ ищцата може да подаде молба по чл.248 от ГПК.

От друга страна ако се приеме, че молбата е за изменение на решението в частта за разноските, доколкото в мотивите на решението е изложено защо не следва да се присъждат такива, то в случая в последното о.с.з. ищцата чрез адв. Х. е заявила изрично, че претендира да й бъдат присъдени държавна такса от 25лв. и адв. хонорар от 600лв. (л.85, абз. предпоследен). Доколкото, както се обясни, списъкът има спомагателен характер и цели онагледяване на претендираните от страната разноски настоящият състав приема, че дори да не е налице отделен документ, именован „списък по чл.80 ГПК“, протоколираното искане на страната в о.с.з., включващо изброяване по вид и по размер на всеки отделен сторен разход по делото, претендиран да й бъде присъден, разкрива съдържателните белези на „списъка по чл.80 от ГПК“ и в този смисъл няма основание страната да бъде санкционирана за неизпълнение на задължението по чл.80 от ГПК с недопустимост на последващата й молба по чл.248 от ГПК.

По тези съображения, поотделно и особено в съвкупност, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне по всички предвидени в закона въпроси в интерес на детето. Ето защо нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават за страните, както са направени в производството пред първата инстанция (Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д.

№3/2023г. на ОСГК на ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и много други). И в разпоредбите на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК, и в тези на чл.59, ал.1 и ал.2 от СК, ясно, еднозначно и императивно е предвидено, че въпросът за издръжката е сред задължителните, които съдът следва да разреши в производство относно родителските права и мерките за тяхното упражняване, в интерес на детето. При това положение да се „разделя“ адвокатско възнаграждение по част от тези въпроси и да се присъжда такова само за издръжката, е в явно противоречие както с правилата на закона и целта на разглежданите производства, така и със задължителната практика на ВКС на РБ, цитирана по-горе, защото не се касае до „отделни искове“, а до комплекс от задължителни за разрешаване въпроси в интерес на детето. Единственото изключение от това правило са случаите, при които искът за издръжка (чл.143 СК и/или чл.150 СК) е предявен в отделно и самостоятелно производство, без разглеждане и без обусловеност от въпросите по чл.59 от СК и чл.127 от СК, какъвто случаят очевидно не е. А иск по чл.149 СК не е бил предявен и разгледан, противно на приетото.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като молбата по чл.248 от ГПК бъде оставена без уважение.

Разноски в производство по чл.248 от ГПК не следва да се присъждат, с 3 оглед недопустимостта на кумулирането на такива в производства с аналогичен предмет на разглеждане, в който смисъл е и практиката на ВКС.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение №2483/24.02.2025г. по гр. дело №12720 2024г. на ВРС, 48-ми състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. при ВРС №151/02.01.2025г. на И. П. Т. чрез пълномощник, за измение на Решение №4640 от 20.12.2024г. по гр.д. № 12720/2024г. на ВРС, в частта му за разноските, чрез присъждане на ищцата на сторените от нея разноски (600лв. – адв. хонорар и 25лв. – държавна такса) в производството по чл.127, ал.2 от СК пред ВРС, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4