Решение № 3215 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3215 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100504431 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. В. П. чрез особения му представител адв. Р. Р. срещу решение № 2512/20.02.2023 г. постановено по гр. д. № 70267/2021г. на СРС, ГО, 53 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилни фактически и правни изводи направени от първоинстанционният съд, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника за процесния период и през който е имал качеството на „потребител“ на топлинна енергия, съответно доставяне и потребление на топлинна енергия от ответника в процесния имот и чиято стойност възлиза на уважената главница, както и наличие на забава за изплащане на цената на потребената енергия. Твърди, че липсва и договор за дялово разпределение, въз основа на който да се дължи заплащане на възнаграждение за извършвана такава услуга.

Посочва, че всички горни нарушения са довели до постановяването на порочно съдебно решение, при неправилно приложение на материалния закон и грешни фактически и правни изводи. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

1

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

В хода на настоящото производство въззивникът е починал и на негово място е конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата му по закон Л. И. П., която в молба от 20.06.2024 г. заявява, че поддържа въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците И. В. П., Л.Ж. П. и С. В. П. да заплатят сумата в общ размер на 2175,79 лв., от които 1821,8 9 лв. - главница за топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 318,21 лв., както и сумата в размер на 28,96 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 6,73 лв., като сумите следва да се заплатят в условията на разделна отговорност на „Топлофикация София“ ЕАД, разпределени както следва: 1. И. В. П. - 55/60 от паричното задължение или сумата в общ размер на 1994,30 лв., от които 1669,80 лв. главница за топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 291,50 лв., както и сумата в размер на 26,40 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 6,05 лв.;

2. Л.Ж. П. - 4/60 от паричното задължение или сумата в общ размер на 145,04 лв., от които 121,44 лв. - главница за топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до 2 окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 21,20 лв., както и сумата в размер на 1,92 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 0,44 лв.; 3. С. В. П. - 1/60 от паричното задължение или сумата в общ размер на 36,26 лв., от които 30,36 лв. - главница за топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 5,30 лв., както и сумата в размер на 0,48 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно с лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 29.01.2021 г. в размер на 0,11 лв.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Ответниците са подали отговори в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

Оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват между страните да е налице облигационно отношение, както и че са собственици или вещни ползватели на процесния имот. Твърдят, че не са изпаднали в забава, тъй като фактурите не са публикувани на сайта на ищеца. Правят и възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Конституиран в производството като третото лице-помагач на страната на ищеца е „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за процесния апартамент с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

3

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1998 г. г., видно от който И. В. П. придобива 9/10 от процесния имот, а останалата 1/10 е придобита от Л.Ж. П. и В.С. П..

Видно от изготвена справка по №Наредба 14/2009 г. последният е починал на 22.02.2018 г., като негови наследници по закон за Л. П., С. П. и И. П..

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период по месеци и по пера, след взимане предвид на изравнителните сметки, възлиза на 2004.48 лв.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че процесната сума не е заплатена от ответната страна.

С решение № 2512/20.02.2023 г. постановено по гр. д. № 70267/2021г. на СРС, ГО, 53 състав, И. В. П. е осъден да плати на „Топлофикация София“ следните суми: сумата от 918,49 лв. - главница за топлинна енергия периода от м.10.2018 г.- до м.4.2019 г., 207.94 лв. - мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. до 17.05.2021 г., а за дялово разпределение - 10.86 лв. - главница за дялово за периода от 01.10.2018 г. до 7.12.2021 г., като исковете спрямо Л. П. и С. П. са отхвърлени.

Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу И. П., са уважени, е постъпила въззивна жалба.

В хода на настоящото производство същият е починал и на негово място е конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата му по закон Л. И. П., която в молба от 20.06.2024 г. заявява, че поддържа въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, но по същество- частично неправилно.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения и приет нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1998 г., неоспорен от страните, се установява, че ответникът е придобил процесния имот в съсобственост с Л.Ж. П. и В.С. П., последният починал, наследен от С. В. П., Л.Ж. П. и И. В. П.. Няма представени доказателства след тази дата процесното жилище да е продадено на трето лице или да е учредено право на ползване в полза на такова. С оглед изложеното съдът намира, че И. В. П. в качеството си на съсобственик по отношение процесния апартамент е бил потребител на топлинна енергия на основание съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ .

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. За топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило за процесния период, по месеци, и по пера, след взимане предвид на изравнителните сметки, на сумата от 2004.48 лв., които не са заплатени, видно от счетоводната експертиза.