Решение № 400 от 02.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Смолян, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца П. В. Д. срещу решение № 356/07.08.2025 г., постановено по гр. дело № 803/2023 г. по описа на РС - Смолян, в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян за заплащане на сума в размер на 2683,88 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сума в размер на 472,74 лв. - мораторна лихва. Решението се обжалва и относно осъждането на П. Д. да заплати на РД „ГП“ – Смолян съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. за отхвърлените искове, както и за осъждането му да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 150, 00 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение по ССчЕ.

В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не се споделят мотивите за отхвърляне на исковата претенция. Не се приема, че в ЗМВР, по отношение на полагащите нощен труд служители съществуват определени като „компенсаторни механизми“ и „други мерки за защита" в смисъла, посочен в Решение на СЕС по дело C‑262/20. Определените като такива в цитираното ТР и възприети от РС – Смолян не били насочени специално към полагащите нощен труд държавни 1 служители от МВР, нито пък се предоставяли поради и съобразно продължителността на труда им през нощта. Поставя се въпросът, поради какъв критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР

/касателно нощния труд/, са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от работещи по правоотношения извън системата на МВР. Изказва се предположение, че констатираното различие в нормативната уредба преследва икономически резултат.

В пространствен анализ на норми от правото на ЕС се излага твърдение, че поради приоритета на Общностното право над националното, съдът следва да не се съобразява с тълкуването, дадено в ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. По подробно изложени във въззивната жалба съображения се иска отмяна на Решение № 356/07.08.2025г., постановено по гражданско дело № 803/2023г. по описа на PC – Смолян в обжалваната му част, както и постановяване на акт по съществото на спора, с който да бъдат изцяло уважени предявените искове. Твърди се, че по арг. от чл.

81, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят е освободен от съдебни разноски.

Претендира се присъждане на такива за двете инстанции.

Въззиваемият – ГД „ГП“ - Смолян не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание във въззивното производство, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

В с.з., жалбоподателят поддържа изцяло съображенията за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба, като моли за отмяна на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в частта по отношение на главната искова претенция, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период П. Д. е бил служител на МВР по служебно правоотношение, като от неоспореното заключение на ССчЕ е видно, че същият е полагал труд на 12-часови смени, включително през нощта (между 22: 00 ч. и 6: 00 ч.) за периода от 11.10.2019 г. до 22.08.2023 г. Според вещото лице положеният от ищеца нощен труд през процесния период е общо в размер на 1786 часа, като след превръщането му в 2 дневен труд, преизчислен с коефициент 1, 143, същият е в размер на 2041 часа.

От заключението се установява, че часовете труд, получени като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1, 143, са в размер на 255 и дължимото възнаграждение за тези часове възлиза в размер на 2683, 88 лв. С определение в с.з. от 04.06.2025 г., РС- Смолян на осн. чл. 214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявените искове до размер на сумите 2683, 88 – главница и съответно 472, 74 лв. – за иска с основание по чл. 86 ЗЗД.

С Решение № 356/07.08.2025 г., РС – Смолян е отхвърлил предявените искове от П. Д. срещу Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, за заплащане на сума в размер на 2683,88 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 472,74 лв. - мораторна лихва.

Съдът осъжда Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на П. В. Д., сумите в размер на 500, 00 лв., представляваща левова равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2023 г., до окончателното изплащане и мораторна лихва върху нея в размер на 60.00 лв., начислена за периода от 01.09.2017 г. до 22.08.2023 г.

Със същото решение, П. Д. е осъден да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. за отхвърлените искове, както и да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 150,00 лв., представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допусната ССчЕ от 29.05.2025 г.

С решението, Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян е осъдена да заплати на П. Д. сумата от 300, 00 лв. представляваща съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за уважените искове по чл.

181, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 100,00 лв. във връзка със заплатена ДТ по уважените искове, а така също и сумата от 80,00 лв. за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за изготвеното заключение по ССчЕ от 11.01.2024 г.

В частта с която Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян е осъдена да заплати сумите в размер на 500, 00 лв., представляваща левова равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2020 г., сумата от 300, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за уважените искове по чл. 181, ал. 3 ЗМВР и произтичащия акцесорен иск, както и сумите от 100, 00 лв. за ДТ и 80, 00 лв. за ССчЕ от 11.01.2024 г., решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

3

За основателността на предявената претенция във връзка със заплащането на положен от жалбоподателя нощен труд, следва да се установи наличие на основание за превръщане на нощния труд в дневен по коефициент 1, 143, във връзка с което спорно между страните се явява обстоятелството дали при отчитането на нощния труд, положен от ищеца в процесния период в качеството му на служител на МВР се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната. Този въпрос е разрешен от ВКС с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, което има задължителна сила за съдилищата и следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ВКС изяснява, че продължителността на работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.

По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната сигурност.

От изложеното е видно, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, а различна от общото трудово законодателство уредба на същата, която не налага прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. На основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, вкл. и за полагане на труд през нощта от служителите в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В действала през процесния период Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за 4 компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, /както и в предходна редакция/, действително липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, поради което и в настоящия случай не е налице основание за превръщане на положения от ищеца нощен труд. Този извод съответства напълно на Правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС. С решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като е необходимо за полагащите труд през нощта да бъдат предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Като извод СЕС е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е взел предвид спецификата на служебните правоотношения и неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР, като е предвидил това да се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и преизчисляване ежегодно през първия месец на всяка година на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение, като критерий е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт ( чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР). Този механизъм до голяма степен компенсира евентуални негативни инфлационни процеси спрямо доходите на служителите и гарантира спрямо тях значително по-високо ниво на икономическа стабилност спрямо служителите или работниците, чиито трудови отношения се регулират от Кодекса на труда.