Решение № 137 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000829 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 260147/16.08.2024г., постановено по т.д. № 1105/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав съдът е отхвърлил предявените от А. Н. Д. и К. Х.

М., упражняващи функцията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД" - в несъстоятелност („КТБ“ АД /н./ ) срещу Г. П. Х., А. М. П. и Г. к. З. искове с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за присъждане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда от неизпълнение на задължения във връзка с договор за банков кредит от 16.07.2012 г. и анекс № 1 от 09.06.2014 г., сключени с „БГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Възложил е разноските по делото в тежест на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД.

В законоустановения срок А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи функцията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД" - в несъстоятелност са подали настоящата въззивна жалба. Поддържат доводи за недопустимост на решението, тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл единствено по предявения главен иск с правно основание чл. 57, ал.3 ЗБН, но е пропуснал да формира мотиви и да постанови диспозитив по предявените в условие на евентуалност още два иска по чл. 57, ал.3 ЗБН.

Евентуално оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд необосновано е приел за недоказано наличието на противоправно поведение от страна на ответника Г. З., в качеството му на *** на банката. В тази връзка намира за неправилни намира, изводите на съда, че Правилника за кредитната дейност (ПКД) от 2011 г. не предвижда задължения за този ответник, в качеството на заемащ длъжността *** „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“, които да са свързани с конкретни дейности в процеса по оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и по обезпечаването на кредита. Съответно намира за неправилен изводът на съда, че при това положение обстоятелството, че същият е подписал становището за предоставяне на кредита съвместно с П. Х. от Дирекция „Кредитен риск“ и го е представил на Управителния съвет, не е основание за ангажиране на негова отговорност за 1 неизпълнение на установената в банката процедура за минимизиране на риска при отпускане на процесния кредит, тъй като не отразява реално извършена дейност по оценка на кредитоспособност и обезпеченост.

Сочи, че в качеството си на *** „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“ ответникът Г. З. е имал конкретно определени в длъжностната си характеристика задължения, подробно изложени във въззивната жалба, включващи контрол и проверка на процеса по отпускане на кредити. Поддържа, че в нарушение на тези задължения той не е установил, респективно се е съгласил с обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен без да бъде проведена надлежна процедура по оценка на кредитоспособността на заявителя и без да бъдат предприети необходимите действия по обезпечаването му. При тези твърдения въззивникът намира за ирелевантно обстоятелството, че П. Х. не се е намирала под ръководството на ответника, тъй като се поддържа и от събраните по делото доказателства се установява лично поведение на ответника, осъществено в противоречие с изискванията на длъжностната му характеристика и на ПКД.

Жалбоподателят оспорва и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказана имуществена вреда по отношение на всички ответници. В тази насока излага съображения, че обстоятелството, че към момента на заемане на съответните длъжности от ответниците договорът за кредит е бил надлежно обслужван, като са постъпвали плащания съобразно погасителния план и е реализиран предвиденият приход, както и че към онзи момент не са били налице индикации за предстоящи финансови затруднения на кредитополучателя, не изключва настъпването на вредоносния резултат впоследствие.

Поддържа, че в по-късен етап са настъпили финансови затруднения на длъжника, като именно липсата на адекватна обезпеченост на кредитното вземане е довела до невъзможността банката да събере дължимите суми в рамките на инициираното от нея производство по несъстоятелност, предвид липсата на имущество, което да бъде осребрено.

При тези твърдения жалбоподателят извежда извод за настъпване на твърдяната имуществена вреда, както и за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нея и поведението на ответниците.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите (ответници в първоинстанционното производство) - А. М. П., Г. П. Х. и Г. к. З., с които се излагат доводи за неоснователност на същата. Поддържат се подробни становища по възраженията на въззивника. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на решението поради непроизнасяне по два евентуално предявени иска с правно основание чл.

82 във вр. с чл. 79 ЗЗД.

Пропускът на съда да се произнесе по заявена претенция не обуславя недопустимост на съдебния акт, а поражда основание за производство по чл. 250 ГПК, при направено искане от заинтересованата страна. В случая такова искане не е заявено, поради което не е налице предпоставка за развиване на производство по този ред.

Независимо от това, твърдението за липса на произнасяне по всички заявени претенции е и по същество неоснователно.

2

В исковата молба се посочва, че ответникът Г. Х., при осъществяване на функциите си на член на управителния съвет и член на УС на банката е причинил вреди на „КТБ“ АД /н./ при сключване на договор за кредит като е подписал същия без да е спазена установената с Правилника за кредитната дейност на банката процедура по оценка на кредитния риск и при липса на предоставена обезпечения. Въз основа на тези фактически твърдения искът срещу него следва да се квалифицира като такъв по чл. 57, ал.3 във вр. с чл. 240, ал.2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет.

Същото противоправно поведение се поддържа и по отношение на втория ответник А. П., който към момента на сключване на договора за кредит е бил *** на банката.

Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ.

Тези разпоредби са приложими и в отношенията между прокуриста и банката на основание препращащата норма на чл. 7, ал. 1 от ЗКИ и предвид липсата на специални правила за това.

При тълкуване на посочените правни норми във връзката им една с друга, се налага изводът, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти - едното правоотношение възниква на основание сключена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Ето защо, доколкото от изложените в исковата молба твърдения може да се направи извод, че действията на прокуриста, за които се твърди, че са причинили вреди на банката, са извършени при изпълнение на задължения, възникнали за него по силата на договора за прокура, следва да се приеме, че с предявените искове са с правна квалификация чл. 57, ал. 3 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

По отношение на Г. З. в исковата молба се твърди, че вредите за банката са възникнали от неизпълнение на възложените му ръководни функции въз основа на сключен с банката трудов договор. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с Кодекса на труда /КТ/.

Предвид това претенцията, насочена срещу него следва да се квалифицира като такава по чл. 57, ал.3 ТЗ вр. чл. 203, ал. 1 КТ.

Не се касае до евентуално съединяване на договорни и деликтни искове, нито до такива за солидарна или разделна отговорност, доколкото вида и обхвата на отговорността е въпрос на правна квалификация на изложените фактически твърдения. При солидарно предявени искове се счита, че спрямо всеки ответник е предявен отделен иск за цялата сума, поради което възможността за присъждане на по-малко, вкл. при разделност, е в рамките на обхвата на търсената защита съобразно диспозитивното начало. Ето защо налице са кумулативно субективно съединени искови претенции срещу тримата ответници.

Диспозитивът на обжалваното съдебно решение, макар и непрецизно формулиран, дава основание да се приеме, че с него съдът се е произнесъл по всички предявени срещу ответниците искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН. С решението са отхвърлени исковете за осъждане на тримата ответници за претърпени имуществени вреди от банката, настъпили от неизпълнение на техни задължения в качеството им на администратори на банката във връзка с процесния договор за кредит, тоест за неизпълнение както на законовите, така и на договорните им задължения като администратори.

По съществото на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба ищците твърдят, че на 16.07.2012 г. „КТБ“ АД /н./, действаща чрез изпълнителните директор Г. Х. и А. П. подписва договор за кредит с дружеството „БГ Корпорейшън“ ЕООД за предоставянето на банков кредит в размер на 7 350 000 лв., предназначени за закупуване на недвижими имоти. Договорът обаче е сключен при нарушаване на установената процедура за проверка на кредитоспособността на кредитополучателя. Не е било предвидено предварително учредяване на обезпечения, като 3 договорените такива е следвало да бъдат учредени в определен срок след усвояване на сумата. Въпреки това не е извършена проверка и не е осигурено тяхното предоставяне.

Поддържат, че нарушаването на вътрешните правила за кредитната дейност на банката, изразяващо се в неизвършване на проверка на кредитоспособността по установения ред и в липса на изискване за предоставяне на обезпечения преди усвояването на сумата по кредита, е довело до настъпването на имуществени вреди за банката. Сочат, че 15.09.2014 г. длъжникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за кредит, предвид което на 14.11.2014 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем. Вземането обаче не може да се събере по принудителен ред, включително в рамките на инициираното от банката производстово по несъстоятелност, тъй като поради липса на учредени обезпечения длъжникът се е разпоредил с имуществото си.

Намират, че вина за възникналата вреда носят ответниците, в качеството им на администратори на „КТБ“ АД /н./, които при сключването на процесния договор за кредит са нарушили вменените им задължения по силата на закона, договорите с банката и вътрешните правила за кредитната дейност (ПКД). В тази връзка сочат, че ответникът Г. к.

З. е нарушил условията по трудовия си договор и длъжностната си характеристика, като не е спазил задълженията си да контролира и следи кредитната дейност. Навеждат, че той е заемал длъжност *** „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“ към момента на сключване на процесния договор, а впоследствие, считано от 01.08.2013 г. заема длъжност началник управление „Кредитиране“. В допълнителната искова молба от друга страна твърдят, че същият към момента на сключване на договора е заемал длъжност „директор на управление „Кредитиране“, а впоследствие началник на управление „Кредитиране“. В рамките на трудовата си функция същият е допуснал подчинената му служителка П. Х. да изготви и внесе пред изпълнителните директори на банката положително становище от 16.07.2012 г. за сключване на договора въпреки, че не е била направена финансова оценка на риска на кредитоискателя и не са били учредени никакви обезпечения за минимализиране на риска от отпускане на сумата. В допълнителната искова молба сочат и че този ответник е следвало да следи за изпълнението на договора в частност да следи за реалното предоставяне на договорените обезпечения, но не е сторил това.