Решение № 15420 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15420 гр. С.........., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110102811 по описа за 2025 година

А. К. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., представляван от адв. С. Й. Д., със съдебен адрес: гр. .........., вход откъм ул. ........“, е предявил срещу „...........“ АД с ЕИК ........елен установителен иск за следното:

Да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираната от последният сума в размер на 303, 96 лв., за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г. - за главница, както и сума в размер на 72, 58 лв. - лихва, за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г., по партида с аб. номер .........., за имот находящ се в гр. .......... Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът основава иска на твърдения, че вземанията не са възникнали, евентуално същите не са станали дължими и изискуеми, и са погасени по давност.

С отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 и сл. от ГПК, ответникът чрез пълномощник заявява, че не оспорва иска, като твърди че ищецът не дължи процесната сума, с оглед на всички доводи релевирани в исковата молба. Не се оспорва, че ищецът не е потребител на „В и К“ услуги през процесния период, както и не се оспорват всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба. Ответникът твърди, че сума в посочения от ищецът размер за този период и за посочения имот не се претендира за плащане от страна на ищеца. Не се оспорва, че по отношение на процесното вземане е настъпила погасителна давност. Именно поради тази причина се твърди, че ответното дружество не е предприемало действия за принудителното й събиране. Ответникът моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските за водене на делото да се възложат върху ищеца, а алтернативно адвокатския хонорар се оспорва като прекомерен по размер.

При преценка на спора от фактическа страна следва да се отбележи, че нито една от двете 1 страни не представя доказателства, с които да установи дали за процесния по делото имот, находящ се в гр. С.......... на адрес: ул. ........ е открита партида на името на ищеца за ползване на „В и К“ услуги с абонатен номер .......... от ответника по делото. Ищецът не представя доказателства, че „...........“ АД иска от него да заплати процесните суми, а само излага твърдения в тази насока. Въпреки това, съдът приема, че отрицателните установителни искове, предявени по делото, чието правно основание е чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК са допустими, при наличие на правен интерес от предявяването им, само с оглед признанието на иска, направено от ответника, чрез пълномощника му – юрисконсулт .......... Твърдението на ищеца, подкрепено с признанието на ответника за наличие на спор, е основание съдът да приеме, че ищецът има правен интерес да иска отричане съществуването на процесното вземане.

С оглед признанието на иска от страна на ответното дружество, че ищецът не е потребител на „В и К“ услуги през процесния период, както и че вземането е погасено по давност, което е видно и с оглед посочения процесен период от време, искът следва да се уважи, но разноските да се възложат в тежест на ищеца.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разглеждания казус попада в посочената хипотеза. Ищецът не представи доказателства, че „...........“ АД претендира от него заплащане на процесните суми: 303, 96 лв., за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г. - за главница, както и сума в размер на 72, 58 лв. - лихва, за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г., по партида с аб. номер .........., за имот находящ се в гр. ........., следователно с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото, както и е признало иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска на А. К. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., представляван от адв. С. Й. Д., със съдебен адрес: гр. .........., вход откъм ул. ........“, предявен срещу „...........“ АД с ЕИК 130175000, с адрес на управление: гр. С.........., бул. .......... с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че А. К. С. не дължи на „...........“ АД сума в размер на 303, 96 лв. /155, 41 евро/, за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г. - за главница, както и сума в размер на 72, 58 лв. /37, 11 евро/- лихва, за периода от 10.06.2014 г. до 13.05.2015 г., по партида с аб. номер .........., за имот находящ се в гр. ........., като искането за разноски отхвърля като неоснователно на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2