Решение № 360 от 03.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Пазарджик, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200414 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Д. Ц. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, депозирана чрез адв.С. М. от АК- Пазарджик, против НП №21-0340-001746 от 14.01.2022г. на началник РУ- Септември при ОД на МВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП от обективна страна, като твърди, че процесното МПС се е движило със съобразена с атмосферните условия скорост. Настоява, че липсват доказателства за това от реализираното ПТП да е пострадало някое лице, поради което за водача не е възникнало задължението за сигнализиране на компетентните органи, съгласно нормата на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП. С 1 тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП, като претендира и сторените в съдебното производство разноски, които да бъдат присъдени по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.С. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирана писмена защита по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с обжалваното НП за това, че на 04.12.2021г., около 00:10 часа, в община Белово, на път Първи клас №8, в посока от гр.Костенец за гр.Белово, при км.151+939, на около 100 метра след разклона за с.Габровица, при управление на МПС- л.а. БМВ 316 с рег.№ ****, собственост на Г. Д. Г. от с.Сестримо, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост /заледена хлъзгава настилка/, при ляв завой губи контрол над МПС, излиза вдясно, извън пътното платно по посоката си на движение и се удря странично с дясната част на МПС в крайпътно дърво. В резултат на това настъпва ПТП с материални щети и леко ранен пътник- возещият се на задна седалка, вдясно, пътник- Г. М. П. от гр.София. След това водачът на МПС и другите участници в ПТП напускат мястото на произшествието, без да уведомят компетентната служба на МВР и укриват МПС.

По случая и във връзка със сигнал от служители при ФСМП- Белово за пострадало в резултат на ПТП лице била извършена проверка, в хода на която 2 срещу жалбоподателя, в качеството му на водач на процесното МПС, бил съставен АУАН бл.№221061/30.12.2021г. за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП, въз основа на който на 14.01.2022г. било издадено и атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 09.03.2024г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.03.2024г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, доколкото те са еднопосочни и същевременно вътрешно безпротиворечиви.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

След внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.

На първо място АУАН е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели очевидци на самото извършване на нарушението, а ако няма такива, то- на неговото установяване. Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят- св.Н. П. и неговият колега св.В. И. /вписан като свидетел по АУАН/, не са били свидетели в момента на извършване на вменените административни 3 нарушения. Доказано беше, че на местопроизшествието е бил освен жалбоподателят и пострадалият от ПТП- св.Г. П.. В този смисъл полицейските служители посетили местопроизшествието след неговото настъпване и след като жалбоподателят го е напуснал. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговия колега- св.В. И., а свидетеля очевидец- Г. П.. В същото време не са били налице и условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира освен в строго и лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до цялостна пълна отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

По-нататък и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че са н а л и ц е и други съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на атакуваното НП, които от своя страна също представляват самостоятелни основания за неговата отмяна в отделните му части, касаещи всяко едно от административните нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, е незаконосъобразно.

Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Няма съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна. При това положение трябва безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл.7 ал.1 от 4

ЗАНН, всяко административно нарушение следва да е извършено виновно, под формата на умисъл или непредпазливост, като, съгласно чл.7 ал.2, непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, в случая- тези на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК.

В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във връзка с нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

В случая на жалбоподателя е вменено извършването на умишлено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП- движение с несъобразена скорост. Според съдебната теория и практиката по транспортно право скоростта може да бъде четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но несъобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се установи дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е било сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това, непосочването в АУАН и НП на конкретната несъобразена скорост /респ. каква е трябвало да бъде скоростта, за да е съобразена/, води и до недоказаност на обвинението.

В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още помалко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния 5 пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.

Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП- като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения.

Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост и на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност на деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП, съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

В конкретния случай освен предположение за вината на нарушителя поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно в тази му част.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП, е незаконосъобразно и в тази му част.

По отношение другото вменено нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП в НП е посочено, че жалбоподателят и другите участници в ПТП с пострадало лице са напуснали местопроизшествието, без да уведомят компетентната служба на МВР, н о за това, че последното е било изобщо възможно липсва посочване на конкретни доказателства. Задължението за оставане на мястото на произшествието произтича от необходимостта за изясняване вината, доколкото в резултат на настъпилото ПТП е пострадало лице. Поради това, за да е налице твърдяното неизпълнение на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ от ЗДвП, АНО е следвало да прецени събраните от него самия доказателства, които да съпостави със съдържанието на нормата на посочената законова разпоредба. В случая, в хода на извършената проверка по случая е бил изготвен Протокол за ПТП №1713477/30.12.2021г. /л.67/, а не 6 такъв за ПТП с пострадали лица, съдържанието на който явно не е било съобразено при извършването на преценка за наличието на доказателства относно възникване на задължение за водача на процесното МПС за уведомяване на компетентните служби на МВР.