Решение № 253 от 16.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20215300500949 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу решение

№260065/07.01.2021г. по гражданско дело № 5046/2019г. по описа на РС Пловдив. Първата жалба е на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., чрез адв.Г.К. и адв.Н.З. срещу решението, в частта в която е признато за установено по отношение на жалбоподателките, че „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД е собственик на движими вещи с №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 23, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 38, 39 и 40, като същите са осъдени да предадат на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД владението на тези движими вещи, като искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен за движими вещи с №№ 2, 11, 18, 19, 21, 22, 24, 25, 32, 34, 35, 36, 37 и 41, като жалбоподателките са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 227,22 лв. обезщетение за ползване без правно основание на движимите вещи за периода 06.01.2019 г. – 01.04.2020 г., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен иск в размер на 4 501,32 лв. за периода от 31.03.2016 г. до 05.02.2019 г., като погасена чрез прихващане с насрещното вземане на Т.А., Д.Ш., С.Н. и Д.Р. в размер на 4 274,10 лв. и за разликата над 1

4 501,32 лв. до 8 923,23 лв. като неоснователен.

Тези четири жалбоподателки обжалват решението в частта, в която исковете са уважени по чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД, като сочат, че относно иска по чл.108 от ЗС исковите претенции са недоказани и съдът неправилно е обсъдил доказателствения материал и факта на наличието на касови бонове, които се държат от физическото лице Й.П. и представляваното от него юридическо лице. Не са обсъдени фактите, свързани с неиздаване на разписки по договор за наем. Неправилно са обсъдени свидетелските показания, приемо-предавателен протокол, издаден от „Аксус офис експерт“ ЕООД, неговото значение за придобиване на собствеността. Относно фактическата власт върху движимите вещи се сочи, че доверителките притежават идеални части от собствеността на северозападния апартамент на втори жилищен етаж, който също е бил предмет на договора, в който също се намират вещи. Възразява се във връзка с правомощието на лицето П.Ш. по делото за приемо-предаването на движимите вещи и тяхното фактическо държане. Сочи се, че наемателят е изоставил вещите в недвижимите имоти и не е заплащал наем за тяхното съхранение, като се поддържат евентуални възражения за прихващане. Сочи се, че Районен съд - Пловдив неправилно и необосновано е приемал, че със сключване на договора за наем са се отдавали и намиращите се в имота движими вещи. Относно претенцията по чл. 59 от ЗЗД се сочи, че не може да се приеме, че същите са владени и ползвани по посочения начин. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД в обжалваната част. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор от „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, в който горната жалба се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на решението в тази част. Претендират се разноски по делото.

Втората въззивна жалба е на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД. Същата е в частта, в която се отхвърлят претенциите по чл.108 от ЗС за гореизброените движим вещи. Сочи се, че решението е неправилно, немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно районният съд приема, че някои от вещите представляват трайно прикрепени подобрения към неговия недвижим имот, а именно за шкафове в 2 кухнята. По отношение на другите движими вещи се сочи, че договорът за покупко-продажба е неформален и не му е необходима писмена форма.

Продажбата се доказва с наличните търговски гаранции за движимите вещи, като се сочи, че е доказано, че тези движими вещи в недвижимите имоти са идентични на тези по исковата молба. Сочи се, че по отношение на вещите, чиято собственост се установява, не се установява да са на адреса и също съдът следва да се произнесе и да уважи предявените евентуални искове, като присъди тяхната равностойност.

Искът по чл.59 от ЗЗД се поддържа до пълния предявен размер от 8 761,39 лв. По отношение на извършеното от съда прихващане се твърди, че същото е незаконосъобразно и извършено като не са били налице предпоставките да се извърши това по закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част изцяло и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от четирите ответници Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., с който същата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на решението в тази част. Претендират се разноските.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., че иска по чл.

108 от ЗС е недоказан и съдът неправилно е обсъдил доказателствения материал и факта на наличието на касови бонове, които се държат от физическото лице Й.П. и представляваното от него юридическо лице. Не са обсъдени фактите, свързани с неиздаване на разписки по договор за наем.

Неправилно са обсъдени свидетелските показания, приемо-предавателен 3 протокол, издаден от „Аксус офис експерт“ ЕООД, неговото значение за придобиване на собствеността. Правилно РС Пловдив е приел, че доколкото става въпрос за движими вещи, за който не е предвидена определена форма за прехвърляне на правото на собственост, то събраните доказателства са достатъчни за установяването на това обстоятелство. По отношение на касовите бележки следва се приема, че именно ищецът се легитимира като собственик, макар тези бележки да не съдържат данни за купувача, защото последният се определя от държателя на документа. В този смисъл се съобразят и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 37 от 13.11.1984 г. по гр. д. № 16/84 г., ОСГК. РС Пловдив детайлно и за всяка една вещ е изложил отделни мотиви, защо приема, че искът по чл.108 от ЗС следва да се уважи или да се отхвърли. Тези мотиви почиват на събраните доказателства по делото, като налична ли е вещта в сградата, има ли за нея касова бележка или други документи за придобиването й, идентична ли е вещта като характеристики, дали са намерени и описани от ЧСИ и от вещите лица по КСТЕ тези вещи в сградата. РС Пловдив правилно е оценил и значението на представения приемо-предавателния протокол от 04.04.2013г. /л.42 от делото/. Този протокол ясно сочи, че процесните вещи са приети като собствени от ищеца „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, действащ чрез управителя си Й.П.. За голяма част от вещите има съставени и фактури, в които отново като купувач се сочи търговското дружество, а не физическото лице П.

/л.59,82,84,86,88,95/. Всичко това съчетано с безспорно доказания по това дело факт, че сградата взета под наем се е ползвала за търговски нужди /лицензирана е за хостел/ от търговското дружество ищец и се е ползвала по това предназначение, поради което и движимите вещи в нея са били част от инвентара придобит за упражняването на тази търговска дейност от търговското дружество. Горния извод не се променя от факта, на липсата на счетоводно записване на тези вещи в счетоводството на ищеца и един от доставчиците. Това е така, защото счетоводните записвания са вторично отражение на обективни сделки и операции на търговеца, а не обратното.

Неоснователно е възражението на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., че същите не притежават идеални части от собствеността на северозападния апартамент на втори жилищен етаж, който също е бил предмет на договора, в който също се намират вещи. Като се възразява във връзка с правомощието на лицето пълномощник П.Ш. по делото за приемо-предаването на движимите вещи и 4 тяхното фактическо държане. РС Пловдив законосъобрано е преценил, че безспорно ищецът е бил отстранен от имота от П.Ш., който е пълномощник на ответниците. Договорът за наем е бил сключен между ищеца и ответниците, чрез същия пълномощник П.Ш.. Със сключването му е възникнало валидно облигационно правоотношение за възмездното ползване на обекта - целия втори и трети етаж на сградата. Правилно РС Пловдив приема, че факта, че останалите съсобственици не са страни по договора не променя извода, защото за валидното възникване на облигационното правоотношение не е необходимо наемодателят да е собственик, нито всичи съсобственици да са страни по него. Обоснован е извода на РС Пловдив, че тъй като договорът е сключен именно с ответниците, действащи чрез техния пълномощник, при уреждането на взаимоотношенията по прекратяването на договора и освобождаването на имота, следва да се приеме, че П.Ш. е действал в това си качество. Правилно ПРС приема, че от ангажираните по делото доказателства, се установява след 31.03.2016г. именно ответниците, чрез техния пълномощник П.Ш., да са установили фактическа власт върху вещите на ищеца останали в имота. Нашия закон не изключва възможността владение да се придобива и предава и чрез пълномощник.

Неоснователно се поддържа и възражението, че наемателят е изоставил вещите в недвижимите имоти и не е заплащал наем за тяхното съхранение, като се поддържат евентуални възражения за прихващане. Видно от разпитаните свидетели по делото Р.М. и К.Г. /л.273 и л.274/ до дата 31.03.2016г. управителят на търговското дружество ведно с тези две лица са събирали движими вещи от процесната сграда, когато се е явил пълномощника П.Ш. с ключар и е заключил имота, препятствайки възможността да се изнесат всички движими вещи от сградата, въпреки желанието на управителя на ищцовото дружество. Следва да се посочи, че движимите вещи са много, някой от тях следва да се разглобяват и изваждането им отнема много време. На управителя П. е дадена възможност само да заснеме вещите в помещенията, от които му се отнема владението, чрез отнемането на вещта даваща достъп до имота – ключове на жилищата. С действията си управителя на дружеството Й.П. е демонстрирал, че иска да си прибере движимите вещи, а с действията си пълномощника на ответниците е демонстрирал, че няма да позволи това да се случи, което изключва 5 възможността да се приеме от съда, че наемателят е изоставил вещите в недвижимите имоти, напротив отнето му е владението от пълномощника на ответниците. Ето защо жалбите на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш. са неноснователни.

Неоснователно е възражението на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, че решението в частта, в която се отхвърлят претенциите по чл.108 от ЗС за гореизброените движим вещи е неправилно, немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението, че неправилно районният съд приема, че някои от вещите представляват трайно прикрепени подобрения към неговия недвижим имот, а именно за шкафове в кухнята. Законосъобразно е виждането на РС Пловдив, че самото закрепване на кухненското обзавеждане във всички случаи е извършено с болтове и други механизми, които също ще следва да бъдат премахнати със самото кухненско обзавеждане или след това. Поради горното при демонтажа ще останат следи по стените от самите шкафове, закрепващите механизми (които също ще следва да бъдат демонтирани), ще е необходим ремонт и боядисване на стените, евентуално и на свързаните инсталации. Правилен е и правния извод, че след като тези движими вещи са прикрепени към имота по начин, че отделянето им съществено ще го увреди, следва да се приеме, че те представляват подобрение - в този смисъл РС Пловдив се е позовал и на Решение № 93 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК.