Определение № 2611 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2611 гр. Варна, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501034 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 16693/02.03.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от И. С. Н., ЕГН ********** срещу Решение № 291/27.01.2026г. постановено по гр.д. № 15601/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. С. Н., че ищците В. Я. С., К. Р. С., З. Р.

С., А. М. Я., Б. А. А., В. К. К. и З. И. К. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********* съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място със Заповед №РД-18-34/16.06.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес с. Ш****, местност „**“, с площ от 2148 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, десета категория, при граници и съседи по кадастрална карта: имоти с № *******, № ******, № ****** № *****, № ******* и № 8******, на следните основания и при следните права: за В. Я. С. и К. Р. С. - 1/8 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; за З. Р. С. - 1/8 идеална част от имота, на основание договор за покупко-продажба; за А. М. Я. и ********* - 1/4 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; за В. К. К. и З. И. К. - 1/4 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; и за Б. А. А. - 1/4 идеална част от имота, на основание договор за дарение и И. С. Н. Е ОСЪДЕН да предаде на ищците В. Я.

С., К. Р. С., З. Р. С., А. М. Я., Б. А. А., В. К. К. и З. И. К. владението на недвижимия имот с идентификатор ****** по Кадастралната карта на с. Ш****, находящ се в местност „**“, с площ от 2148 кв.м.; ОСЪДЕН Е ответника И. С. Н. да премахне за своя сметка следните преместваеми обекти: фургон от 20 кв.м.; каравана от 20 кв.м.; дървено бунгало от 20 кв.м., както и ограда от 290 линейни метра, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ****** 1 по Кадастралната карта на с.Ш****, находящ се в местност „**“с площ от 2148 кв.м., по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС от В. Я. С., К. Р. С., З. Р. С. , А. М. Я., Б. А.

А., В. К. К. и З. И. К.

Въззивникът – И. С. Н., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост и неправилност на обажалваното решение. Твърди се недопустимост на първоинстанционното решение в частта по уважените осъдителни искове за собственост поради наличието на несъответствие между заявените от ищците права по отношение на процесния имот и тези удостоверени в нот.актове за собственост, на които основават правата си. Във връзка с горното се оспорва и наличието на идентичност между имота, по отношение на който ищците са придобивали идеални части и процесния имот, включително поради наличието на съществено несъответствие на площта на имота посочена в нот.актове и действителната площ на процесния имот с ид.****** по Кадастралната карта на с.Ш****.

Твърди се недопустимост на първоинстнационното решение и в частта по негаторния иск поради липса на навени от ищците твърдения за това по какъв начин поставените от ответника в имота фургон, каравана и дървено бунгало им пречат за пълноценното ползване на поземления имот, за който твърдят, че са негови собственици.

По същество се твърди неправилност на обжалваното решение, поради това, че е постановено от съдия, спрямо когото са били налице основания за отвеждане от разглеждане на спора, поради „основателно съмнение в неговата безпристрастност“. Излага се също, че обжалваното решение е постановено при липса на цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и превратно тълкуване на ангажираните гласни доказателства.

Позовава се на липса на изложени от съда мотиви за кредитирането на едни и некредитирането на други доказателства, както и кои приети от съда факти, от кои събрани по делото доказателства се установяват. Счита, че формираните крайни изводи за основателност на предявените искове за собственост не съответстват на ангажираните доказателства, поради което обжалваното решение се явява необосновано. По отношение на негаторните искове се посочва, че същите са уважени без да са изложени мотиви по какъв начин наличните в имота фургон, каравана и бунгало, както и ограждането на имота, са създали за ищците пречки да ползват имота си, както и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Отделно от това счита, че при извод за неоснователност на исковете за собственост, аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на негаторните искове по чл.109 от ЗС. Моли, при извод за допустимост на обжалваното решение, същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави доказателствени искания за приемане на представени в първоинстанционното производство писмени доказателства, които не са били приети от съда поради допуснато процесуално нарушение, а именно: Нот.акт № 73/2024г., удостоверение за раждане от 04.09.2012г. издадено от община Варна, искова молба, техническа експертиза, както и решение по гр.д.№ 3459/2004г. по описа на ВРС, констативен нот.акт № 127/2005г., ведно със скици, както и за провеждане на СТЕ с поставени задачи за изследване идентичността на процесния имот с този по нот.акт № 147/2004г., както и дали имот с ид.******* е бил част от 2 имота по нот.акт № 147/2004г.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Б. А. А., с който заявява становище за неоснователност на същата и за допустимост, правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Счита, че исковете са процесуално допустими и редовни касателно заявените права и индивидуализацията на процесния имот. Счита, че правилно са установени всички елементи от фактическия състав на исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, поради което правилно исковете са уважени.

Излага, че е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като в съответствие с тях съдът е приел, че праводателя на ищците Конда К. е придобил по давност процесния имот, тъй като владението му е било непрекъснато, явно и спокойно, поради което правото на собственост е било прехвърлено с валидни разпоредителни сделки в полза на ищците. Излага, че ответникът не е установил твърденията си да е придобил по давност процесния имот, предвид на това, че неговият баща е бил държател на имота и го е ползвал със съзнанието, че е чужд. По иска по чл.109 от ЗС посочва, че разположените в имота фургон, каравана, бунгало и извършеното ограждане възпрепятстват правото на ищците да използват целия имот, поради което правилно е уважен. Възразява по доказателствените искания направени с въззивната жалба като счита, че не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК, тъй като страната е могла и е следвало да ги направи в първоинстанционното производство. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Отговор на въззивната жалба са депозирали и К. С. и В. С., чрез процесуалния си представител, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна, а доводите за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като неоснователно и неподкрепени от доказателствата. Считат, че предявените с исковата молба искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ГПК са редовни от към изложени фактически твърдения и формулиран петитум и е налице правен интерес за ищците предвид заявеното оспорване от ответника на правата им с твърдения, че именно той е собственик на процесния имот.

Излагат, че съдът е събрал всички относими и допустими доказателства и извършвайки подробен анализ е достигнал до извод, че праводателят на ищците Конда К. е придобил по давност процесния имот с осъществявано владение в периода от 1983г. до 2004г. Имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на ответника и той го е владял с ясното съзнание, че не е негов. Посочва, че са изложени мотиви и във връзка с възражението на ответника, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност поради това, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като е прието от заключението на проведената СТЕ и показанията на св.П.

П., че имотът е останал частна земя, не е бил внасян в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване. Излага, че владението на ответника с намерение за своене не е установено от ангажираните по делото доказателства – нито ползването на целия имот, извън частите заети с фургон, каравана и бунгало, нито ограждането му, което се е случило по време на воденето на процеса, нито законовоизискуемия 10 годишен срок на владеене. По отношение на доказателствените искания с въззивната жалба посочва, че същите са неотносими към спора, поради което правилно са били оставени без уважение от първоинстанционния съд.

3

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените разноски във въззивната инстанция.

Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран и от З. Р. С.. Счита, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което жалбата е неоснователна. Поддържа, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС са процесуално допустими. Посочва, че съдът е осигурил в пълен обем възможност на ответника да реализира правото си на защита и е обсъдил в наведените възражения относно предмета на спора. Излага, че е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, в следствие на което съдът е достигнал до законосъобразен извод за основателност на предявените искови претенции. Поддържа, че владението на праводателя Конда К. не е било прекъсвано независимо от това, че през годините различни лица са били допускани от него да ползват имота, в това число и бащата на ответника. Счита, че ответникът не е доказал, че е извършвал действия, от които да е видно, че ползването на имота от негова страна е било осъществявано по начин, който да покаже, че го счита за свой. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Възразява срещу направените с въззивната жалба доказателствени искания и счита, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за събирането им във въззивната инстанция.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Въззиваемата страна се представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

По направените от въззивника доказателствени искания, съдът намира следното.

Представените от ответника писмени доказателства в съдебното заседание от 21.02.2025г.

/искова молба по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, СТЕ по гр.д.№ 3459/2004г., Решение постановено по гр.д.№ 3459/2004г. по описа на ВРС, удостоверение за раждане на Симеон И.в С., нот.акт № 127/2005г., нот.акт № 73/2024г./ касаят имот различен от процесния, а именно ПИ с ид.******* по Кадастралната карта на с.Ш****, което ги прави неотносими към предмета на спора. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание ответникът е твърдял, че имота с ид. *******, собственост на трети за спора лица, е бил част от имота, за който е издаден констативения нот.акт № 147/2004г. в полза на праводателите на ищеца. Въведени едва във второто съдебно заседание и твърденията и исканията за ангажиране на доказателства във връзка с тях се явяват преклудирани. Аналогично, в отговора на исковата молба ответникът не е оспорвал наличието на идентичност между 4 процесния имот, имота, за който Конда К. е бил признат за собственик и този, с който се е разпоредил в полза на ищците. Оспорването на правата на праводателя е било, че същият не е придобил по давност имота по съставения в негова полза констативен нот.акт № 147/2004г. и следователно не е могъл валидно да прехвърли права в полза на ищците. На това основание настоящият съдебен състав намира, че отказвайки да приеме писмените доказателства и да допусне провеждането на СТЕ със задачи да се изследва идентичността на процесния имот с този по нот.акт № 147/2004г., както и дали имот с ид.******* е бил част от имота по нот.акт № 147/2004г., първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Горното означава, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за приемането им във въззивната инстанция.