Решение № 1291 от 03.08.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1291

Ямбол, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700232 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП./.

Образувано е по повод на жалба с вх. № 1396/01.06.2026г.по описа на Административен съд –Ямбол, подадена от Н. С. И. с [ЕГН],с адрес [населено място], : [жк],[адрес],със съдебен адрес:[населено място],[улица],[кантора],чрез адв.И. Г.,АК [област] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000064г.от 18.05.2026г-изд. от Т. П. М. – на длъжност началник сектор към ОДМВР Ямбол,сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР Ямбол, по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт,тъй като са налице основанията по чл.146,т.1-т.5 от АПК. В тази връзка на първо място се твърди, че обжалваната заповед е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма и в противоречие с целта на закона. В случая е налице дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.Излагат се аргументи на осн.чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП и чл.23,ал.1от Наредба №1/19.07.2017г. за определящото значение на резултата от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за преценка от АНО наличие на основание за налагане на принудетелна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП.

Към жалбата са приложени трудов договор и допълнително спорасумение към трудов договор №25/23.06.2004г. за изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с код по НКПД:83322010; удостоверение за раждане от 31.03.2009г.на С. Н. И.;

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явявя и не се представлява.

Ответникът Т. П. М. – на длъжност началник сектор към ОДМВР Ямбол,сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР Ямбол, издател на процесната заповед редовно уведомен, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт П., която оспорва жалбата.Моли да бъде постановено решение, с което се потвърждава административния акт като правилен и законосъобразен.Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от административната преписка и представения с нея акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№GA 4983461 от 14.05.2026 г.,на същата дата в [населено място] на [улица] до номер 18, Н. С. И. с [ЕГН], като водач на МПС –[марка, модел] с рег.№[рег. номер] в посока на движение към кръстовището с [улица]управлява лек автомобил [марка, модел] с рег.№[рег. номер],черен металик, собственост на М. С. И. с [ЕГН], след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000 “ с инвентарен номер ARRD-0009, годен за употреба до 04.2027г.и тестова касета с REF8323634 и LOT ARUK-0481 годна до 01.2027г.,като уредът е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини.Пробата с номер 097 е започната на 14.05.2026г.в 22:33ч. и завършена на 14.05.2026г.в 22:37ч.На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 310096.Водачът на процесното МПС уведомява полицейския екип, че не е употребил наркотични вещества, а на 13.05.2026г. е изпил лекарствен продукт “Аулин“.Възнамерява да даде кръв за изследване в ЦСМП-гр.Ямбол.

При тези данни проверяващият е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ: прекратяване на регистрация на ППС.

На водача е съставен (АУАН)№GA 4983461 от 14.05.2026 г, като е издадена и процесната заповед, талон за изследване № 310096, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.

Със ЗППАМ № 26-3392-000064г.от 18.05.2026г.на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

По делото е приета административната преписка по издаването на оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000064г.от 18.05.2026г-изд. от Т. П. М. – на длъжност началник сектор към ОДМВР Ямбол,сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР Ямбол, по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , с която на основание чл. 22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца заради това, че управлява лек автомобил [марка, модел] с рег.№[рег. номер],черен металик, собственост на М. С. И. с [ЕГН], след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000 “ с инвентарен номер ARRD-0009, годен за употреба до 04.2027г.и тестова касета с REF8323634 и LOT ARUK-0481 годна до 01.2027г.,като уредът е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини.Пробата с номер 097 е започната на 14.05.2026г.в 22:33ч. и завършена на 14.05.2026г.в 22:37ч. Издадена е ЗППАМ № 26-3392-000064г.от 18.05.2026г- от Т. П. М. – на длъжност началник сектор към ОДМВР Ямбол, по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателства: Заповед № 326з-2012/17.12.2025г. на директора на ОДМВР-Ямбол, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени полицейските органи при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/.

Следователно, обжалваната ЗППАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП №1392651 / 15.04.2026 г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия. Същата съответства на изискванията за форма. Мотивирана е с конкретни прояви на водача на МПС. Посочени са фактическите и правни основания за издаването й в степен, която позволява на адресата на заповедта да разбере мотивите и волята на административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Посочената ПАМ се прилага за водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

От събраните по делото доказателства се установява, че на от 14.05.2026 г около 22.37 часа Н. С. И. с [ЕГН] е управлявал лек автомобил [марка, модел] с рег.№[рег. номер],черен металик, собственост на М. С. И. с [ЕГН].

При проверка с техническо средство „Drug Test 5000 “ с инвентарен номер ARRD-0009, годен за употреба до 04.2027г.и тестова касета с REF8323634 и LOT ARUK-0481 годна до 01.2027г.,като уредът е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини/.На водача е издаден талон за медицинско изследване номер310096 Н. И. уведомява полицейския екип, че не е употребил наркотични вещества, а на 13.05.2026г. е изпил лекарствен продукт “Аулин“.Възнамерява да даде кръв за изследване в ЦСМП-гр.Ямбол.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП., редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразените в оспорената заповед и АУАН факти, поради което съдът счита, че е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. б, пред. първо от ЗДвП. АНО няма право на самостоятелна преценка относно налагането на предвидената ПАМ, а е длъжен да я наложи, тъй като действа в условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.