Решение № 873 от 30.09.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 763/2025
- Вид
- Решение № 873
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 224, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 22, ал. 2, т. 18 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 22, ал. 1, т. 18 и ал. 9 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 118 и 119 · Кодекс на труда
- чл. 118 и 119 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 51б, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 78, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 873 гр. Перник, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100763 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 59, във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 59, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от А. К. К., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **** ******,бл.**,ап.** против Технологична професионална гимназия „Мария Кюри“, ЕИК 000379155, с адрес: гр. Перник, ул. Рига № 1, представлявана от Цветелина Миланова – директор.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „старши учител“. Сочи, че със заповед № РД-13-882/17.07.2023 г. трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 19.07.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ – придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че към този момент брутното и трудово възнаграждение е било в размер на 2259.95 лв. и че ответникът и е изплатил сумите, както следва: 10222.91 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 дни до 2009 г., 26 дни до 2022 г. и 31 дни до 2023 г.; 24994.09 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати.
Сочи, че е била синдикален член на СО на СБУ към КНСБ в ТПГ „Мария Кюри“ и редовно е заплащала членския си внос.
Поддържа, че на 10.08.2023 г. към КТД № Д 01-269 от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование е подписан Анекс № ДО1 – 192/10.08.2022 г., с 1 който е договорено увеличение на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г. Сочи, че разпоредбата на чл. 27 от КТД определя минималните работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование, като според нея минималната работна заплата за старши учител е в размер на 1763.00 лв.
Ищцата счита, че действието на посочения анекс е със задна дата – 01.01.2023 г. и разпоредбите му са приложими и по отношение на лицата, които са били в трудово правоотношение към този момент, но с прекратено такова към подписването му. Затова твърди, че ответникът и дължи сумите, както следва: 338.99 лв. – представяща разликата между увеличеното и изплатеното трудово възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 19.07.2023 г.; 1533.44 лв. – представляваща разликата между увеличения размер на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван годишен отпуск за 42 дни до 2009 г., 26 дни до 2022 г. и 31 дни до 2023 г.; 3749.11 лв. – представляваща разликата между увеличения размер и полученото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 от КТД равняващо се на 11 броя брутни трудови възнаграждения.
Излага, че със заявление от 26.10.2023 г. е поискала от ответника да и заплати посочените суми, но това не е сторено.
Искането към съда, след допуснатото изменение на исковете в съдебно заседание от 12.09.2025 г., е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1565.84 лв. – представяща разликата между увеличеното и изплатеното трудово възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 19.07.2023 г.; сумата от 1333.67 лв. – представляваща разликата между увеличения размер на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван годишен отпуск за 42 дни до 2009 г., 26 дни до 2022 г. и 31 дни до 2023 г.; сумата от 3617.79 лв. – представляваща разликата между увеличения размер и полученото обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 4 от КТД равняващо се на 11 броя брутни трудови възнаграждения.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът признава обстоятелствата, че ищцата е работила при него по трудово правоотношение, прекратено на 19.07.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Оспорва изцяло предявените искове. Излага, че изменението на КТД с анекс от 10.08.2023 г. няма обратно действие и изменените разпоредби са приложими само за заварените трудови правоотношения. Счита, че към този момент трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, поради което тя няма качеството заето лице по смисъла на чл.
27, ал. 2 от Анекса и чл. 51б, ал. 5 от КТ. Затова разпоредбите на КТД са неприложими както по отношение на нея, така и по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение, по което е била страна. В подкрепа на това становище е посочено, че с оглед разпоредбите на чл. 118 и 119 от КТ е обективно невъзможно изменението на вече прекратеното трудово правоотношение чрез увеличение размера на трудовото възнаграждение.
2
Ответникът поддържа, че горният извод се налага и от нормативните актове, уреждащи финансирането на системата на предучилищното и училищното образование – ЗПУО, Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Сочи, че в чл. 22, ал. 2, т. 18 от ЗПУО е предвидено, че с държавен образователен стандарт се определя нормирането и заплащането на труда в системата на предучилищното и училищното образование. Излага, че държавният образователен стандарт е Наредба № 4/2017 г., като според чл. 18, ал. 4 от нея конкретните размери на основните работни заплата на персонала в институциите, които прилагат делегиран бюджет се договарят от директора, съобразно КТД и/или вътрешните правила за работна заплата въз основа на определените годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определят с индивидуалния трудов договор. Сочи, че съгласно ВПРЗ на ответника, основната работна заплата на лицата, заемащи длъжността „старши учител“ през процесния период е 1533.00 лв.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е член на синдикална организация, подписала КТД – СБУ. Оспорва доказателствената стойност на представеното писмено доказателство за установяване на това обстоятелство, като твърди, че то е създадено за нуждите на производството и не установява възникването на членството според устава на СБУ, както и реалното внасяне на членския внос.
Ответникът поддържа, че ищцата е работила на длъжност „старши учител“ до 19.07.2023 г. и трудовото и възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било определено съобразно Вътрешните правила за работна заплата в размер на 1533.00 лв. Сочи, се съобразно него правилно са изчислени дължимите и се обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 24994.09 лв., по чл. 228, ал. 1 от КТ в размер на 10222.91 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 10222.91 лв. и са и изплатено своевременно.
Излага, че към момента на изменението на КТД – 10.08.2023 г. и изменението на Наредба № 4/2017 г. – 03.09.2023 г., ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника, поради което не и се дължи увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото и правоотношение. Счита, че Анекс към КТД от 10.08.2023 г. не влиза в сила считано от 01.01.2023 г., а предвижда увеличение размера на работните заплати от посочената дата на лицата, които към момента на изменението се намират в трудово правоотношение в системата на предучилищното и училищното образование.
Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. С. С., поддържа предявените искове в размерите, за които е допуснато изменение в открито съдебно заседание. Моли съда да ги уважи по съображения, изложени в съдебно заседание и в 3 представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си адв. Р. Б. оспорва предявените искове. Поддържа подадения отговор. Искането към съда е да отхвърли исковите претенции по съображенията, изложени в отговора и в съдебно заседание. Заявява претенция за присъждане на направените разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни. Съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – допълнително споразумение № РД – 13-905/12.09.2022 г. към трудов договор № 115/21.07.1989 г., 2 бр. фишове за изплатени възнаграждения и заповед № РД-13882/17.07.2023 г., че през процесния период 01.01.2023 г. – 18.07.2023 г., ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „старши учител, теоретично обучение“, като считано от 19.07.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата заповед е наредено на ищцата да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 от ГПК за неползван пратен годишен отпуск – 42 дни за 2009 г., 26 дни за 2022 г. и 31 дни за 2023 г., както и по чл. 222, ал. 3 от КТ, във чл. 33, ал. 1, т. 2 от КТД – 11 брутни заплати.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищцата е била член на синдикалната организация към ТПГ „Мария Кюри“.
Ищцата е представила членска карта, издадена от СО на Синдиката на българските учители, която удостоверява, че тя е член на СБУ и че е заплатила членския си внос за всички месеци на 2023 г. и 2024 г.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на това обстоятелство и на писменото доказателство, представено за установяването му, по делото са приети писмо от Общински координационен съвет на СБУ – гр. Перник, ведно с препис извлечение от протокол № 20/07.11.2023 г., заявление от 02.11.2023 г. и 7 бр. приходни касови ордери с дати 13.12.2023 г., 15.02.2024 г., 19.06.2024 г., 25.09.2024 г., 28.11.2024 г., 10.02.2025 г. и 15.05.2025 г.
От тях се установява, че по заявление на ищцата, тя е приета за индивидуален член на Синдиката на българските учители – Перник, считано от 01.11.2023 г. и е заплатила членския внос към него за периода – месец ноември 2023 г. – месец юни 2025 г.
В подаденото от ищцата заявление до ОКС на СБУ тя е посочила, че е била член в СО на СБУ при ТПГ „Мария Кюри“ до 31.10.2023 г. Видно от отразяванията в представената членска карта тя е заплащала членския си внос за месеците от януари до октомври 2023 г., 4 включително, което е удостоверено с подписа на секретаря на синдиката и печат. Считано от месец ноември 2023 г. ищцата е заплащала членския си внос като индивидуален член.
Предвид горното, съдът приема за доказано, че ищцата е била член на СБУ към ТПГ „Мария Кюри“ до 31.10.2023 г., а след тази дата и към момента на приключване на съдебното дирене по делото – на СО на СБУ, като индивидуален член.
Страните не спорят и се установява от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лица Я. А., че за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 19.07.2023 г. са и начислени и изплатени дължимите към този момент суми за отработени дни, за ползван платен годишен отпуск, допълнителни възнаграждения и обезщетения по КТ общо в размер на 54922.70 лв.
Върху трудово възнаграждение са начислени удръжки за лични вноски за ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, данък върху доходите, членски внос общо в размер на 5441.32 лв., като чистата получена сума е в размер на 49481.38 лв. От нея 15286.67 лв. е за нетно трудово възнаграждение, 9200.62 лв. – нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск и 24994.09 лв. – обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст.
Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cb88d0a-a256-47c1-817c-c32612f20602