Протоколно определение № 128 от 25.06.2025, Районен съд - Елена

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. Елена, 25.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова

Сложи за разглеждане докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20254130100250 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ К. Г. Т., редовно призован, не се явява.

ОТВЕТНИК М. А. М., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. И. И. И. от АК – Велико Търново, редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛЯТ С. П. Н., редовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ В. И. К., редовно призована, не се явява.

Съдът докладва, че е постъпило становище от ищеца К. Г. Т.. Със същото поддържа предявената искова претенция за нематериална обезвреда и източник непозволено увреждане (конкретното твърдение за противоправно поведение – деликт), както по основание, така и по размер за релевирания исков период, а съдебната практика е единна, че диспозитивното начало гарантира обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси.

ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства 1 петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. Върховните съдии изтъкват, че съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Следователно, от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Съдът не може да образува по свой почин граждански дела, извън предвидени със закон изключения, нито може да измени основанието, предмета или страните по делото.

Като на осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК ще вземе становище по изготвения проект за доклад по делото, респ. такъв след попълване на делото с относимите за предмета му доказателствените източници или изготвения такъв в открито заседание и дадените ми от съда указания – „Доклад по делото – това огледалото на съдебното решение“ и най-вече тези по разпределение на доказателствената тежест. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, в рамките на което се извършва и разпределението на доказателствената тежест е императивна и разглеждащата инстанция не следва допуска пропуски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил твърденията му, че като източник на дирената от него неимуществената обезвреда му е причинил с противоправното си поведение неимуществени вреди, които твърди по предявения иск.

Съдът изпълнява задължението си да установява истината като осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и им съдейства за установяване на правнозначимите факти и преди дадените указания.

Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, съдебното признание на факти не може да бъде безпричинно игнорирано. Същото се отнася и за извън-съдебното признание на страната, съдържащо се дори и в обяснение пред органите на предварителното производство. С разпоредбата на чл. 176 ГПК законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението й във връзка със събирането на това доказателство.

Чл. 176, ал. 1 от ГПК предвижда само една възможност за съда, но не и задължение. Писмените обяснения на страната, приложени по делото, не 2 могат да бъдат ценени при условията на чл. 176 ГПК - в този случай те съставляват само твърдение за факти, които подлежат на доказване. Въпреки, че преценката на съда по чл. 175 от ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет, като съдът не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, да им налага съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и да признава или отрича права, които не са оспорени, за което на осн. чл. 176, ал. 1 от ГПК моли съда да задължи да се яви в открито заседания, в което да отговори на следните относими за предмета на делото факти, обуславящи наличието на противоправно поведени, като източник за възникване на твърдените морални вреди - представляващи търпените от него негативни психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес, притеснение, които ответникът му е причинил и които търпи и понастоящем.

Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда но смисъла на чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД. Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действия на ответника с ясни и прецизно формулирани въпроси към същия, в следната доказателствена светлина на питанията, на които да отговори:

Знаел ли е за издадената Заповед за изпълнение № 236 от 19.02.2021 г. по Частно гр. дело № 552/2021 г. на Районен съд – Велико Търново?

Кога е узнал (ден, месец, година) за издадената Заповед за изпълнение № 236 от 19.02.2021 г. по Частно гр. дело № 552/2021 г. на Районен съд Велико Търново, респ. вкл. и преди подаване на процесното заявление?

Водил ли с преговори, с представител на Заявителя/Кредитор преди 3 подаване на заявлението (ден, месец, година) за издадената Заповед за изпълнение № 236 от 19.02.2021 г. по Частно гр. дело № 552/2021 г. на Районен съд Велико Търново?

Какви правни последици е целял с изпращането на кредитора по облигационното правоотношение (Първа инвестиционна банка-АД) по договора за кредит, с който със своето едностранно волеизявление разваля процесния договор ?

Какви правни последици е целял с непредставянето на подаденото от него възражение по чл. 414 от ГПК на процесните писма, с които разваля договора - едностранно прекратява облигационното правоотношение?

Давал ли си е сметка, разбирал ли е правните последици за лица дали лично обезпечение, като поръчители, по именувания като договор за банков кредит?

Водил ли е разговори с членове на семейство на ищеца, в частност с брат му за наличието на процесния договор, както и с лица престиращи своя труд в Районен съд Елена, Районна прокуратура Елена (сега ТОЕ при РП-В.

Търново), РУ-Елена при ОДМВР-Велико Търново ?

Защо едва на 14.02.2022 г. с отговора на исковата молба по търг. дело № 12 /2022г. на ОС – В. Търново (иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК по Ч.гр.д.

№ 552/2021г. на ВТРС) е представил процесните писма, с който разваля договора за кредитиране?

И най-вече по съображения, че когато даден факт или правоотношение е въведено в предмета на делото при спазване на предвидените процесуални срокове, и този факт/правоотношение има отношение към правилното решаване на спора, то независимо от коя страна по спора са посочени фактите/правоотношенията по делото и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът следва да ги съобрази и да ги субсумира към приложимата правна норма в решението си, като израз на основните принципи на гражданския процес, задължаващи съда служебно да движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимостта и за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна (чл. 7 ГПК), да установи истината, за да може да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на 4 гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, (чл.10 ГПК), като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства), също и да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила ( чл. 12 ГПК).

Съдът докладва, че е постъпила молба от ищеца К. Г. Т.. Излага, че поради личната си ангажираност за насрочени производства пред Окръжен съд – Велико Търново и направената справка в деловодството на съда по делото, констатирал, че подадения отговор на искова молба липсва положен ръкописен подпис с химикалена паста (черно или синьо мастило) от страна на ответника по делото, дори и в личното му качество като ответник, както и служебно сторено валидиране на положения цифров подпис – касаещ неговата достоверност като най-високото ниво на електронно подписване, предлагащо максимална сигурност и най-вече юридическа стойност и същият като вид подпис е строго регулиран и признат в много юрисдикции в страните от ЕС, като определен и стандартизиран съгласно Общоевропейски регламент:

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО/ (еIDAS) с линк: http://еur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/? uri=CELEX:32014R0910/ имащ същата юридическа стойност като традиционния ръкописен подпис. Доказателствата следва да бъдат подписани с КЕП, са допустими в съдебни процеси и за официални цели следва да са подписани с КЕП, а не с обикновени или усъвършенстван електронен подпис, както и всички други електронни изявления касаещи производствата по различните дела.

С оглед на това, че тежестта на доказване лежи на ответника, по арг. на ал 2 от чл. 45 на ЗЗД, то на осн. чл. 238, ал. 1 от ГПК прави искане за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца, като на осн. чл.

77 от ГПК таксите и разноските по делото да бъдат възложени на ответната страна.

Постъпило е становище от ответника М. А. М.. С него държи да 5 сведе до знанието на съда следната информация, която е релевантна и от изключителна важност относно спора, поради което моли да се прецени и вземе предвид.

Между същите страни - ищец Т. и ответник М., на същото основание има заведени няколко дела. По четири от тях има влезли в законна сила съдебни решения, като едното е потвърдено и от ВТОС, с които исковете на лицето Т. са отхвърлени изцяло:

1. Решение № 475/05.07.24г. по ГД № 630/24г. на ГОРС в сила от 16.01.2025 г.;

2. Решение № 26/16.01.25г. по ВГД № 741/24г. на ВТОС в сила от 16.01.2025 г., с което е потвърдено Решение № 475/05.07.24 г. по ГД № 630/24 г. на ГОРС;

3. Решение № 857/02.12.24 г. по ГД №1237/241. на ГОРС в сила от 28.12.2024 г.

4. Решение № 1314/11.10.2024 г. по ГД № 553 по описа за 2024 г. на ВТРС, влязло в законна сила от 21.11.2024 г.

5. Решение № 460/24.04.25 г. по ГД № 627/25 г. на ГОРС в сила от 27.05.2025 г.

Ответникът счита, са налице предпоставките за прилагане на правната норма за непререшаемост по ГПК, а именно:

Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може ла бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Съобразявайки се с тази правна норма, съдия Явор Данаилов се е произнесъл по ГД № 581 по описа на ВТРС за 2025 г. с определение № 1260, обективирано в Протокол № 775/27.05.2025 г. по делото, като прекратява производството по описаното по-горе ГД, поради процесуална недопустимост на предявения иск.