Решение № 403 от 18.10.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 896/2026
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 18.10.2026
- В сила
- 18.10.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.330 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.542 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
- чл.51, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. ....., 18.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Цветина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100896 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК и чл.19 от ЗГР вр. с чл.542 от ГПК
Районен съд ..... е сезиран с молба от Д. С. А., с ЕГН ********** от гр. ... и Й. Г. А., с ЕГН ********** от гр. ...... Посочва се в молбата, че страните са сключили граждански брак на 09.07.2020 г. в гр. ...., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак.
Посочва се в молбата, че молителите желаят да прекратят гражданския брак по взаимно съгласие без съда да издирва мотивите за прекратяването му. Твърдят, че са постигнали споразумение, с което са уредили всички изискуеми въпроси. Посочват, че съгласието им е сериозно и непоколебимо. Направено е искане съдът при условията на чл.51, вр. с чл.50 от СК да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие, без да изследва мотивите им за това решение. Изразили са становище по основните елементи на споразумението по чл.51 от СК, което представят писмено пред съда.
Молителката Д. С. А., изразява желание след прекратяване на брака да промени фамилията си, съгласно чл.53 от Семейния кодекс. В молбата се твърди още, че бащата на молителката е с фамилия ..., което съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР й дава право да поиска от съда да промени фамилното й име на ...а. Твърди се още, че всички от фамилията й – братя, сестри и родители са с една и съща фамилия, както и че самата тя е известна сред близки и познати със същата.
В съдебно заседание молителите се явяват лично. Заявяват, че поддържат молбата си.
Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие и да одобри постигнатото споразумение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: Молителите са легитимирани страни в процеса, видно от удостоверение за граждански брак на Община ....., което удостоверява че Д. С. А., с ЕГН ********** и Й. Г. А., с ЕГН ********** са сключили валиден граждански брак в гр. ....., за което бил съставен акт за граждански брак № 005 от 09.07.2020 г.
Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на изискванията на закона.
Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за допускане на развода по чл. 50, ал. 1 от СК.
В хода на съдебното производство, след като изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие или крайна нужда. Пред съда съпрузите декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – веднъж при подаване на молбата за развод и втори път в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от направеното пред съда изявление. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода.
Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението. Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на развод по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Същото урежда основните последици от развода.
Не се установи в хода на съдебното дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл.51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие или крайна нужда.
При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.
По иска с правно основание чл.19 във вр. с чл.14 от ЗГР : По делото е представено свидетелство за съдимост на молителката, от което е видно че същата не е осъждана.
Установява се още и, че баща й е с фамилия ..., което определя основателност и на искането й за промяна на фамилното име на ...а. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато 2 важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Поради това законът допуска да бъде променяно само по изключение – когато са налице предпоставките визирани в чл. 19 от ЗГР – въз основа на писмена молба на заинтересувания, в конкретно посочени хипотези, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени изрично какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителката носеното на името в частта, в която се иска промяна. В настоящия случай молителят претендира промяна на нейговото фамилно име поради наличието на важни обстоятелства, които последният обосновава с това, че българските традиции и нормативна уредба допускат такава промяна. В случая се касае за промяна на фамилно име в следствие на различни имена на братя и родители от едно семейство, поради което са налице предпоставките на чл.19 от ЗГР във вр. с чл. 542 от ГПК.
Молбата е предявена от заинтересувано да иска установяване на факта лице, което е свързано като последица и с постановяването на съдебно решение, с което да бъде разпоредено вписването на промяната в регистрите за населението.
По разноските: При този изход на делото и съгласно Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, молителите дължат окончателна държавна такса за иска за развод в размер на 20.45 евро и държавна такса за иска по чл.19 от ЗГР в размер на 7,67 евро.
При горните доводи и съображения съдът
РЕШИ:
Допуска на основание чл. 50 от СК развод по взаимно съгласие между Д. С. А., с ЕГН ********** от гр. ... и Й. Г. А., с ЕГН ********** от гр. ..... и ПРЕКРАТЯВА сключения помежду им граждански брак.
Утвърждава постигнатото между Д. С. А., с ЕГН ********** и Й. Г. А., с ЕГН **********, споразумение по чл.51, ал. 1 от СК за прекратяване на брака и уреждане на личните и имуществените отношения помежду им, при следните условия:
1. Съпрузите се съгласяват да бъде прекратен сключеният между тях граждански брак поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да се произнася относно вината и причините за неговото дълбоко и непоправимо разстройство на 3 основание чл.50 СК.
2. Семейното жилище находящо се на адрес: гр. ....., обл. Плевен, ул. "......" № 19 ще продължи да се ползва и занапред от съпруга.
3. След прекратяване на брака съпругата ще носи фамилно име ...а и ще се именова Д. С.
...а.
4. Съпрузите не си дължат лична издръжка.
Допуска на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна фамилното име на Д. С. А., с ЕГН ********** на Д. С. ...а, с ЕГН **********.
Копие от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община ... за отбелязване на промяната в регистъра на населението.
Препис от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС - ... за отбелязване на допуснатата промяна.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.537, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – .....: _______________________
4