Разпореждане № 22979 от 12.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22979 гр. София, 12.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско дело № 20211110148227 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Кредит Инс“ АД срещу М. Б. СТ., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за паричен заем, от които 2800.00 лева главница, 264.60 лева договорна лихва и 238.05 лева мораторна лихва. Със заявлението се иска присъждане и на сумата 1953.00 лева – такса „Гарант“ по договора, обоснована с твърдението, че потребителят се е съгласил да бъде обезпечен кредита по този начин, като заемодателя избере дружество, което да бъде гарант за плащанията – поръчител, за което му се дължи възнаграждение, събираемо от самия кредитор на разсрочени вноски, включени в месечната погасителна вноска. Съдът намира, че по отношение на така заявеното вземане заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „Кредит Инс“ АД и М. Б. СТ. договор за заем има характер на потребителски договор и за него се прилагат разпоредбите на ЗПК. В чл.4 от договора е предвидено, че заемополучателят избира опция заемодателят да избере дружество-гарант за гарантиране вноските по договора, за което потребителят се задължава да заплати такса. По правната си същност това е обезпечаване чрез поръчителство. От една страна, по делото не са представени доказателства, че кредиторът е сключил договор за „гарантиране“ задълженията на М. Б. СТ. по процесния договор с трето лице. От друга страна, дружеството-гарант се избира от кредитора, на когото следователно предварително му е известно дължимото за това възнаграждение, който разход следователно е трябвало да посочи като елемент от ГПР, което не е сторил – така в ЗПК. Отделно от това, видно е, че 1 вноските за гарант се плащат на заемодателя и са калкулирани в месечната погасителна вноска по договора за заем, което е индиция, че тази сума е разход по договора и е елемент от ГПР. По този начин, съдът намира, че се постига скрито оскъпяване на заема, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските отношения. Предвид изложеното, търсеното вземане – такса „Гарант“ не се присъжда, като основано на нищожна клауза от договора за потребителски кредит, тъй като същата противоречи на ЗПК.

Като последица от частичното отхвърляне на заявлението са изчислени и разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Кредит Инс“ АД в частта относно сумата от 1953.00 лева – такса „Гарант“ по договора, сключен на 17.09.2020г. с М. Б. СТ..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2