Определение № 961 от 20.08.2026, Районен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961 гр. Търговище, 20.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20263530101546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Предявен е иск, с правно осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК от Б. Б. Х., ЕГН ********** от с. Б., ул. „К.“ № 30, общ. Търговище против Ф. Ю. Х., ЕГН ********** от с. Б., ул. „К.“ № 18, общ. Търговище. В молбата се твърди, че страните са собственици на съседни недвижими имоти в с. Б., общ.

Търговище, но между тях съществува спор от 2020 год. за правото на собственост върху недвижим имот – празно дворно място, което съгласно плана на селото от 1934 год., представлява реална част от ПИ с пл. № 86 в кв.

36. Твърди се, че ищецът е предявил иск по чл. 108 от ЗС против ответника, като с влязло в сила решение по гр.д. № 1573 / 2020 год. на РСТ иска е бил отхвърлен. През 2023 год. ответникът предявил положителен установителен иск против ищеца, за установяване право на собственост на основание давностно владение, но с решение по гр.д. № 269 / 2022 год. на РСТ иска бил отхвърлен, а решението е влязло в сила и е било потвърдено от възивната инстанция. Ответникът предявява против ищеца отрицателен установителен иск, като е образувано гр.д. № 903 / 2023 год. на РСТ, като производството е разгледано от трите съдебни инстанции и с решение на ВКС, в сила от 16.03.2026 год. са обезсилени решенията на РСТ и ОСТ и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска. Ищецът твърди, че въпреки, че ответника не е признат за собственик, по приключилите съдебни производства, на 07.04.2026 год. се снабдил със скица на спорния имот и на основание обстоятелствена проверка се снабдява със нотариален акт за собственост № 60, том V, дело № 945 / 04.06.2026 год. на Нотариус Д. Г..

1

Ищецът считайки, че нотариалният акт, посочен по-горе удостоверява невярно, че ответника е собственик на спорния имот, моли съда да постанови решение с което да отмени същия, на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК. Претендира разноски.

Като сложи на разглеждане материалите по делото и при изпълнение на задълженията по чл.130 от ГПК съдът счита, че предявения иск, с правно осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустим, по следните съображения: Нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 от ГПК. Касае се до охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК. Съставеният по реда на това производство констативен нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Съгласно чл. 537, ал. 2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков ред бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. При уважаването на предявеният иск за собственост, издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следа да бъде отменен, съгласно изричната разпоредба на чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /виж Тълкувателно решение 2

№ 178/30.06.1986 год. по гр.д. № 150/1985 год. на ОСГК на ВС/, т.е. законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл са решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д.

№ 1157/2011 г., ІІ г.о., решение № 236 / 03.07.2013 год. на ВКС по гр.д. № 1215 / 2012 г. и др.

В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3 / 2012 г., ОСГК също така изрично е указано, че лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право; респ. че защитата на това лице е по исков ред, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Когато с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Искането по чл. 537 ал .2 от ГПК не е самостоятелен иск, а е уредена от закона правна последица от уважаване на иска за материално право, засегнато от охранителния акт / решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 1957/2017 г., ІІ г.о., ГК на ВКС; решение № 138 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 799/2012 г., ІІ г.о., ГК на ВКС/.

Доколкото в исковата молба не са изложени твърдения, че лицето, предявило иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, е собственик на процесния имот, нито че е предявило самостоятелен собственически иск срещу лицето, титуляр на правото на собственост по издадения констативен нотариален акт, то така предявената самостоятелна претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на ищеца, че в рамките на разгледаните съдебни производства по възникналия между страните спор за правото на собственост върху имота, съдът не е изпълнил 3 задълженията си, вменени с разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК, което обуславяло интереса от самостоятелното предявяване на иска са неоснователни, тъй като ответника се е снабдил с нотариален акт на 04.06.2026 год., към който момент всички съдебни производства, с предмет правото на собственост, водени между страните са били приключили с влезли в сила съдебни актове.

Предвид изложеното производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба с приложенията към нея да се върне на ищеца.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1546 / 2026 год. на Районен съд - Търговище, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца Б. Б.

Х., ЕГН ********** от с. Б., ул. „К.“ № 30, общ. Търговище, със съдебен адрес: адв. Т. Д. от ТАК, гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, офис 2.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Окръжен съд -Търговище.

Връщането да се извърши, след влизане в сила на определението.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4