Определение № 930 от 09.06.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 315/2025
- Вид
- Определение № 930
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 19.07.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 930 гр. Шумен, 09.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500315 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. Д. П. и Д. Д. П., първият действащ със съгласието на баща си Д. Д. П., а втората – чрез него срещу определение №290/09.04.2025 г., постановено по гр. д. №948/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответниците са присъдени направените по делото разноски в размер на 1500 лева. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на определението, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с тълкувателни решения на ВКС. Излагат, че правният им интерес от предявяване на иска срещу ответниците, които се легитимирали като собственици на идеални части от процесните три имота по издаден в полза на първия ответник нотариален акт по давностно владение по време на брака му с втората ответница, произтича от възможността при уважаване на иска да отрекат техните права на собственост, което би дало възможност самите ищци да се снабдят с нотариален акт за собственост по давност върху същите идеални части от процесните имоти. Посоченият правен интерес бил налице независимо от това, че ответниците са прехвърлили собствеността на трети лица – ЕТ „....“ и „Агроинвестмънт“ ЕООД. Доказването, че ответниците на са станали собственици на 2/3 ид. ч. от имотите по давностно владение, би означавало, че последващите приобретатели са придобили чужда собственост, при което придобитите от тях права щели да бъдат непротивопоставими на действителните собственици за каквито ищците възнамерявали да се легитимират. Следвало да се има предвид, че посочения правен интерес бил един от типично посочените за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по смисъла на тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение противоречало и на тълкувателно решение №4/2014 г., в т. 3Б на което било дадено разрешение, че е налице 1 правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. С оглед на това моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от Н. Х. Р. и Н. Р. Р.. Считат жалбата за допустима, а по същество - за неоснователна.
Частната въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това, отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното: Производството по гр. д. №948/2024 г. по описа на НПРС е образувано по предявени от Д. Д. П. и Д. Д. П., първият действащ със съгласието на баща си Д. Д. П., а втората - чрез него срещу Н. Х. Р. и Н. Р. Р. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците не са станали собственици по давностно владение на 2/3 ид. ч. от недвижими имоти в землището на с. .... общ. Каолиново, обл. Шумен, а именно: 1/ Нива с площ 20 303 кв. м. с идентификатор .... 2/ Нива с площ 23 003 дка, с идентификатор .... и 3/ Нива с площ 1722 кв. м., с идентификатор ....
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на горните имоти – 1/3 ид. ч. (по 1/6 ид. ч. за всеки от двамата) на основание НА за замяна №....2013 г. на нотариус с рег.№.... и НА за покупко-продажба №.....2015 г. на нотариус с рег.№.... и 2/3 ид. ч. на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 18.10.2013 г., когато фактически завладели процесните недвижими имоти до предяваване на иска. Първият ответник Н. Х. Р. бил собственик по наследство само на 1/15 ид. ч. от имотите като пряк наследник на Н.М.М. починала на 25.03.2011 г. Твърдят, че същият се легитимирал като собственик на 2/3 ид. ч. от трите имота, снабдявайки се с НА за собственост по давностно владение №....2021 г. на нотариус рег. №..... Като съсобственик на посочените 2/3 ид. ч. при условията на СИО се легитимирала и съпругата му – вторият ответник Н. Р. Р.. Твърдят, че Н. Р. не е осъществявал непрекъснато 10-годишно давностно владение върху признатото му право на собственост по давностно владение върху 2/3 ид. ч. от имотите. Осъществяваното непрекъснато владение върху процесните имоти от ищците в продължение на повече от десет години давало възможност те да се снабдят с нотариален акт за собственост по давностно владение, ако отрекат претендираните от ответника права по издадения му НА по давностно владение върху 2/3 ид. ч., което пораждало правния им интерес да предявяват отрицателния установителен иск.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за недопустимост на отрицателния установителен иск, поради липса на правен интерес.
Аргументират възражението си с факта, че към датата на предявяване на исковата молба те не са собственици на процесните земи, тъй като прехвърлили правата си на ЕТ „....“, а последният прехвърлил собствеността на „Агроинвестмънт“ ЕООД. Заявяват, че по никакъв 2 начин не оспорват собствеността на ищците върху 1/3 ид. ч. от процесните земеделски земи.
Първоинстанционният съд оставил исковата молба без движение и дал на ищците едноседмичен срок, в който да обосноват правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск спрямо двамата ответници, предвид фактическите твърдения на ответниците в отговора на исковата молба. В изпълнение указанията на съда, с молба от 17.10.2024 г. ищците сочат, че правният им интерес от предявяване на иска срещу двамата ответници, които се легитимирали като собственици на 2/3 ид. ч. от процесните имоти по издаден в тяхна ползва нот. акт по давностно владение, произтичал от възможността при уважаване на иска да отрекат правата им, което би им дало възможност самите те да се снабдят с нот. акт за собственост по давност върху същите идеални части от имотите.
Правният им интерес с оглед на последващите приобретатели на същите идеални части произтичал от обстоятелството, че ако се установи, че ответниците не са станали собственици на идеалните части, то би означало, че последващите приобретатели са придобили чужда собственост, при което придобитите от тях права биха били непротивопоставими на действителните собственици, за каквито ищците възнамерявали да се легитимират. Освен това, при установяване, че техните продавачи не са станали собственици на идеални части от имотите по давност, в останалата част прехвърлителните сделки биха били атакуеми от ищците като съсобственици на имотите по реда на чл. 33, ал.
2 от ЗС. Посоченият от тях правен интерес бил един от типично посочените в ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На 06.01.2025 г. НПРС разпоредил препис от писмения отговор на ответниците и приложените към него доказателства да се връчат на ищците, с указания в едноседмичен срок да изразят писмено становище по възражението за процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и направеното искане за прекратяване на производството по делото, както и да им се връчи препис от заявление вх. №7545/21.10.2025 г. с приложения към него договор за правна защита и съдействие. Разпореждането е връчено на законния представител на ищците на 15.01.2025 г. /л. 69/. В определения от съда срок не е постъпило становище.
С обжалваното определение №290/09.04.2025 г., НПРС прекратил производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответниците присъдил направените по делото разноски. Съдът приел, че към момента на предявяване на исковата молба /22.07.2024 г./ ответниците не се легитимират като собственици на 2/3 ид. ч. от процесните недвижими имоти, доколкото са прехвърлени в собственост на „Агроинвестмънт“ ЕООД по силата на Договор за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот - земеделски земи №....2023 г. на нотариус с рег.№.... и на основание Договор за покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот №..../2023 г. по описа на нотариус с рег. №..... При това положение, за ищците липсвал правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни 3 изводи:
На първо място следва да се посочи, че в основата на преценката за наличие на правен интерес е обстоятелството дали с уважаването на иска ищецът би постигнал целената защита, тоест дали при уважаване на иска, макар че се отрича притежанието на спорното право от ответника, правните последици ще рефлектират в правната сфера на ищеца, като запази или обогати имуществото си. Именно в това се изразява правният интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск.
Изложеното от районния съд, че към момента на предявяване на исковата молба ответниците не се легитимират като собственици на 2/3 ид. ч. върху имотите не отговаря в пълнота на данните по делото. С НА за дарение №....2021 г. и НА за покупко-продажба №...../2021 г. ответниците прехвърлили правата си върху 10/30 ид. ч. (или 1/3 ид. ч.) от трите имота на ЕТ „....“, като при изповядване на сделките са се легитимирали като собственици с НА по давностно владение №.....2021 г., признаващ правото им на собственост върху 2/3 ид. ч. от имотите. В последствие ЕТ „....“ прехвърлил придобитите 10/30 ид. ч. на „Агроинвестмънт“ ЕООД с договор за дарение, обективиран в НА №....2023 г. и с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №..../2023 г.. Следователно съставеният нотариален акт за собственост по давностно владение продължава да легитимира ответниците като собственици на останалата непрехвърлена 1/3 ид. ч. от имотите към датата на подаване на исковата молба. С оглед на това следва да се приеме, че е налице правен интерес ищците да водят отрицателен установителен иск срещу тези ответници за 1/3 ид. ч., за която според твърденията на ищците в исковата молба са придобили собствеността по давност (твърдят, че са придобили правото на собственост върху 1/3 ид. ч. чрез правни сделки и 2/3 ид. ч. – по давност), а ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт.
По отношение наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответниците, които са се разпоредили със собствеността върху 1/3 и д. ч. от имотите преди предявяване на иска:
В Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС т.
3Б, решение № 176 от 25.10.2016 по гр. д. № 721/2016 г. на І г. о., решение № 82 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 3894/2019 г. на ІІ г. о., решение № 126 от 10.11.2016 год. по гр. д. № 744/2016 год. на ІІ г. о., решение № 5 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 1083/2021 г. на ІІ г. о., определение № 1626 от 03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 237/2025 г. на ІІ г.о., е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва правото на собственост на действителния собственик. В този случай ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост /положителен или отрицателен/ както спрямо последния приобретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба. Посочено е, че насочвайки иска както срещу приобретателя, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури 4 максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.
Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cb6edce-9a00-47d9-8028-6a1cc740988b