Разпореждане № 6120 от 29.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 28.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3642 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е по реда на чл.411, ал.2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. Д. Грозев за заплащане на вземания по договор за потребителски кредит.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено за част от вземанията на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, поради следното:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като цената на тези пакети не са включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, доколкото това бе установено служебно от съда, използвайки общодостъпен кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от 1 действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г.

Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 10,20 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 24,42 лева съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът В. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, следва да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, 2 вх. Е, сумите, както следва: главница в размер на 600 лева, дължима по Договор за потребителски кредит №*** от ***г., за периода от 05.11.2024г. до 05.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2025г. до изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски, от които 10,20 лева представляват държавна такса и 24,42 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение в ЧАСТТА за сумите, както следва: договорна лихва в размер на 129,54 лева за периода от 05.11.2024г. до 05.09.2025г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 270 лева, представляващо неплатено падежирало до края на срока на договора

05.09.2025г. възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

330 лева неплатено падежирало до края на срока на договора 05.09.2025г. възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 400 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислена на посочената дата – 06.02.2025г.; 30 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на дата 20.11.2024г. и 205,74 лева мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 06.11.2024г. до 26.11.2025г., както и в частта за разноските за разликата над сумата от 10,20 лева държавна такса и над сумата от 24,42 лева за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3