Решение № 90 от 11.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска в присъствието на прокурора М. Н. П. като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600247 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 28 от 27.01.2022 г. постановена по НОХД № 486 /2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II наказателен състав, подсъдимият П.

КР. Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.01.2022 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – синтетичен канабиноид –веществото (S)-N-(1-амино-3,3диаметил-1оксобутан-2-ил) – 1-бутил-11Н – индазол – 3 –карбоксамид, познато под синонима ADB-BUTINACA, с общо нето тегло 0,221 грама, на стойност 1,33 /един лев и 33 стотинки/ лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което, и на основание чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. П.Д. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 193,80 /сто деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева, както и 25 /двадесет и пет/ лева разноски в наказателното производство.

1

Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. Р.Д., защитник на подсъдимия Д.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че са налице достатъчно аргументи за приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради незначителността на засягане на охраняваните обществени отношения. Иска се отмяна на първоинстанционната присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Смята, че присъдата на Районен съд Пловдив е правилна и законосъобразна. Заявява, че с оглед предишни осъждания на подсъдимия за престъпления касаещи разпространение на наркотици и шофиране след употреба на наркотици не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. На мнение е, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е в унисон със законовите норми.

Защитникът на под. Д. - адв. Д., поддържа жалбата си. Смята, че с оглед малкото количество и ниската стойност на забраненото вещество държано от подсъдимия обществената опасност на деянието е ниска и съответно са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият П.Д. поддържа заявеното от защитника му. Сочи, че е трудово ангажиран, но получава възнаграждение от 500 лева и така наложената му глоба е висока.

В последната си дума, подсъдимият моли за намаляване на размера наложеното му наказание глоба.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимия П. КР. Д. е роден на ****,живущ в същия град, ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, като осъжданията не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на настоящето дело.

2

На 22.01.2022 г. около 10,30 часа, свидетелката А.М.Т. посетила магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ****“. В магазина свидетелката срещнала подсъдимия П. КР. Д. с когото се познавала.

Подсъдимият Д. предложил на свидетелката Т. да и продаде черен смарт часовник, за сумата от 200 лева, който се намирал на дясната му ръка.

Свидетелката Т. проявила интерес към предложението и двамата се уговорили след час да се срещнат в дома му, след което двамата се разделили.

Свидетелката Т. отишла до дома си, след което, около 11,40 часа, отишла до апартамента на Д., намиращ се в *** в ж.к.Т. в гр.Пловдив. В дома на подсъдимия Д. по същото време била и свидетелката Т.С.П.. Докато свидетелката Т. разглеждала часовника, свидетелката П. извадила от дамската си чанта черно найлоново пликче, и изсипала съдържанието му на масата.

Подсъдимият Д. свил цигара от същото, като добавил и тютюн и двамата със свидетелката П. я изпушили. Остатъка от масата, подсъдимия прибрал в две лилави на цвят пакетчета от бонбон, които облепил с червено тиксо, след което ги прибрал в предния малък джоб на дънките си. Свидетелката Т. отказала да закупи часовника.

На 22.01.2022 г. около 11 часа, св. И.Х.Ш., служител в *** - Пловдив получил оперативна информация, че подсъдимият П. КР. Д. се намирал в дома си, находящ се в гр.Пловдив, ж.к.Т., ***, ***, където употребявал наркотични вещества заедно със свидетелката Т.С.П., както и че последната ги е донесла в дома на подсъдимия Д.. Незабавно бил сформиран екип от служители при *** - Пловдив за проверка на така получената информация.

Свидетелите Ш., З.К.Т. и С.Л. - *** при *** - Пловдив извършили наблюдение на адреса на подсъдимия. Около 13,15 часа установили, че от дома на подсъдимия Д. излизат свидетелките Т. П., А. Т. и подс. Д..

Полицейските служители извършили проверка на самоличността на тримата, след което ги попитали дали притежават забранени от закона вещества.

Подсъдимият Д. заявил че носи в себе си две малки пакетчета с „бонзай“, които му били предоставени от свидетелката П.. Тримата били откарани в полицейското управление за продължаване работата по случая.

По отношение на свидетелката П. било образувано отделно досъдебно производство.

На основание чл.164, ал.1, т.1 от НПК, разследващ полицай при 3 полицейското управление извършил обиск на подсъдимия Д., при който били открити и иззети два броя опаковки, лилави на цвят, съдържащи суха тревиста маса. По отношение на подсъдимия Д. било образувано БП № 32/2022 г. по описа на полицейското управление.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно химическа експертиза, при анализ на тъмно-зелена растителна маса, обект на изследването е установено, че е с нето тегло 01221 грама и че съдържа веществото: (S)-N-(1-амино-3,3-диаметил-1оксобутан-2ил) – 1-бутил-11Н – индазол – 3 –карбоксамид, познато под синонима ADBBUTINACA. Идентифицираното вещество в растителната маса е ново психоактивно вещество (НПВ) и спада към така наречената група на синтетичните канабиноиди, както и че е химичен аналог на веществото N- [1(аминокарбонил)-2-метилпропил]-1 -пентил-1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима AB-PINACA, вече поставено под контрол у нас и включено в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВВП).

От заключението на вещото лице по назначената в ДП съдебно стокова експертиза се установява, че стойността на установеното високо рисково наркотично вещество е 1,33 /един лев и 33 стотинки/.

Настоящата въззивна инстанция намира заключенията на първостепенния съд за обосновани и законосъобразни, почиващи на правилен анализ на приобщените по делото доказателства.

Описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил за безспорно установена о въз основа на самопризнанието на подсъдимия Д. в хода на съкратеното съдебно следствие с който е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и от показанията на свидетелите З.К.Т., И.Х.Ш., А.М.Т. и Т.С.П., надлежно приобщени към доказателствата по делото, от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство химическа и стоково оценъчна експертизи, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, както и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК.

4

Съдебното следствие е проведено по реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК, направено от подс.Д. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите. Съобразно ТР № 1/2009 г., цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. Съставът на второинстанционния съд следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство.

В конкретния случай са спазени изискванията на закона за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, а акта на съда е постановен в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и ал.3 от Н П К . Видно от мотивите на присъдата, п ървоинстанционният съд е формирал своето вътрешно убеждение въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, въз основа на които са установени всички факти от значение за правилното решаване на делото. В достатъчна степен, ясно и разбираемо, е изложил доводи защо приема изцяло показанията на свидетелите и отделно самопризнанията на подсъдимия. Анализирал е подробно показанията на свидетелите, ролята на писмените доказателства и на експертизите. Логично е приел, че системата от доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност водят до единствен и несъмнен, категоричен извод, че подс.П.Д. е извършил вмененото му деяние.

При така приетата за установена фактическа обстановка, правилно първостепенният съд е намерил, че с деянието си, подсъдимият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение, това по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

Единственото възражение на защитата е, че с оглед малкото количество и ниската стойност на забраненото вещество държано от подсъдимия, обществената опасност на деянието е ниска и съответно са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК, поради което и на същото основание подзащитният му следва да бъде оправдан.

Това възражение е било изразено и в производството пред Районния съд, но както първостепенният, така и настоящият съдебен състав го намира 5 за неоснователно.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които инкриминираното деяние не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление. Едната хипотеза е, когато деянието не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения, а другата, когато обществената опасност на деянието е явно незначителна.

Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Изводът за явно незначителна степен на обществена опасност се извежда от цялостната преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му, последиците от деянието, както и данните за личността на дееца. И макар че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, на втори план стои степента на обществена опасност на дееца, която не може да бъде пренебрегвана. „Приоритет се отдава на характеристиките на деянието, но се съобразяват и особеностите на дееца, тъй като те косвено рефлектират върху деянието.“- (Решение № 72 от 27.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 245/2020 г., II н. о.) Това принципно становище е застъпено в редица други решения на ВКС (Решение № 107 от 26.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 483/2020 г., II н. о.,Решение № 306 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 318/2009 г., III н.о., Решение № 69 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о.).

В разглеждания случай, от гледна точка на малкото количество и ниската стойност на държано от подсъдимия високорисково наркотично вещество, в действителност може да се приеме, че обществената опасност и вредните последици от деянието са малки. В такива случаи, законодателят е предвидил занижена санкция за извършеното деяние, поради което и правилно обвинението е повдигнато за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3 от НК, като маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК.