Решение № 4237 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4237 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110203330 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕАД, ЕИК: **********, против наказателно постановление /НП/ № 796811-F793319/13.11.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,вр. с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма за съставяне на АУАН и НП, доколкото и в двата документа липсва ясно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението. Отделно от това се твърди, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Посочва, че служител на дружеството неколкократно е направил опит да подаде информация за доставката на 8523 л. газьол на 11.07.2024г., но системата е изписвала съобщение „че е временно недостъпна“. Допълва, че извършеното не е довело до настъпване на вредоносен резултат за държавата. Изтъква, че наложеното наказание на съответства по тежест на извършеното нарушение. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Алтернативно, да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

Я. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, 1

Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Л. И., който иска от съда да потвърди наказателното постановление. Претендира рзноски.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

„ * * * * * “ ЕООД,

ЕИК: **********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България.

На 25.07.2024 г., около 11:00 часа, е извършена проверка от служители при ЦУ на НАП, Й. И. П. – инспектор по приходите и Р. Х. В. също на длъжност инспектор по приходите, в обект – ведомствена бензиностанция, стопанисвана от „*****“ ЕООД с адрес в **************

В хода на проверката било установено, че в обекта има изградено и функциониращо ЕСФП, модел „ОЙЛ СИС 2.0 Д – KL“ с ИН на ФУ OS006358 и ИН на ФП № 58006358, регистрирано в ХАП с потвърждение № 4307611 от 06.01.2020г. При извършена справка в ПП ФУДВ „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП-FDRID 4307611 с нивомерна система „Veedev root Tls”. На 11.07.2024г. са постъпили горива по нивомерна система - 8274,70 л. и дизелово гориво по АДД № 00000008764195/11.07.2024г. с количество 8523,00 л., за която доставка няма изпратени данни за получени количества горива по документ от ЕСФП на посочената дата 11.07.2024г. Данните по документ били подадени от задълженото лице на 16.07.2024г.

Въз основа на посочените констатации Й. П. съставил срещу дружествотожалбоподател АУАН cep. AN № F793319/11.10.2024 г. за нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Актът бил връчен на представител на дружеството жалбоподател, срещу подпис, на 11.10.2024 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН били подадени писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства – протоколи за извършени проверки серия АА № 0160788/25.07.2024г.; служебни и фискални бонове; протокол за монтаж на ЕСФП, таблици за извършени ремонти и профилактики, свидетелство за регистрация на фискално устройство, удостоверение № 2166/22.01.2021г., доп. 13.05.2022г., АДД № 00000008764195/11.07.2024г., , нареждане за експедиция № 1425479, приемопредавателни протоколи, товарителница, Заповед № 3ЦУ 384/27.02.2024г., за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства относно извършената с негово участие проверка на процесния търговски обект и направените констатации, като изложеното от него съответства напълно на приложените по делото писмени доказателства. Доколкото приобщената по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и разкрива в цялост относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства, то не се налага подробно аналитично обсъждане на доказателствата по делото (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК).

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът намира, че описаното в АУАН и НП нарушение е описано по достатъчно ясен начин, така че наказаният субект обективно да има възможност да разбере защо е ангажирана отговорността му. С оглед посоченото, съдът приема, че направеното от санкционираното лице възражение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН респ. чл. 42, т. 3, т. 4 от ЗАНН е неоснователно. Извършеното от дружеството нарушение е описано по достатъчно пълен, ясен и конкретен начин като отделно от съдържанието на двата процесуални документа може да направи извод за датата и мястото на извършване на нарушението. Същото е извършено чрез бездействие, посочен е периодът, в който е продължило бездействието, а отделно от това и датата, на която е установено нарушението.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Съгласно този текст данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

С разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС от това задължение е изключен получателят за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет /ЕСФП/. Продължение на това правило е уредбата, съдържаща се в чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, която изрично сочи, че получателят по доставки на течни горива подава електронен документ за получаване /ЕДП/, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Следователно обектите с ЕСФП подават данни за доставените количества горива чрез въвеждането им в

ЕСФП.

В оспорения административнонаказателен акт е констатирано, че търговския обект използва електронна система с фискална памет, т. е. за същото е съществувало единствено задължение да подава данни чрез ЕСФП.

Предвид на това, съдът намира, че с неподаването на датата на данъчното събитие на данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Нарушението е от категорията на формалните. С оглед посоченото, същото се явява безспорно установено. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Съдът обаче намира за 3 основателни доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН към описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажен случай“, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай категорично се установи, че жалбоподателят Нарушението е извършено еднократно (доколкото няма данни дружеството да е предходно наказвано), вкл. в рамките на конкретния ден – видно е от представените отчети, че това не е единствената доставка за деня като всички останали са коректно подадени и през целия ден на 11.07.2024г. проблем с подаването на данни не е съществувал. За процесната такава е направен опит да бъде подадена в срок (същия ден) на 11.07.2024г. в 16:52 часа като системата е върнала съобщение „че в момента е недостъпна“. Данни са подадени едва на 16.07.2024г. С поведението си , жалбоподателят не е ощетил фиска, още повече, че самият АНО е приел в НП, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В същото време проверяващите още при самата проверка са могли да констатират установените от съда факти.

При отчитане на гореизложените обстоятелства настоящият състав достига до извод, че налагането на имуществена санкция в предвидения в закона размер не отговаря на заложените в чл. 12 ЗАНН цели, като същата би надхвърлила границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните със закона цели, поради което и следва да намери приложение хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. На жалбоподателя не следва да се налага наказание, а да бъде предупреден. Съгласно чл.

63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. „а“ ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил (като впрочем липсват изложени аргументи за този отказ), а това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

При този изход на спора и с оглед направеното от страна на жалбоподателя изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се присъди такова в размер от 80,00 лева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът 4