Определение № 1686 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1686 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500944 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба депозирана от „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД ЕИК 201468114, чрез процесуалния представител адв. К.

Р. против Определение

№3202/13.03.2026г.г. постановено по гр.д.№14308/2025г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., с което се връща насрещна искова молба подадена от „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД против А.

А. К.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата.

Иска се да се отмени прекратителното определение, като вместо това насрещната искова молба се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нея.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 КТ предявени от А. А. К., гражданин на Руска федерация срещу „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ ЕАД, ЕИК:

201468114, за осъждането на ответника да плати на ищеца сумата от 7426,39 1 лв. за трудово възнаграждение, дължимо за периода 01.06.2025г. – 27.06.2025г., и сумата от 9213 лв. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., ведно със законната лихва върху двете суми от подаване на исковата молба.

Ответникът е подал насрещна искова молба, с която се твърди, че въз основа на сключения трудов договор и във връзка с изпълнение на предвидените в него задължения, ищецът на 19.08.2024 г. е получил на каса от банковата сметка на Дружестото сумата от 43 400 лв., а на 04.10.2024 г. е получил сумата в размер на 41 000 лв. Ищецът не спазил задължението си да пази и отчита поверените му парични ценности, не е представил документи за извършени разходи, не е възстановил сумата под формата на придобити от Дружеството материални активи, не е възстановил каквато и да била част от получената сума, поради което била налице липса, т.е. недостиг на парични средства с неустановен произход.Уточнено е, че търси от ищеца пълна имуществена отговорност за липси, които работникът причинил при изпълнение на трудовите си задължения. Моли съдът да осъди първоначалния ищеца да му плати следните суми: сумата от 43 400 лв., представляваща щета от липса, настъпила на 19.08.2024 г.; сумата от 41 000 лв., представляваща щета от липса, настъпила на 04.10.2024 г.; сумата в размер на 6651,76 лв., дължима периода от 19.08.2024 г. до 20.10.2025 г. върху сумата от 43 400 лв.; сумата в размер на 5569,88 лв., дължима за периода от 04.10.2024 г. до 1 20.10.2025 г. върху сумата от 41 000 лв.; ведно със законната лихва върху посочените суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Първоинстанционния съд е приел, че насрещната искова молба е нередовна, поради което е оставил същата без движение, с конкретни указания. Въпреки многократно дадената възможност, част от нередовностите не са отстранени, поради което насрещната искова молба е върната. Районният съд е приел, че не е достатъчно насрещния ищец да изложи твърдения за размера на отговорността, който претендира (пълна отговорност за липси), нито е достатъчно да посочи, че липсите са причинени във връзка с работата, доколкото за определяне на подсъдността и приложимия закон е следвало да се изложат факти, за това дали липсите са причинени при небрежност или умишлено от служителя.

2

Настоящият съдебен състав не споделя направените първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения: от

Предявеният насрещен иск е за реализиране на пълна имуществена отговорност на служител, на когото е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности и е във връзка с трудовите задължения от страна на служителя.

Практиката на ВКС е категорична, че с осъдителния иск по чл. 211, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество, в каквато насока са и твърденията на ищеца по насрещния иск.. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.

46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания./ В този смисъл е Решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. И. и Решение № 878 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц.., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Ето защо не е необходимо работодателят - ищец по насрещната искова молба да уточнява при каква форма на вина е действал служителят с оглед твърденията за липси – при небрежност или умисъл. Не се касае за нередовност на насрещната искова молба, поради което неизпълнението на дадените в тази насока указания, не пораждат последиците на чл.129 ал.3 ГПК.

3

С оглед гореизложеното обжалваното определение незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. се явява

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3202/13.03.2026г.г. постановено по гр.д.

№14308/2025г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд, двадесет и четвърти гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещна искова молба подадена от „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД против А. А.

К..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4