Решение № 11 от 22.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Самоков, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200497 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Л. П. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 121/24.08.2021 г., издадено от Кмета на Община Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Димитър Симитчиев, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изтъква съображения в подкрепа на нейната основателност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна е административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Кметът на Община Самоков. Пред съда въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Екатерина Кабранска (вж. пълномощно на л. 23 от делото), която заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност, като отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Производството пред настоящата инстанция се е развило и е протекло при надлежно осигурено право на участие на въззиваемата страна. В писмено уведомление изх. № 1100-632/10.07.2023 г., заведено с вх. № 2631/11.07.2023 г. по входящия регистър на РС – Самоков, Кметът на Община Самоков изрично и недвусмислено заявява, че не възразява срещу нередовното връчване на съобщения и призовки по делото, по което е страна и счита, че е редовно уведомен за съобщения и призовки по 1 делото, както и за откритите съдебни заседания. Същият потвърждава всички процесуални действия по делото, извършени от юрк. Е. Кабранска, като счита, че този процесуален представител е редовно упълномощен и заявява, че желае тези действия да се считат извършени от негово име.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 18.07.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Л. Б. Г., на длъжност „полицай по охрана на обществения ред“ в РУ – Самоков за това, че на 18.07.2021 г. около 07,30 ч. в гр. Самоков, ул. „А.К.“ № 48, жалбоподателят допуска използването на озвучителна техника (уредба с тонколони) като пречи на гражданите на тяхната почивка и нарушава нощната тишина и спокойствието. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.

2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС.

В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административно-наказващият орган е приел от фактическа страна, че на 18.07.2021 г. около 07,30 ч. в гр. Самоков, ул.

„А.К.“ № 48, жалбоподателят е използвал озвучителни системи (уредби с тонколони), с което е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите; квалифицирал е това деяние като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков и на основание чл.

57, ал. 1, т. 1 от тази наредба е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 500,00 лв. за това нарушение.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Установява се от показанията на свидетеля Л. Г. – актосъставител, че на посочените в АУАН дата и час той и негови колеги от РУ – Самоков получили сигнал за силно звучаща музика и във връзка с този сигнал посетили къща, находяща се на адреса, посочен в акта. Звуците от музиката били силни и се чували на улицата.

Дворната врата била отворена и служителите на РУ – Самоков влезли в двора, а оттам – и в къщата, където заварили около 6-7 души и видели, че на секцията в едно от помещенията била поставена обикновена озвучителна уредба с тонколони, а прозорците на помещението били отворени. Служителите на РУ – Самоков иззели озвучителната уредба, а от личните документи, представени от присъстващите в 2 къщата, те установили, че някои от лицата са регистрирани на този адрес и затова ги възприели за собственици на къщата. Едно от тези лица бил жалбоподателят, който бил в нетрезво състояние. На излизане от къщата св. Г. казал на жалбоподателя да дойде с него, за да подпише акт за нарушение, който той ще състави, но жалбоподателят му отвърнал, че нищо няма да подписва и се прибрал в къщата. Свидетелят Г. не може да посочи къде е съставил АУАН, но според показанията му при съставянето на акта жалбоподателят не е присъствал. Актът бил съставен в присъствието на Ангел Ников и на св. Х. Д. А., като св. А. удостоверил с подписа си, че жалбоподателят отказва да подпише акта.

Тази установена по делото фактическа обстановка обосновава следните изводи:

Първо, от показанията на св. Г. може да се приеме, че АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при наличие на едната от алтернативните предпоставки за това, установени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – твърдяният нарушител не се е явил за съставяне на акта след покана. Законът не установява писмена форма за поканата за явяване за съставяне на акта, а е достатъчно тя да е отправена до него и устно, стига да се установи, че тази покана е съдържала конкретна информация къде и кога е следвало той да се яви за съставяне на акта. В случая според обстоятелствата, установени от показанията на св. Г., до жалбоподателя е била отправена ясна и недвусмислена покана да придружи Г. до РУ – Самоков, за да изчака там да му бъде съставен АУАН незабавно след установяване на нарушението. Жалбоподателят не се е отзовал на поканата и актът е съставен в отсъствието му в съответствие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Горният извод за това, че АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя, се подкрепя и от обстоятелството, че в АУАН и в НП не са посочени правилно бащиното и фамилното име на жалбоподателя, т. е. при съставяне на акта актосъставителят не е черпил данни за тях от документ за самоличност на жалбоподателя.

Този АУАН обаче не е предявен на жалбоподателя. Очевидно е, че след като актът е съставен в негово отсъствие, то жалбоподателят не е заявил отказ да го подпише при съставянето му. Следва да се отбележи, че св. Х. Д. А., на длъжност „мл. инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ – Самоков, който е удостоверил такъв отказ, в показанията си пред съда, депозирани само 4 месеца след съставяне на акта, изобщо не пресъздава никакви свои лични възприятия за действителен отказ на жалбоподателя да подпише акта, а само посочва, че е положил подпис на акта за удостоверяване на това обстоятелство. Това в случая не е достатъчно, за да се установи, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, съставен в негово присъствие. Първо, защото е установено, че актът е съставен в отсъствието му, в какъвто случай е логически невъзможно той да откаже да подпише акта при съставянето му и второ – защото в хода на съдебното производство такъв отказ на жалбоподателя изобщо не е бил безспорно по делото обстоятелство – за 3 опровергаването му са разпитани свидетели по искане на жалбоподателя и в хода на съдебните прения пълномощникът му е изложил доводи и в насока.

Ето защо актът не може да се счита предявен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, а писменото изявление на св. А. върху акта в този смисъл не е годно да удостовери такъв отказ. Съставеният в отсъствие на жалбоподателя АУАН е следвало да му бъде предявен по реда на чл. 43, ал. 4, изр. първо от ЗАНН, като бъде изпратен чрез съответната служба, а ако няма такава – чрез общинската администрация по местоживеенето на жалбоподателя, за предявяване и подписване. В конкретния случай АУАН изобщо не е предявен на жалбоподателя и на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да го върне незабавно на актосъставителя за предявяване, което обаче наказващият орган не е сторил.

Издаването на обжалваното НП въз основа на непредявен на жалбоподателя АУАН по надлежния ред представлява допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, субсидиарно приложима в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като е довело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи за какво административно нарушение срещу него е съставен АУАН и да възрази срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, между АУАН и НП липсва единство относно описанието на нарушението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков, приета с Решение № 1998 по Протокол № 56/23.05.2019 г. на Общински съвет – Самоков (общодостъпна на страницата на Община Самоков в интернет, по-нататък в решението обозначавана като Наредба № 1 на ОбС – Самоков), за което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от тази наредба.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – Самоков „на обществени места и в частни имоти, находящи се на територията на община Самоков, се забранява викането, шумният говор, пеенето, свиренето и създаването на неестествен шум, допускането и/или използването на озвучителни системи и други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, включително и за религиозни, политически и търговски цели.“.

С оглед тази разпоредба „допускането“ и „използването“ на озвучителни системи, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, са възможни самостоятелни форми на изпълнително деяние в нарушение на установената в нея забрана. „Допускането“ на такива системи е действие или бездействие на определено лице, изразяващо се в това да разреши, респ. да не преустанови, в разрез с възможността му, произтичаща от конкретно негово качество или правно или 4 фактическо положение (например собственик, вещен ползвател или наемател на недвижим имот; ръководител на учреждение; управител на търговско дружество, стопанисващо търговски обект; отговорник за такъв или друг обект или за организацията на определено събитие) използването на озвучителни системи от другиго. „Използването“ на озвучителни системи е всякога действие на определено лице, изразяващо се в пускането и поддържането на озвучителна система в работен режим, независимо от целите за това.

В конкретния случай в АУАН на жалбоподателя е вменено деяние в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – Самоков, изразяващо се в това, че е допуснал използването на озвучителна техника (уредба с тонколони), без изобщо от АУАН (а впрочем и от други събрани доказателства) да става ясно в какво качество или положение лично той е имал правна или фактическа възможност в горепосочения смисъл да не разреши или да преустанови използването на озвучителни системи, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите. В този смисъл, освен че не е отразен в АУАН, изводът на актосъставителя, че жалбоподателят е бил собственик на къщата само защото е бил едно от лицата, което е имало постоянен адрес на адреса, на който се е намирала тази къща, е доказателствено неподкрепен и поради това – необоснован.

В съществено отклонение от съдържанието на АУАН, което определя фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, в НП на жалбоподателя за пръв път е вменено, че е използвал озвучителни системи (уредба с тонколони), с което е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите.

Изискването за съответствие между АУАН и НП относно описанието на деянието на жалбоподателя и неговите конкретни характеристики следва от взаимната връзка между разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай такова съответствие липсва и това представлява самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство, защото създава неяснота в административнонаказателното обвинение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и освен това съставлява пречка пред еднозначен извод дали и какво административно нарушение е извършил жалбоподателят.